Оля Ал-Ахмед е известна преводачка и експерт по ПР. Говори свободно английски, арабски, руски и испански. Завършила е арабска филология в СУ и мениджмънт и ПР в УНСС. Има магистърска степен по бизнес администрация и здравен мениджмънт. Преди години тя за една нощ преведе обвинителния акт срещу българските медици в Либия. Нейна майка е Ваня Петкова – едно невероятно явление в съвременната българска поезия. Бащата на Оля – д-р Нури Садик, е половин суданец, половин египтянин. Наскоро се появи информация, според която мулатката Бети Оноре – позната ни като асистентка в „Шоуто на Слави” преди години, се е родила в дома на Оля и Ваня. Съдбата на Бети се оказа непредвидено интригуваща, на моменти дори драматична. Единствено и за пръв път Оля Ал-Ахмед споделя тази история пред репортер на „ШОУ”.
– Оля, как се запознахте с Бети Оноре? Съдбата как я доведе в България?
– По-скоро как я отведе ОТ България! Всъщност с нея сме се познавали още от малки, но съдбата ни е разделила. Ние не помним този момент от живота си. Намерихме се след 40 години съвсем случайно! През 1998 г. броят на едно списание бе посветен на трите най-красиви и известни мулатки в България. Участвахме Оля Лечева, аз и Бети Оноре. Тогава баща ми, светла му памет, извика: „Та това е Бети, на леля ти Цонка, тя се роди вкъщи! Намери я, вие бяхте като сестрички!”. И това ми беше достатъчно. Оттогава съдбата все ни разделяше, като най-странното е, че сме се движили в абсолютно едни и същи среди и… всеки път сме се разминавали.
– Бети се ражда в дома на твоята майка – поетесата Ваня Петкова. Как я приемаше тя?
– Да ти кажа честно, не знам… Никога не сме говорили за това. Толкова години са минали оттогава. Нищо не знам за това, никога не са ми разказвали някакви подробности. Моите родители са покойни, светла им памет… Казвам единственото това, което със сигурност знам от този период. А то е, че Бети, образно казано, се ражда у нас. Тя е две години по-голяма от мен и като малки сме били като сестри. Това съм чувала от баща ми, Бог да го прости, д-р Нури Садик. Изобщо не сме общували като малки, тъй като, както вече казах, по ирония на съдбата, винаги сме се разминавали.
– Казваш „като сестри”. След като винаги сте се разминавали, кога и как успяхте да се сближите дотолкова?
– Да, като сестри сме! Аз никога не съм имала брат или сестра и това много ми е липсвало. Винаги съм се чувствала много самотна и различна тук, в това общество, в България. И въпреки че сега съм известна, аз съм пак самотна, защото съм различна. А с Бети се усетихме като сестри, защото, първо, невероятно си приличаме външно. Второ – сближаването е съдбовно. Нашите съдби си приличат. Тежък живот, тежко детство, заобиколено с много расизъм, неразбиране, отхвърляне от обществото. После и двете се качваме на върха и подушваме аромата на славата.
В мига, когато се открихме, се усетихме. Това е необяснимо… Обичаме еднакви храни, обличаме се еднакво, имаме абсолютно еднакъв вкус към облекло и много други неща. Надявам се да имаме поне различен вкус към мъжете, че иначе става страшно! (смее се) И двете сме невероятни купонджийки! Обичаме живота!
– Малцина знаят истинската история на Бети Оноре! Свързват я най-вече с работата й в „Шоуто на Слави” преди време. И – дотам. В предварителния ни разговор ти ми сподели, че това е човек, който е преминал през целия спектър на човешките чувства и взаимоотношения. Разкажи ми малко за нея и за тях?
– Бети е невероятна и много готина! Животът й е наистина много интересен и пренаситен с емоции. Точно какъвто беше и моят до момента! Различни държави, случки, екшъни, мъже…
Ах, тези мъже!
