Объркваща работа

Честно ви казвам, имам чувството, че се навлиза в някакво налудничаво нещо. И не знам кой, колко и как го хваща. 

Имам си на предвид първо  тия подскачания  по площадите. После, възхищението на пасуващите и спаменето с кадри и призиви де що може и разните статистики от вчера насам.

Поради моето крайно изказване за протестите имах един коментар, че всичко ми е объркано.

Ма може да са прочели само заглавието на блога, де да знам.

Сега да ги питам аз,  четат ли статистики? Де се виждат в тях?

Щото народа, гражданите, овцете и маймуните участвали в статистиката са казали, пак същия ще ни храни и гледа. Ако не, следващия – предишен.

Мисля, че статистите доста познават. И се почудвам.  Дали хората нещо не  са не  на себе си?! Дали не са вече  с предпочитания към садизъм и самоунищожение.

И пак старите, искукурдясали лица наредени за депутати. В проценти.

Още не знам кой е изкукурдясал и не помни. Щото старо, старо ма познава парите.

Дали определящи се за граждани нещо им куца и не знаят какво да правят освен да се събират на търпани. И на това отгоре накрая виновните на момента да са лидери в една статистика.

Вчера същите тия издигнали се за благото на държавата ( за кой ли път), започнали да се правят на улави. Да спорят аджаба, ако ги изберат как ще ни увеличават парите в джоба.

Та се сетих, как го увеличи последния. Сложи данък върху лихва -депозит в банка  и същи данък върху аренда от земя.

Но маймуните помнят три минути и затова са му дали най- голям шанс на предстоящите избори.

Аз като една загрижена гражданка искам да помогна още преди да ги изберат с няколко решения, как да ни увеличат доходите. Според статистиката  на харесвани за премиери.

1. Решение

Жените ще отглеждат кучета. Вместо Каракачанско куче или Българско, овчарско куче. Ще си съберат от улицата. Така за всеки по нещо.Улиците празни. Като ги изкъпят и гледат, стават прекрасни домашни любимци и храна.

Мъжете ще станат охранители. Или бодигардове. Ще охраняват електромерите, водомерите, мазетата и общите тревни площи от унищожение.

2.Решение

Работни места по магистралите.

Мъжете ще садят  гори, за да има кой да изсича.

Жените ще садят рози,  за да има кой да ги бере.

3.Решение

Всички започват работа за произвоство на  хапчета. Хапче за хляб, месо, щастие и всичко необходимо в живота

4. Решение.

Населението се преселва в пещерите на България. Да не плаща сметки. Спи, грижи се  за храна и пак спи. Това решение зависи от  търпението на пещерите и здравината им в сравнение с един панелен блок.

Налудностите ми свършиха. Но на ония в процентите сега им идват за увеличението на нашите пари в джоба. И като знам, че вече са ми го пълнилииии, си мисля. В момента бълнуват.

И много ги чуват!

Няма майтап. Сега аз ще опитам нещо с блоговете. Или оптимизация на група във Фейса по моему.
Моята група се нарича БЛОГиня.
С две думи.
Който е съгласен с  нейното описание да заповяда.
На адрес

https://www.facebook.com/groups/142271139283432/

Спрях до Народното събрание. Натам, друг път.
Четенето стана по един статус на Митко Василев.
В лекото ми замисляне и наистина не така дълбоко четене.
Кое ми се видя съмнително като изпълнение в държавата?
На първо четене дет се казва.

Чл. 4.
(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

Чл. 6.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 12.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

Чл. 14.
Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.

Чл. 16.
Трудът се гарантира и защитава от закона.

Чл. 17
(3) Частната собственост е неприкосновена.

Чл. 18.
(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

Чл. 19.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

Чл. 21
(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 28.
Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 32.
(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Чл. 34.
(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.

Чл. 43.
(1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.

Чл. 47
(4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.

Чл. 48.
(1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

Чл. 55.
Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.

Чл. 58.
(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

пп. Това е , както казах на пръв поглед.

Всеки  е извадил дребното си чифте и стреля напосоки. Тоо небето отдавна е празно и остъргано, но току падне някоя гарга(гарван). Ма  жив. И почва да грачи.

Гюрултията е голяма. Само може да се разбере, че всеки иска своята бучка сиренце. И не пита, ма де е кравата, кой Господ я гледа и храни, дои и накрая сиренцето.

