Наскоро потребител на сайта с никнейм anelia ни зададе въпрос, в който се казва:
„Моля , обяснете ми връзката между високото кръвно налягане и ПР-а, като вземете предвид следния линк:
http://www.razkritia.com/221610/ivan-kostov-sas-skandalen-komentar-kam-boiko-jalak-si/.”
По-долу публикуваме част от съдържанието на споменатия от anelia линк:
“Да се опитваш да спечелиш изборите, предизвиквайки съчувствие в избирателите, е смешно, смята Костов
Това заяви на пресконференция по-рано днес лидерът на ДСБ Иван Костов. Според бившия премиер на България подобни показни PR акции с влизане в болница заради високо кръвно и искане на прошка са недопустими за който и да било уважаващ себе си политик и наподобяват повече сценарии на евтин сапунен сериал. Макар да не назова конкретно име, всички присъстващи на пресконференцията разбраха кого визира с изказването си Костов.
Именно Бойко Борисов е човекът, който прекара няколко дена в болница със съмнения за инфаркт заради високо кръвно налягане. Костов обаче е убеден че българските избиратели няма как да се вържат на подобен жалък опит за PR.”
За да отговорим на anelia, е необходимо най-напред да извървим пътя на новината. Той очевидно започва в болничното заведение, където се е лекувал пациентът. Оттам информацията, със или без посредничеството на неговия ПР-екип, е стигнала до журналистите, а те на свой ред са я превърнали в новина и са я предложили на своята публика.
Щом първоизточникът на новината е лечебно заведение, е редно да се запитаме дали разгласяването на информация за здравния статус на пациента е нормално. Отговорът е категорично „НЕ”! В приетия през 2000 г. Кодекс на професионалната етика на лекарите съществува цял Раздел IV Лекарска тайна.
Въпросният Раздел IV съдържа редица императивни норми, сред които:
„Чл. 51. (1) Лекарската тайна включва всички сведения, които пациентът е споделил с лекаря във връзка със състоянието си, и факти, открити при прегледа и изследванията, извършени от последния, както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно пациента.
(2) Лекарската тайна се пази и по отношение на членовете на семейството на болния.
(3) Доверените от пациента тайни лекарят запазва и след смъртта му.
Чл. 52. Лекарската тайна се простира и върху цялата медицинска документация и илюстрационен материал, а така също и върху данните и заключенията на извършени консултации.”
Едва ли е нужно човек да е професор по право, за да забележи, че в конкретния случай лекарската тайна е била разгласена и са били погазени Член 51 и Член 52 от Кодекса на професионалната етика на лекарите.
ПР-експертите по веригата също са превишили правата си, като са подали на журналистите медицински сведения, съставляващи лекарска тайна. Нещо повече, те са нарушили собствения си Етичен кодекс на ПР специалистите в България. Според него: „ПР специалистът притежава и отговорно прилага специфично познание и опит. Неотменна част от развитието на професията е постоянното себеусъвършенстване и развитие.Основните ни умения са насочени към изграждане и поддържане на взаимно разбиране, взаимно подпомагане и взаимноизгодно сътрудничество между организациите и публиките.”
ПР-специалистите не са медицински лица, но това не им дава право да нарушават лекарската тайна, нито пък да прилагат своите специфични познания безотговорно.
През 2007 г. бе приет Етичен кодекс на българските медии. Макар че беше подписан от главните редактори и собствениците на най-големите печатни и електронни издания в България, разпоредбите му все още имат характер на пожелателна норма за редица оперативни журналисти:
Етичен кодекс на българските медии
„1.1 Точност
1.1.1 Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.
1.1.2 Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.
1.1.3 Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.
1.1.4 Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията.
1.1.5 В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки”.
В заключение следва да подчертаем, че връзките с обществеността са социална практика, имаща за цел да хармонизира обществени отношения, а не инструментариум за унижение на човешкото достойнство, за манипулиране на общественото мнение и за накърняване на етичните стандарти в обществената комуникация. Този инструментариум се нарича пропаганда и е несъвместим с демократичните ценности на ХХI век.
