Броени седмици след назначаването на Адолф Хитлер за райхсканцлер, на 22 март 1933 г. край градчето Дахау, близо до Мюнхен, върху 2,35 кв. км. площ е положено началото на изправителен лагер за политическите противници на управляващите. Дахау е първият и най-продължително съществувал концлагер, основан от германските националсоциалисти.За 12 г. през лагера минават над 200 хиляди души от цяла Европа. Загинали са над 70 хиляди човека от болести, недохранване и от жестокостите на СС. За изгаряне на телата на умрелите лагерът разполага от 1940 г. с малък крематориум, а от 1942 г. заработва нов, по-мощен, снабден и с душове, през които е подаван газа „циклон Б“ (синилна киселина).
В лагера Дахау постоянно са разработвани и усъвършенствани нови методи и форми на наказания и издевателства над затворниците. Провеждани са жестоки опити над хора, в това число и медицински опити. Извършвани са изследвания за методите и начините на контрол над човешкото поведение и съзнание. През периода от 1941 до 1942 г. – само за една година – са проведени над петстотин опита над затворници.
Голям принос в издевателствата над хората има и проектантът на концлагера Теодор Айке. Той взима активно участие в системата на взаимоотношенията със затворниците. Съобразно плана, който той въвежда за вътрешния ред на лагера, десетки хиляди военнопленници се намират под контрола на съвсем малко на брой надзиратели.
Не след много време Дахау се превръща в еталон при създаване на други концлагери. На кованата му входна порта е вплетено Arbeit macht frei (Работата прави свобода) и този текст се появява над вратите и на много от новоизградените лагери.
Дахау е освободен на 29 април 1945 г. от американските войски, а от 1965 г. е превърнат в музей-паметник.
По негов образец през 1937 г. недалече от Ваймар е построен концлагерът Бухенвалд, който е известен с надписа над входа „Jedem das Seine“ (Всекиму своето). От началото му до април 1945 г. в Бухенвалд са били унищожени повече от 56 хил. човека от общо 250 хиляди задържани. След идването на съветските войски там отново е организиран лагер за интернирани в процеса за денацификация.
По заповед на Хайнрих Химлер от 27 април 1940 г. е създаден концлагерът Освенцим в Полша, предназначен за масово унищожение на хора. На 14 юни 1940 г. е пристигнал първият транспорт с 728 поляци.
На територията на Полша, Австрия, Чехия, Латвия и други източноевропейски страни са съществували също лагерите Матхаузен, Заксенхаузен, Треблинка, Саласпилс и много други.
Официално признати от правителството на ФРГ са следните 23 концентрационни лагери (1939-1945 г.):
1. Арбайтсдорф (Германия)
2. Аушвиц/Освенцим/Биркенау (Полша)
3. Берген-Белзен (Германия)
4. Бухенвалд (Германия)
5. Варшава (Полша)
6. Герцогенбуш (Дания)
7. Гросс-Розен (Германия)
8. Дахау (Германия)
9. Кауен (Каунас, Литва)
10. Плащов (Краков, Полша)
11. Заксенхаузен (Германия)
12. Майданек (Люблин, Полша)
13. Маутхаузен (Австрия)
14. Миттелбау-Дора (Германия)
15. Натцвайлер (Франция)
16. Нейенгамме (Германия)
17. Нидерхаген-Вевельсбург (Германия)
18. Равенсбрюк (Германия)
19. Рига-Кайзервалд (Латвия)
20. Файфара/Вайвара (Естония)
21. Флоссенбург (Германия)
22. Щутхоф (Полша).
23. Собибор (Полша)
/По материали в интернет/
