Олимпийският шампион по вдигане на тежести Милен Добрев навърши 33 години, но изглежда така, сякаш никога не е спирал да се състезава. Синеокият пловдивчанин спечели за България олимпийска титла в Атина’2004, световна титла от Ванкувър‘2003, сребърен медал от Варшава‘2002, два бронзови от Анталия‘2001 и Доха‘2005 плюс още две златни отличия от европейските първенства в Лутраки‘2003 и в Киев‘ 2004 г. Щангистът обаче е преследван от тежки контузии, заради които окончателно приключи със спорта през 2009 г. Сега Милен Добрев е баща на 4-годишен син и върти частен бизнес. Големият шампион разкри специално за в. “Доктор” как живее активно и се чувства здрав въпреки травмите, които има.
– Г-н Добрев, с какво се занимавате след края на спортната ви кариера?
– Не съм спирал да спортувам, но само за себе си, без да се състезавам. Тази година направих с мой приятел строителна фирма в Пловдив. Сега се занимавам със строителство. За развлечение спортувам – фитнес, бокс, бягане. Ходя на лов и риболов.
– Имате син. С какво ви промени появата на детето?
– Синът ми Кристиян ще стане на 4 годинки на 14 март. С неговото раждане много се промених, станах по-улегнал. Преди бях по-див и безгрижен. Но сега имам семейство и то е най-важното. По друг начин живея и много по-добре, нищо че са тежки времена. Детето и семейството ме радват.
– Какво правите заедно с Кристиян, как се забавлявате?
– Обичаме да ходим в планината. Тази зима карахме ски, шейни. Той много се забавлява. На малкото дете всичко му е интересно – важното е да му намериш занимание, да не седи вкъщи. За съжаление синът ми е повече в Бургас, при баба му и дядо му. А аз съм повече в Пловдив, заради работата.
– Ще насочите ли детето си към вашия спорт?
– Във всеки спорт има контузии, но нашият е по-травматичен. Ще почакам Кристиян да израсне голям, да го видя как ще се развие, а той сам ще се ориентира. Не е изключено
да се появи още един щангист в семейството
Той знае, че баща му е бил шампион, всичко разбира.
– Какво е лошото наследство, което ви остави спортът вдигане на тежести? Все пак през ръцете ви са минавали по 20 тона щанги на ден.
– Даже 30 тона съм вдигал на ден. Смятал съм си ги. Травмите са много, наистина. Затова доста спортисти не влизат в залата, след като приключат кариерата си. Аз не направих тази грешка. Ако бях спрял тотално, щях да бъда още по-зле. Тренирам по малко всеки ден и така се чувствам по-добре и физически, и психически. Да, пак ме болят колената и кръстът, имам дискови хернии, но е търпимо. Не е като преди – не можех да си обуя чорапите. Важно е човек да не се остави да се обездвижи, независимо на колко години е.
– А правили ли сте операции на колената и на кръста?
– Искаха да ми правят операция на кръста, да се отстрани това притискане на нервите, от което се получава болката при дисковата херния. Но не се реших. Лекарите ме предупредиха, първо, че операцията е нож с две остриета, но че може да стане и по-лошо, ако не се лекувам. Посъветваха ме да продължа да тренирам, за да не отслабне мускулатурата на гърба. Затова си правя постоянно упражнения и не допускам травмите да се задълбочат.
– Как решихте проблемите с колената?
– Проблемът беше със сухожилията. След толкова тонове тежести се бяха пренатоварили и бяха загубили еластичност. Налагаше се да ми бият инжекции в колената. Но това са малки проблеми. Колко инжекции са минали през мен – и за кръста, и за раменете, и за колената. Така е при професионалните спортисти. Трябва да търпиш. Колената ми се оправиха, защото 1–2 години спрях напълно да клякам. Сега почнах леко да ги натоварвам и не ме болят.
– Какви други методи на лечение сте пробвали?
– Почти всякакви – нагревки, процедури с парафин, кални бани, хомеопатични лекарства. Пробвах и магнитните наколенници. Носих ги два месеца и спах с тях. Накрая ги хвърлих. Те помагат, но само на хора, които нямат такова физическо натоварване като моето.
– Като изключим спортните травми, налагало ли се е да влизате в болница?
– Слава Богу, не. Здрав съм. Още съм на 33 години. Може би с времето ще се обадят някои проблеми. Преди 12 години имах спортна хипертония,
пиех си хапчетата за високо кръвно налягане и тренирах
От професионалния спорт винаги има последствия, независимо дали ще се проявят сега или след 15–20 години. В момента ползвам хомеопатични лекарства. Чувствам се добре – и тренирам, и бягам, и се боксирам.
– Кой ви насочи към бокса?
Приятели от Пловдив. Много е разтоварващо. Боксът ми действа отлично.
– А съпругата ви споделя ли вашите спортни занимания?
– Тя ходи на фитнес. Жена ми е бивша спортистка – хандбалистка. Казва се Кирилка Димитрова, беше шампионка с отбора на “Агротел”. Ходил съм на нейни мачове. Но хандбалът изобщо не е добре платен спорт. Каниха я да играе в чужбина – в Турция, в Германия, но тя не се съгласи и прекрати кариерата си. Сега се налага да живее в Бургас заради бизнеса. Има магазин за дрехи в центъра на града. Затова често пътувам до Бургас.
– Каква почивка предпочитате – на море или на планина?
– Да ви кажа честно, на планина. На морето ми омръзва за 2–3 дни. На балкана е по-добре. Обикалям из цяла България, стига да е из планините. Навсякъде е красиво.
– Липсва ли ви професионалният спорт?
– Липсва ми. Изгражда се навик и като не вдигаш тежести 1–2 години, ти е криво. После влизаш в новия ритъм на живот. Затова сега съчетавам работата с малко спорт и така ми е по-добре. А има спортисти, които тотално рухват. Аз тренирам всеки ден, по два – три часа в залата.
– Променихте ли начина на хранене?
– Преди не се ограничавах в яденето, но сега ям само пилешко, риба, картофи, ориз, яйца, салати, плодове. Рядко хапвам хляб, но само пълнозърнест. Понякога много ми се хапва нещо мазничко, свинска пържолка, но не си позволявам и ми е по-добре така.
– Няма ли да се ориентирате към треньорството?
– Бях се записал в смолянския филиал на Националната спортна академия през 2006 г. Но заради тренировките спрях ученето. Имам намерение тази година да подновя следването, за да имам още една професия.
Мара Калчева