Тее, тва старите крави ги заклаха на кайма. Вече намирисва на суджуци. И тях кой ядеее. Пак не мога да разбера.

Щото всички постят и вярват в някой спасител. И като им свърши вярата, започват да го чумосват. Сякаш до вчера не са кадели, не са гледали картофи и прасета. И хич, ма хич не са си слагали евро субсидии в джоба.

Те да бяха само картофите и прасетата с мед  да им намажеш задниците и у фурната.

Ми свако, како и бако де са в картинката?

Сега очите ми чуват за разни гьолове. Всеки сложил въдицата и вперил погледа и чака. Но не зна е, къв бълък ще му скочи. А тиганите врат та се късат на празна тяга. 

Кой казва, че тока бил скъп? Тез тигани да не би да се нагряват с въздух. Може.

Въздушни маси идват от всякъде.

Едната е за ниски цени на тока и  национализация (тва кво е не знам 😉  ). Друга с високи пенсии. Трета с мноого работни места. Четвърта с чистак безплатно здраве.

Само, че се омесват с камъни, псувни, палки и светкавици по разни кратуни. Размиват се и пак се показват. 

Та гадая. Това истина ли е, или лъжа?!

И не знам аз от кои съм. Нямам чифте. Не съм остъргвала небето. Сиренце ми се намира, ма нямам крава  да си  я доя. Аааа, не мога да грача. И спасител нямам.

Инак, нямаше да съм в панелка в махалата с педесет и три процента инвалидност ( сия, няма да си цитирам съчмите).

Нямам прасе(та). Само котка. 

На гьол не ходя. Едно, че не го умея и се плаща.  И друго, че всички гьолове са частна  собственост.

От въздушни маси се схващам. Вече двайсе и косур години имам шипове няма ви казвам накъде.

Истина ви казвам,объркана работа.

Мисля, че  От бъркването с мерак, чирак, камък, приказка, гюрултия няма да стане.

Как ли? Има толкова умни кратуни, които се скатват!

Днес сутринта в сомамбулското  си разстояние между съня и събуждането, попаднах на поредната диета. То на мен колко ми трябва де. Дори в някакъв друг вид от нормалното човешко състояние на духа, стомаха, сопата и други собствени катаКлизми, диетата мий черна черта. Трън и в последната мисъл преди умиргане.

Щото, някой дето се тъпче като прасе преди Коледа, е взел да мисли поредната диета.

Не знам що им идват такива мисли. Явно великите им идеи стигат до до там, че да използват слабата човешка мисъл за несъвършенство за да печелят . И току фанали Господа за шлифера.Калъпа за всяка тяхна диета, може да е негово подобие, де да знам.

И започват по- слабоумните, тлъсти задници да се заглеждат в огледалото. Все пак могат да четат, яя.

Като оставим приятно-закръглените и недостойни за тея диети хора, всички други започват да си коват първата летва за ковчега. Щото на вместо да си раздвижат тлъстините ( ако имат такива), по цял ден си кръстосват краката.

Я на някое канапе. Я в кола. Я в някой бар. 

Ма за четене на диети време намират. Тооо, не е свързано с трудност. Само с кьорене. Не като да побягаш. Да се метнеш у фитнеса. Или просто да надуеш музиката и да разкършиш чакри по пода.

Като казахме умиргане.

Всяко махане на нещо, което трябва да поеме организма, прави неговата дейност втора употреба. Щото оригиналния източник на това нещо с даден заместител си е просто фалшификат.

А тука не става въпрос даже и да се менкат. Изхвърлят се дадени, хранителни продукти кат мръсни котки.

А бееее. Не забелязвате ли, че хората стават все по-болни. Аз не мисля, че е от така нареченото нерационално хранене. Като погледнете назад, българина е ял почти същото.

Само, че тогава не им идвало на ум за диети. То и фитнес не е имало. Нооо, разстоянието от едно място, до друго място не е било лек автомобил.

Да не говорим за ти канапета, телевизори, столове и компове.

Ма ние можем всичко. То е в главата ни. И то в сегашно време.

Ниската себестойност за вид и красота от глупости. Замислянето на разни диети и самоопити върху човешкото тяло. С малко и по джоба продукти, едно рационално хранене с различни храни.  И както по-горе казах. Най-простото.

