Източник: Forum Film Bulgaria
Всеки, който е изгледал поне един трейлър на „G.I. Joe: Ответен удар“ (или е имал съмнителното удоволствие да гледа първия филм), би следвало да е наясно, че отива да гледа екшън флийк, в който наративът съществува единствено, за да може група добри герои да се запъти да се бие с друга група от лошите им събратя като напредването в сюжетна линия се изразява основно в смяната на терена, на който се водят битките.
И така до заветния финал, в който нашите по закон успяват да преборят превъзхождащите ги числено врагове с дух, колоритни фрази, Дуейн „Скалата“ Джонсън, Брус Уилис и няколко нинджи от първия филм.
В подобна концепция принципно няма нищо лошо, още повече, след като миналогодишният блокбъстър „Отмъстителите“ доказа по категоричен начин, че именно това е посоката, към която трябва да се запъти модерното комерсиално кино – да бъде простичко и ефектно.
„Ответен удар“ обаче е доста далеч от комикс епоса на Джос Уедън, но пък е над нивото на миналогодишни претенциозни ленти като „Черният рицар: Възраждане“ или „Прометей“. Именно защото продуцентите на втория „G.I. Joe“ винаги го представяха като пукотевица за масите, в която зрелището преобладава за сметка на действително притегателните сюжетни късове.
За съжаление във вторите „Джо-та“ нито екшънът е на нивото на този, характерен за „Отмъстителите“, нито сценарият, който очаквано би следвало да е изпълнен основно със свежи лафчета, е достатъчно забавен.
Прочее, сюжетът на „Отмъстителите“ е като задача по висша математика, поставен редом до този на „G.I. Joe: Ответен удар“. Последното е и причината да не отварям дума за историята на тук разгледаната лента, защото на практика цялата може да бъде разказана буквално в едно изречение.
На „G.I. Joe: Ответен удар“ му липсват и колоритните персонажи, характерни за качествените комикс продукции на DC и Marvel.
Защото, колкото и да е напомпал бицепсите Скалата, той никога няма да има могъщата осанка на Хълк, остроумието на Тони Старк или селскостопанското, но в същото време и силно стилизирано излъчване на Капитан Америка.
Forum Film Bulgaria
Третият проблем – най-сериозният, се състои в неумението на снималия до момента фундаментални глупости режисьор Джон Чу („Джъстин Бийбър: Никога не казвай никога“ и „Step Up 3D“) да реализира екшън сцени с участието единствено на живи хора, а не компютърно генерирани такива. Почти всеки път, когато на екрана се тупат добрите и лошите без намесата на CG ефекти, камерата е завряна толкова близо в персонажите, че единственото, което може да се различи на екрана, е… свистенето на юмруците от колоните в киното.
В този ред на мисли Джон Чу е хубаво да знае, че само с гледане на Джейсън Борн не става.
Въпреки изсипаната канонада от критики „G.I. Joe: Ответен удар“ е изненадващо гледаем филм. Особено ако сте се запътили към IMAX залата.
Пословично глупавата природа на лентата може да бъде и в неин плюс, защото без проблем може да заведете своето хлапе, да сложите 3D очилата и да се потопите в няколкото действително качествено реализирани сцени в три измерения. Конкретно тази в планината представя 3D височини и перспективи в съвсем нова светлина. А и във въпросната сцена кадансите и персонажите са компютърно генерирани, с други думи – ще видите нещо различно от подскачащи тела в размазано близък фон.
Освен това „G.I. Joe: Ответен удар“ е толкова лесносмилаем, че може да послужи просто като виртуална релаксация в 3D. Ако пък преди това ударите и няколко водки, направо в 4D.
Камео ролите на Брус Уилис и RZA като японски майстор на бойните изкуства също заслужават адмирации.
В кратце, „G.I. Joe: Ответен удар“ може и да не е на нивото на най-добрите комикс продукции от последните няколко години, но съчетанието между двуизмерно плоски сюжет и персонажи с на моменти адски качествена 3D визия може да бъде минимум поносимо.
