Стойчо Млечевски е между най-известните антиквари в София. В неговия магазин на площадчето “Константин Иречек” идват от цял свят, белким си открият каквото търсят. Най-ревностни са руските купувачи. Изкупуват всичко, което носи руски произход. Стари списания, пликове с писма, адресирани до избягалите тук белогвардейци. Картини, стакани, вази, мебели… Един плик или картичка, пристигнала от Русия в началото на миналия век, достига 20 лева.
Стойчо станал антиквар още като ученик. Имал вкъщи стари книги, а негов приятел имал стари монети. Стойчо толкова ги харесал, че двамата веднага се споразумели за размяната. Направило му впечатление колко интересна е едната монета, отишъл за първи път в клуба на нумизматите и какво?!
Хитрите лъвове веднага надушили ценната плячка, но Стойчо явно имал седмо чувство и не продал скъпата монета
Те, разбира се, щели да постъпят с него както с всеки новак, да му вземат на безценица това, което носи.
– Днес какви хора идват да продават?
– Тези дни в магазина се отби солиден стар господин. Искаше да продаде френски шкаф, имал го по наследство. Обадил се на изкупвач на стари вещи, чиито обяви се срещат по всички вестници и дувари. Онзи видял шкафа, обещал му двойна цена, но в замяна поискал да купи и една картина срещу 50 лева.
Посъветвах го да откаже, защото видях картината и тя не само че не струваше 50 лева, ами след намесата на специалист се оказа картина от голям художник. Често изкупвачите спекулират, като хвалят предмета на сделката, дават исканата цена, за да могат да измъкнат друга набелязана ценна вещ на безценица.
– На това се казва кон за кокошка?
– Сблъсквал съм се с много подобни примери. На мой клиент му бяха казали, че книгата, която носеше за продажба, е много скъпа, а в същото време искаха да му измъкнат старинен часовник с порцеланов циферблат като ненужна вещ. Като платят едното по-високо, другото го вземат на безценица.
– Къде е спалнята, на която е лежала самата Катрин Деньов?
– Тази спалня не е за продан, давам я само на Киноцентъра, когато им потрябва за разни продукции. Каквато беше “Изток-Запад”. Тя е огромна и тежка, в бароков стил, с гардероб, тоалетка, нощни шкафчета. На склад е. Имам я от една стара българска фамилия. Днес спални не се търсят вече.
При мен, тук в магазина, е снимана и част от филма “Лора от сутрин до вечер”,
защото си харесаха интериора.
– Разкажи някои куриози от работата си?
– Един път цигани идват и ми носят много красива бронзова вещ, подобна на топка. Нямали какво да ядат, да я купя. Питам откъде я имат, а те разправят, че като били на гурбет по чужбина, я намерили в някакъв боклук. Дълго я разглеждах и не можах да схвана част от каква вещ може да е. Така се случи, че ходих на екскурзия със семейството си до Италия. И там, като разглеждам огромната църква във Ватикана, хващам дръжката на една странична врата и си викам, откъде ми е така позната тази дръжка… Ами да! Ето откъде я бяха взели циганите. Представяш ли си?
Преди години бях решил да правя търг, отивам при едно семейство, те ми вадят ваза от 18 век.
Учудих се, че едно такова скромно семейство има вещ от времето на Наполеон Бонапарт
Питам ги, а те: “Ние сме фолклорен танцов състав. Още в соца бяхме ходили на гастрол в Куба. Запознават ни там с “Клуб на кубинските милионери”. По това време там всичко е с купони. Живеят обаче в красиви старинни къщи, останали от времето на Батиста. И нашите танцьори срещу салам и сирене си “купуват” красиви старинни вещи от тях.
Наскоро известен депутат идва в магазина – търси любимата си играчка, камионче от ламарина, каквито правеха в шейсетте години. За мой късмет имах същото, извадено от боклукчийска кофа. Така изкарах моментално 50 лева. А човекът беше от щастлив по-щастлив. Сигурно би дал и сто, ако му ги бях поискал.
Друг път
солидна дама пристига да търси детски книжки отпреди 70 години
Като се премествали, синът й изхвърлил любимите й от детството книжки. А те са прекрасни издания на “Хемус”, “Чипев”… Намерих й ги и тя въздъхна щастливо.
А знаеш ли какви невероятно различни запушалки от стъкло бях насъбрал. От гарафи, от шишета, сини, зелени, бели… И като дойде един колекционер, изкупи повечето – изкарах 70 лева заради това, че ги бях събирал. Ненужни запушалки, но коя от коя по-различни и хубави. Не знаеш кое на кого ще потрябва в даден момент. Или ще се окаже, че го колекционира.
Кои от старите антиквари познаваше?
– Имаше големи антиквари в миналото – учил съм се от тях. Най-известен беше Сахатян. Много хора и до днес помнят на булевард “Витоша” в едно тясно дворче големия букинист Иван Николов. Но понеже по времето на социализма антиквариат почти нямаше, всичко ставаше много тайно и на четири очи. Професията се съживи едва след 1989 г. Но днес тя също е в криза като всичко останало.
– Веднага ли разбираш какъв клиент те е посетил? Познавач или лаик?
– Веднага се разбира. Лаикът почва да пита за всичко, да оглежда това, онова. Казвам му например, че струва 10 лева, а той, може ли за 7 лева да го купи. В такъв случай отговарям най-сериозно: “Не може, общината не дава да го продавам под десет лева и ще ме глоби”.
– Какви вещи могат да продадат хората, ако знаят, че представляват антиквариат?
– Всичко зависи от това дали за дадената вещ има купувач. Едно време много вървяха старите аристократични мебели, вървяха и порцелановите сервизи, миниатюри, статуетки. Сега въобще не се търсят.
Но пафти с интересна орнаментика и седеф, менчета, гюмчета, старинни часовници, марки, медали, телефони от 30-те години, луксозни маркови изделия от началото на миналия век, ценни архиви, книги, лампи, единични оригинални кресла и масички, огледала… за тях може и да се намерят клиенти.
Савка ЧОЛАКОВА
