На 29 март 1912 г. е родена легендарната Хана Райч – немски летец-изпитател и личен пилот на Хитлер, установила няколко рекорда за скорост и височина. Често я наричат жената-пилот на всички времена.Родена е в Хиршберг, Силезия (днешна Еленя Гура в Полша) в семейство на лекар-офталмолог. В ранната си младост също иска да стане медик и постъпва да учи в Медицинска академия, но по-късно започва да се занимава със спортна авиация.
През 30-те години се превръща в символ на героизъм, особено след като лети в Африка като мисионер и лекар.
От 1933 г. получава световна известност, установявайки европейски рекорди, включително за най-далечен полет без кацане с планер – 305 км.
През 1934 г. установява абсолютен рекорд за височина сред жените 2800 м. Тя пилотира самолета, с който Адолф Хитлер лети за партийния конгрес в Нюрнберг. Този епизод влиза във филма на Лени Рифенщал „Триумф на волята”.
През 1937 г. тя е първата жена прелетяла Алпите с планер.
Пак през 1937 г. започва истинският възход на Хана. Тогава Ернст Удет, един от въздушните асове в първата световна война, посещава института, в който тя работи. След срещата им тя е преведена в Изследователския център в Рехлин. Това е не само признание за заслугите й, но на нея вече се доверяват най-големите секрети, свързани с развитието на военната авиация на Германия.
Там тя тества аеродинамичните качества на Junkers Ju 87 Stuka. Но най-голяма известност й носят изпитанията на вертолета Focke-Wulf Fw 61 с два носещи винта на мястото на крилете, проектиран от професор Хенрих Фоке. Командването на немските ВВС възлага много надежди на тази машина. През февруари на 1938 г. Fw 61 е демонстриран от Хана Райч на покрития стадион „Дойчланд-халле” в Берлин, а впоследствие поставя с него няколко рекорда за скорост и продължителност на полета, а през 1938 г. Хана го издига на рекордните 3427 м.
След започване на Втората световна война Хана Райч е водещ пилот в изнитанията на такива самолети като DFS.230, GO.242, Me.321 GIGANT.-
Тя е първата жена в света, летяла на реактивен самолет – през октомври 1942 г. взема пряко участие в изпитанията на реактивния самолет Messerschmitt Me 163 Komet, който при това нямал на опашката си хоризонтални стабилизатори.
През 1944 г. първите прототипи на безпилотните самолети-бомби V-1 показват много дефекти – нещо нормално за един принципно нов продукт. За да се установят причините за тези дефекти, няколко V-1 са снабдени с пилотска кабина в носа. Първите четирима пилоти-изпитатели загиват, без да се получат резултати. Единствено Хана Райч успява да изпълни десет драматични полета, при които основните дефекти са изяснени.
Хана Райч взема пряко участие в бойните действия по време на войната, за което е наградена с Железен кръст ІІ клас (1941 г.) и Железен кръст І клас (1942 г.). Притежава почетното звание летец-капитан от Луфтвафе.
От ноември 1943 г. служи при генерал Роберт Ритер фон Грайм, който й импонира със своята фанатична преданост към нацизма.
На 27 април 1945 г. тя съпровожда новоназначения командващ ВВС фелдмаршал фон Грайм по време на полета му в обсадения от съветските войски Берлин за срещата му с Хитлер. По време на полета бавно летящият самолет „Физелер-Щорх” е непрекъснато обстрелван и фон Грайм е ранен, тогава Хана поема управлението и каца на автострадата близо до Имперската канцелария край Бранденбургската врата. Докато превързват фон Грайм, Хана разговаря с Хитлер, като го моли да остане и да сподели неговата съдба, но той й заповядва да откара фелдмаршала при гросадмирал Дьониц край Кил.
Тя излита с ранения Грайм след полунощ под град от куршуми. Руските прожектори напипват самолета, разривите на зенитните снаряди го лашкат като перце. Хана обаче успява да се изплъзне и да се добере благополучно до Рехлин.
На 9 май Хана се предава на американците заедно с Грайм. Освободена е от лагера за военнопленници през 1946 г.
• През 1951 г. я сполетява тежка семейна драма: баща й застрелва цялото семейство, а след това се самоубива. Хана остава съвсем сама, само с едничката си любов в живота – небето. Продължава да лети и да поставя рекорди.
• През кошмарната 1951 г. Хана публикува автобиографията си „Полетите – моят живот”. Нито в тази книга, нито в следващите тя си позволява да напише лоша дума за ръководителите на Третия райх. Остава предана на идеите от младостта си и гордо носи своите железни кръстове. Никога не е членувала в нацистката партия НСДАП, не само не е била, но и отклонила почетното членство в Съюза на немските девойки (BDM).
• През следващата 1952 г. взема участие в Международния шампионат по безмоторно летене в Мадрид, където завоюва бронзов медал. През 1955 г. Райч става шампион на Германия по женски планеризъм, през 1957 г. отстъпва на трето място.
• През 1954 г. неуморимата Хана Райч отново става летец-изпитател в Дармщадт.
• През1959 г. по покана на индийското правителство тя основава в Индия планерния спорт, като лети дори с Индира Ганди.
• През 1961 г. Хана Райч е удостоена от президента Кенеди с прием в Белия дом – тя е единственият бивш военен от Третия райх с подобно признание за неговите лични качества и заслуги.
• През 1962 г. основава и до 1966 г. ръководи Националната летателна школа в Гана и е личен пилот на държавния глава Нкваме Нкрума.
• Успоредно с това тя продължава да поставя световни рекорди и многократно е шампион на ФРГ по безмоторно летене.
Хана Райч умира от инфаркт на 24 август 1979 г. на 67-годишна възраст. Никой от хората около нея не е очаквал това да се случи – била е пълна с енергия, предната година е поставила поредния си рекорд за далечина на полета с планер. Изпълнено е нейното желание да бъде погребана в Залцбург, Австрия, редом до семейството й.
За мнозина не без основание тази жена е „най-великият летец на 20 век”. По своето летателно майсторство, страст да лети и преданост към общото дело тя имала малко равни дори сред мъжете. Историята на авиацията познава много тест-пилоти, но нейните постижения наистина са върхови.
Хана Райч е истински патриот на своята страна – искрена, страстна, не жалеща себе си. Без да се съобразява с когото и да било, тя и след войната открито отстоява привързаността към народа и отечеството си. Хана Райч никога не е предавала нито хора, нито идеи, както са направили мнозина след войната.
Чест, слава и покой за Хана Райч!
Ганчо КАМЕНАРСКИ