Да надуеш музиката, раздвижиш чакрите и да се потъркаляш по пода ако трябва.

Но за това се иска малко повече труд, нали!

пп Да се издаде закон за наказуемост за тези, които предлагат диети и не са лекари. ( Сънувам си)

Ей тука сига, на тоз весел, народен празник баба ви Румяна, ( Оффф ней още баба, ма ша стани по всеки момент) да ви понарича за юбост на настроението. и и и

На свекървити и на тъщити.

Аку искати да върнити унува умрялу времи, дет ви целуват ръката. Не сЪ кьорети през ключалката нъ живота на дицата, чи имат гУлям срам. А комбалити ви са кат фар на Босфора и у тва светилу дечурлига нинайси. Саму патаклама.и и и

На младити булки.

Ма стига с тая свекървовеща, криза и кв. метри. Пот тези глобални нища, вий крийте поне по един кондом, да си пазити талията. А он го налузва, сякаш са завива с удялу. Кат ви изтекат годинити, ща са завивитаи ма няма. И направети най сетни кеф на тез дет си чупят кокалчетата в статистика.От вас зависи дан ни са запилей рудата, семиту и българина. Чи забягнал извън линия е другу делу. Не ващу.и и и

На трудните( бременните) булки

Няма страшну. Няма такваз болка. Ма няма и таквоз чуду, кат чоловеческия живот. Кат му видити малкуту, сбръчкану лице болката ша оди на майната си.и и и

На момити

Вий не чакайти някой друг свят да намерити ергени. Този сий съвсем нов. Тва значи, чи ергените са росни, пресни. Пускайти кучелибоф и то ша гу намери.и и и

На тез дет бабуват ( помагат  при раждане)

Аку ва нямаш вас, многу от нас, нащи дица и внуци щяха да са в стария свят.Хубу, че заедну прескочихми трапа. Ма вий гу почнахти мълчешката с труд. А ний сам у изкрещяхми за глътката въздух.и и и

Благодарим!

И на всички жени.

Аку на нямаши нас, тва  по горИ нямаши да гу има. Барабар с всички мъже с патрондаши.и и и

( и те имат участие, малко ха ха ха)

Честит Бабинден на всички!

Ако ти пожелая много, ще фъргаш.

Ако ти пожелая малко, ще го подариш

Ако ти пожелая здраве, ма то трябва да си го имаш и без тва.

Ако ти пожелая мечти, ще са чужди

Пожеланията са бошлаф работа ами  

Тургай силно съце

Голяма воля

Безкрайна любов

Ма твойте си, дори и измъчени.

Знаеш как да ги команндориш.

Нали скъпа!

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка, на друга сабля на две строшена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жътварка пее нейде в полето, и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега… Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица и вълк му кротко раната ближе; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее, – Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, – тихо нагазят трева зелена и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, третя го в уста целуне бърже – и той я гледа, – мила, зесмена!

„Кажи ми, сестро, де – Караджата? Де е и мойта вярна дружина? Кажи ми, пък ми вземи душата, – аз искам, сестро, тук да загина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат, и с песни хвръкнат те в небесата, – летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана юнакът лежи, кръвта му тече, – вълкът му ближе лютата рана, и слънцето пак пече ли – пече!

Не искам

Не искам вече върхове и уморени сенки от изкачване не са ли днеска две по коя пътека има спънати и поизмачкани. Не искам вятър да ме носи да ме блъска в отсрещната скала и се забиват сто въпроса като иглички на ела. Да спра на моята полянка с малко слънце колибка и цветя да има днес а утре да е същото не жалко да не разбера как живота е отлетял.

Защо ли свети? Дори когато копчето е натиснато. И счупена е, на парченца. Дори не мига. Явно удара е слаб.
А тази фигура се мисли за прозрачна. Удря с тишина.Не иска светлина да избуява. В тъмното ще скрива каквото си поиска. Това което е на изчакване, стои си. Изпънато в нещо, което никой никога не е поискал.
Една плесница на светлината, да влезе под другия си ъгъл. Само пътека да се показва. Там където някой влиза без покана. Ако не съкровище, открива рана.
Ще се съберат ли пърченцата от лампата? Ще продължава ли да се бори и да осветява, там където никой не е доближавал!

