Автор: д-р Александър Ангелов,
Психиатър
Когато говорим за психично здраве, ние често го асоциираме с понятието психиатрия. В тесния смисъл, психиатрията се занимава само с болестни състояния. Психичното здраве е термин, който описва емоционалното благосъстояние и качеството на възприятие, липсата на психични разстройства. Психичното здраве може да бъде свързано с качеството на живот. По нашите земи липсва идеята, че за психичното здраве трябва да полагаме активни грижи, както за телесното ни здраве. По-просто казано – липсата на „лудост“ не предопределя, че сме психично здрави. Не е задължително да си луд, за да потърсиш помощ или съвет от психолог (психотерапевт). Хората, които имат добро емоционално здраве са способни да се справят с предизвикателствата, да градят силни и здрави взаимоотношения и да се възстановяват от спънките и временните неуспехи.
Няколко думи за зависимостите:
Зависимостите са част от ежедневието и които могат да се превърнат в сериозен психично-здравен проблем. Ние сме зависими в една или друга степен от хората, събитията и обстоятелствата около нас. От кислорода, който приемаме ежедневно чрез въздуха, от храната, от обществото, чрез взаимоотношенията си с него. От работата си, като такава и като начин да задоволяваме финансовите си потребности. От климатичните условия дори. Налага се да се съобразим с тях, ако ще пътуваме, ако имаме среща или възнамеряваме да си прострем прането примерно. От географското си положение и т.н.
Но когато говорим за зависимостта като болестно състояние?! Как хората попадат в нейния плен и като че ли сами се изолират на ‘’Самотния остров на зависимостите’’. Сякаш искат да доплуват, търсят и чакат ‘’кораба’’, който ще ги върне обратно в обществото или ще ги направи като другите, но не успяват.
Кога зависимостта е болест?
Тогава, когато дадено вещество (алкохол, наркотици, храна, лекарства) или поведение (хазарт, секс, интернет) и желанието да се набавят, започнат да ни управляват. Тялото, мислите и чувствата на зависимите се нуждаят от тях и на трите нива – психическо, физическо и емоционално. Tези хора са станали зависими от съответното вещество или действие, и липсата им ги довежда до абстинентен синдром.
Често се употребява и термина „проблемна употреба” или „злоупотреба” с вещества. Не е необходимо да е налице болестна зависимост. Достатъчна е т. нар. загуба на ситуативен контрол. Типичен пример за това е шофирането след уптреба на алкохол. Не е задължително да си алкохолно зависим за да предизвикаш ПТП.
Преди да се изолират напълно и да останат на този остров като самотници, те въвличат в това своите семейства, близки и роднини, които развиват типични белези на поведение, наречени „съзависимост”. Постепенно обкръжението може да остане или да види и намери начин да се спаси и отплава, а зависимият остава сам с болестта си.
Болестните състояния, които се развиват са: алкохолизъм, наркомания, зависимост от лекарства, анорексия, булимия, хиперфагия, хазартна зависимост. Други се определят като пристрастеност: зависимост от секса и любовта, тютюнопушене. Съществуват и нови зависимости: орторексията или зависимостта от итнернет и виртуалното пространство.
По материали на Световната Здравна Организация
За контакти с д-р Александър Ангелов:
Тел.: 0889 080 815 / 0889 170 709
Е-mail: [email protected]
Снимка: torpor, …-Wink-…, mice^musculus, Foter.com
