Протестите във Варна продължават, но общинският съвет остава по-непоклатим и от мавзолея. Варненци обаче не се отказват и вадят ден след ден нови кирливи ризи на общинското ръководство по време на Кирчо-Йордановото царуване.В редакцията на БЛИЦ бе изпратен договорът за наем на печално известния дом “Гаврош”, от който е видно, че наемодателят – “Дружба-Актив” ЕАД, представлявано от Кольо Кечовски, си получава парите от наемателя – община Варна, в полза на ползвателя – сдружение “Гаврош”. Всеки месец – по 3546 лв. за недвижимия имот от 2300 кв. м. на ул. “Войнишка” 3А. Договорът влиза в сила от юни миналата година и е сключен за пет години напред. Същата сума обаче е била плащана и години преди сегашния документ.
Проблемът е стар. От доста време общината плащала по 36 000 лв. годишно на собствениците на едноетажната сграда – “Дружба-Актив” ЕАД. Споровете се въртяха около това чия е земята под сградата и редно ли е общината да си плаща за нещо, което е нейно. Живеещите на номера от 1 до 7 на ул. “Войнишка” също претендираха за права на собственост. Опитът на общината да оправи бакиите през 2010-а се препъва в решение на съда, според което общината е осъдена да заплати на “Дружба-Актив” 12 528 лв. за разноски по делото. Резонният въпрос е: защо при това положение община Варна години наред не иска да проумее, че няма права върху терена и вместо да плаща наеми, може да премести дома върху земя, общинска собственост. Този терен обаче е обект на инвеститорски апетити и това изглежда е единствената причина за инатлъка на общинарите – да го пазят чрез наемните отношения като “резерве”. Това обаче струва твърде скъпо на варненци. През годините с парите за наем там, където е скромната едноетажна сграда, е можело да се построят не един, ами няколко домове или детски градини. Отдавна искат детска градина живеещите в района.
Историята с терена е цяла сага. Тръгва още през 60-те, когато ДИП “Дружба” шиеше дрехи за червените велможи. През 70-те сектор “Държавни имоти” актува земята под завода и го кара да я “заприходи”. През 90-те правоприемник на соцзавода става ДФ “Дружба стил”. През 1993-а, когато “Дружба стил” се преименува и става ЕАД, сградата е трябвало да бъде придобита заедно с терена. Да, ама не. Община Варна също не може да придобие терена, защото той е обслужвал сграда, която се оказва частна собственост. И така общината почва да си плаща като поп, при това – съвсем доброволно. И пак се питаме: защо?! Нещо повече. Общинарите инвестират върху чуждия терен и правят игрище. През януари 2012-а РДНСК глобява община Врана за незаконен строеж. Общинското ръководство и тогава не се отказва и, както видяхме, само броени месеци след това – през юни с.г., сключва нов 5-годишен договор. Информационната завеса около случая се вдигна за пръв път през 2011 г., когато група граждани от Варна потърсиха сметка от кмета Кирил Йорданов какъв е статутът на дом “Гаврош”, кой финансира дейностите, кой управлява дома и как се назначава персоналът. Отговор не е получен, почват и делата. Повече от ясно е, че дори сега се предприемат действия за едностранно прекратяване на договора, замаскиран като социална дейност, предвид неговия срок – до юни 2017-а, загубите ще са още по-големи. Въпросът е заради какви или чии мераци общинското ръководство на града продължава да упорства и да държи терена под “наем”, като харчи пари за това от джоба на протестиращите варненци.
“Теренът се пази за някакви планове, които сега може и да сме се пообъркали, категорични са протестиращите, но какво от това, като ги плащат години наред от нашия джоб?!” Апропо, за дм “Гаврош” преди години излезе публикация, в която варненци го нарекоха “люпилня за проституция”. Тогава БГ издание откри възпитаници на дома да се шляят около варненската катедрала и да се оглеждат за клиенти. Заговори се поименно и за някаква “маман”, която очевидно не е била нито лелка, нито социална работничка.
Еми МАРИЯНСКА