Пак се оплетохме.
Все още стъписана от заричане на сила и цялост. Но пак си надничаш. Поглеждаш в тинята в ляво, там са налягалите безразличия. До тях накацали стълбове с изгорели лампи. И тъкмо в здрача изскачаш защото няма кой да те види. Бликаш си, все нещо ще миеш. Може би ония горещи раздирания вдясно или накъсаните хапове които пъплят наоколо. Когато някой посегне да пипне измамен, ти пак надничаш. Дали ще можеш да измиеш капчиците кръв и потта с теб да затриеш. После твоята диря се усеща, но тайно. Всичко започва с силата знайно.
Все си мисля от къде извираш, даже исках да те питам. Но и мен дебнеш прикрито. Измиваш каквото имаш по- сърцето и се скриваш. Аз оставам в едно заплитане. Влизам в себе си и излизам възелче с червена риза в моето разплитане.

*Изображението е с лиценз Public Domain

В една идеално лъщяща градинка се разнасяше врява.
– Махни се от червеното ми листо, ах ти пусто… Тръсна се червената роза и тя попадна на божура.
– Марш от тука мръсотио, че сега ще ми търсят кусура. Размърда своите едри глави и я прати при карамфила да върви.
– От къде се довлече и аромата ми повлече.Само размаха тънки стебла и тя политина от тежката му миризма.
Дъхът и подскочи, а пътят пъстър килим и посочи. Тъкмо реши че ще почива и във красота да се повива и крясък.
– Ти да не си пясък сив и грозен, виж моят цвят е помпозен. Каза теменужката и я побутна нататък.
Кацна на бодилчета розови и настръхна, един глас въздъхна.
– Ако си муха остани, нищо друго нещa. От глад ще умра. Казвай или ме подмини. Това беше мухоловката причудлива, чакайки жертва да свива.
Подскочи като от трамплин и бам на гергината дива. Тя тъкмо играеше ламбада и търсеше кавалер, да заповяда.
– А уууу сега ми изцапа полата, кой ще ми гледа главата. Размаха се в ритъм бърз и я хвърли към бяла камбанка.
– Сега трябва да седя на сянка. Та моята вътрешна част да се скрие от твоята срамотия. Рече обичката и се разклати.
Беше вятърът страшен и всички се свиха уплашени.
Когато всичко утихна нямаше вече лъщяща градинка. Всичка бяха смачкани и грозни и само дъските от оградата бяха помпозни.
Потърсиха онази грозотия да си я изкарат на тъпотия. Погледнаха през пролуката и се стъписаха. За по сигурно погледнаха през двете но видяха само малко чудно цвете. То не било прашинка а малка нежна тичинка. Сега вече семенце мило, намерило навън своето платно което го е закрило.
И днес разцъфтява. На свобода, своята красота подарява!

*Изображението е с лиценз Public Domain

Баба Любка имаше чудно цвете! Всички му викаха Срамниче.Името му беше останало от едно време.Тогава Всички бяха скромни,честни и се гледаха в очите! Никой не се хвалеше излишно, помагаха си! Никой не лъжеше, или ако имаше нещо беше неволно. Жените бяха спретнати и не си завиждаха една на друга. То какво имаше де. Коя по хубаво си бродирала дрешката.На коя градинката по- хубава .Клюкарстваха но без злоба . Пък мъжете, заедно си строяха къщите и си пиеха ракията в кръчмата. Затова цветето беше черно, защото хората имали срам или съвест! Само съвсем малко бяло по средата, защото все пак човек не е без грешен!
Но баба Люба забеляза че с годините цветето постепенно побеля. Не остана дори една черна точка по цвета му.
Хората станаха лоши, озлобиха се! Брат, брата удря за парче нива. Моного момичета нямаха вид на жени! Биеха се ! Жените си завиждаха в работата, ходеха при шефовете да клюкарят неверни неща. Не беше виждала и чувала това. Момчетата и мъжете се делаха на групички! По- малката бяха наперени забогатели, може би нечестно.Те покзваха парите си и мислеха че света е техен! А по- голямата се караха за това как аз ще сложа камъни пред вратата на другия и не се обединяваха.
Никой никого не гледаше в очите! Беше заровил някъде срама и съвестта си.
Дали ще доживее да види цветето отново черно. Не съвсем същото, но поне да се появи едно малко петънце!

…..

…..