>
Наука
>
Омразни звуци
Омразни звуци
Дразни ли ви, когато човекът срещу вас звучно гризе морков? Тогава сте случай за Марша Джонсън. Тя е аудиолог и лекува в клиниката си в Портланд, щата Орегон, хора, които се вбесяват и от най-незначителни шумове.
Д-р Джонсън, какво отличава вашите пациенти от хората, които просто са чувствителни към шум? Има голяма разлика. Много от моите пациенти страдат от мизофония – те се дразнят извънредно много от определени звуци, които всъщност са тихи – като барабанене с пръсти или дишането на съпруга. Хората с фонофобия пък изпитват страх от всички шумове, които са по-силни от шепот. При хиперакузис като неприятни се възприемат умерени или силни звуци.
Вродени ли са тези заболявания?
Според мен се проявява генетично предразположение, както при обсесивно-компулсивните разстройства. Във всеки случай мизофонията обикновено се проявява внезапно в детството. В повечето случаи първоначално има един-единствен шум, който се възприема като дразнещ и който предизвиква силна емоционална и физиологическа реакция. Често срещан пример е член на семейството, който издава нормални звуци при хранене, например хрускане на чипс или пиене на кафе. Реакциите на засегнатите лица започват от силен яд и вбесяване и стигат до непреодолимо желание да избягат. Спомням си случай с 12-годишно момче, което хвърлило по майка си летните си кънки, докато пътували с кола по магистралата. В друг случай шестгодишно дете хапело съучениците си, защото дишали шумно. 42-годишна жена натикала всички домакински уреди плюс съпруга си в гаража. Скоро след това той я напуснал.
Има ли типични шумове, които са непоносими за пациентите с мизофония? Проведох изследване сред 140 пациенти. Най-дразнещият звук се оказа дъвченето на дъвка. Следват шумовете, свързани с храненето. Следващата категория са звуците, свързани с говора – като леко фъфлене, подсвирване или назални звуци. Някои от по-необичайните отключващи реакцията звуци бяха триенето на сухи крака, фалшиво тананикане (което докарало един младеж буквално до лудост) и понякога шумове от електрически уреди, които само хора със свръхчувствителен слух за високи честоти биха могли да доловят. Затова говорим и за „селективен синдром на чувствителност към шумове“.
Автор GEO
1 – 2
> »