Е, поне и двете сме родили страхотни, и много, много умни и красиви деца. Бети има три, аз засега две (смее се). Но винаги съм мечтала да имам три! Интересното е, че и двете сме минали през „Шоуто на Слави” – тя като негов асистент в „Хъшове”, а аз – като преводач в ефир… И тогава също не се засякохме! Важен мъж в живота на Бети е солистът на известната група „Супермакс” – Курт. Като негова половинка тя беше и беквокал на групата, и мениджър, и импресарио, и майка вече на трите им деца. Тогава тя роди Клео. И така…
– „Пепеляшките винаги са тъжни. Хубаво е единствено през лятото…” – прочетох това сравнение, направено за Бети. Тя е била само на 10 годинки, когато се сблъсква с жестоката истина за живота си. Как се изправя човек на толкова невръстна възраст с истината за себе си? И всъщност каква е тази истина и колко жестока е?
– Да – „Пепеляшките винаги са тъжни”, писа за нея Исак Гозес. Аз го запознах с Бети, защото исках именно той да разкаже нейната история като човек, който също е живял на различни места по света и също не е от български произход. Ние, по-различните, се разбираме най-добре. Ето какво написа той: „Малката няма още три години, когато родителите й се развеждат. Инженерът Джеймс отлита за родината си. Дъщерята повече не го вижда, чува и дори не знае за неговото съществуване. Баща й става следващият съпруг на майка й. Мъжът, чието име носи. Оноре Жулиен е лекар… Отлитат за родината му Конго. Там прави изключителна кариера. Става доверен лекар на президента Мугабе. Раждат се още деца, сестрите на Бети. Тук десетгодишната вече Бети чува за първи път нещо, което я срива. Какво прави баща ти кениецът, пита я съседка. Той не е от Кения, а от Конго, отвръща. Жената обаче е категорична: Не, не е така. Не знаеш. Притисната от въпросите на внучката си, бабата вади старите снимки и Бети най-после научава цялата си собствена истина. Информираността й обаче не се харесва. Майка й и докторът я възнаграждават със солидна порция бой и предупреждението никога повече да не говори за това. Преди година дъщерята научава, че истинският й баща е починал в Кения. Заклела се е скоро да отиде в родината му. В негова чест синът й се казва Кенет…”.
– Как живее в момента Бети Оноре? И къде?
– Бети живее във Виена, скоро й отивам на гости и двете много се радваме. Чакаме с нетърпение тези моменти.
Тя драстично е намалила битките си, отивайки да живее в Австрия. А за моите битки да не говорим – те са непрекъснати, ужасни, нерешими и рецидивиращи! Боря се с бюрокрация, с непосилни сметки, с битовизми, с ужасни ежедневни проблеми, с расизма, с какво ли не! Опитвам се да вдигам циментирани бариери! Хич не ми е лесно – сама съм, сама се боря с всичко!
– Позволяваш ли си да плачеш на моменти? Какво може да те натъжи?
– През последните четири години изплаках много сълзи. Преди четири години внезапно и неочаквано загубих майка си – голямата българска поетеса Ваня Петкова. Тогава, не само че не спрях да плача, но
не можех да ям, нито да спя…
Баща ми беше болен и на погребението на мама му стана лошо. Месец след загубата ни той замина за Судан да си види братята и сестрите – не ги беше виждал дълги години и не искаше да стои тук и да се натъжава след смъртта на майка ми. Остана там една година и се върна в деня на смъртта й след 1 година – на 26.04.2010-та. Имах лошо предчувствие, помолих го да си смени полета и да не лети точно на този ден, в който почина майка… Той не ме послуша. Посрещнах го на летището. Излезе последен от самолета, станало му е лошо в Истанбул. С него по случайност е пътувал Радион Попов, който ни е семеен приятел. Там му е превеждал на турските лекари… Закарах го вкъщи и отидох в църквата да изнеса панихидата за годишнината на майка ми. Когато се върнах, повиках линейка… Задушаваше се… На сутринта почина в Правителствена болница… На същия ден, в който почина и майка ми, след една година!!!
Интервю на Анелия ПОПОВА
ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА – ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. „ШОУ“!
