Госпожо Куцарова, доколко актуален, въобще познат за
широката публика е днес Николай Рьорих?
Николай Рьорих е
един от най-големите художници, мислители и учени на ХХ век. В България той е
известен, поради дейността на Българската асоциация „Рьорих“ и Българския
комитет за Пакта Рьорих, обединила през 30-те години на миналия век едни от
най-изтъкнатите български творци, както и благодарение на инициативите през
70-те години на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова, която
творчески въплъщава идеите на Николай Рьорих в държавното културно
строителство. Но за широката публика днес и, особено за младите поколения,
Николай Рьорих не е достатъчно познат и ние се стремим да променим това, защото
идеите и творчеството му са изключително актуални. Една от най-великите идеи на
ХХ век за мир на планетата чрез културата принадлежи на Николай Рьорих и е
въплътена от него в Пакта Рьорих, първият международен договор за защита на
културните ценности в мирно време и по време на въоръжен конфликт, който е подписан
в навечерието на Втората световна война – през 1935 година – в кабинета на
Президента Рузвелт. Пактът Рьорих изисква приоритетно и адекватно финансиране
на културните, художествени, образователни и научни обекти и на техния
персонал. На Рьорих принадлежат тези забележителни слова: „Там, където е
културата, там е и мирът. Там е и подвигът, там е и правилното решение на
най-трудните социални проблеми. Културата е натрупване на най-висша Благодат,
най-висша Красота, най-висше Знание. Човечеството ни най-малко не може да се
гордее, че е направило достатъчно за разцвета на Културата“.
Дали
Рьорих е руско явление, и дали може да говорим за него като за глобално име?
Рьорих безусловно е
руско явление. И не само защото той се ражда и живее 42 години в Санкт
Петербург, където се формира като творец от световен мащаб. Рьорих е неразривна
част от руския Сребърен век (края на ХІХ – началото на ХХ век), който донася
невероятен разцвет на изкуството, философията и научната мисъл. Той е бил
близък и е общувал с В. Стасов, С. Дягилев, А. Блок, А. Скрябин,
със своя учител в художествената академия в Петербург А. Куинджи и редица
други творци на сребърния век. Николай Рьорих дълбоко е изследвал корените на
руската култура, нейните древни пластове и това намира отражение както в
неговата живопис, така и в литературното му и научно творчество. Руската
култура, разпростряла криле между Изтока и Запада, творчески претворила
многовековното влияние и от Изтока и от Запада, е синтетично и уникално по
своята красота явление. Ето защо руската култуа в лицето на своите най-велики представители,
какъвто е Рьорих, дава отговори на общочовешки въпроси, на общочовешки търсения
на пътищата за изграждане на бъдещето в планетарен мащаб. Точно поради тази
причина ние можем да говорим за Рьорих и като за глобално явление. Това творчество
намира искрен отклик и уважение, както на Запад, така и на Изток. Даже само
списъкът от организации по цял свят, чийто член е бил Рьорих (http://www.icr.su/rus/family/nkr/mir/index.php)
е много показателен в това отношение.
Можем ли да говорим за Международния Център „Рьорих“ в
Москва като продължител на делото на Рьорих?
Действително,
напълно основателно можем да кажем, че Международният Център „Рьорих“ (МЦР) в
Москва е продължител на делото на Николай Рьорих, както и на цялото семейство
Рьорих. Международният Център „Рьорих“ (МЦР) е международна неправителствена
организация, основана от Святослав Рьорих, по-малкият син на Николай и Елена
Рьорих, който също е изтъкнат художник, учен естествоизпитател, обществен деец.
Святослав Рьорих предава през 1990 година на МЦР наследството на своите
родители и в изпълнение на неговата воля МЦР създава Музея
„Н. К. Рьорих“, който се намира в самото сърце на Москва – до Музея
за изобразителни изкуства „А. С. Пушкин“. Днес и МЦР, и неговият
Музей „Н. К. Рьорих“ се утвърдиха като център със световно значение в
научното изследване, опазване и популяризиране на творчеството и на четиримата
Рьорих. Важно е да се посочи, че МЦР отново утвърждава в международен план
идеята на Рьорих за водещата роля на културата в живота на човечеството. През
2012 година МЦР, с подкрепата на Русия и Индия, проведе в ЮНЕСКО (Париж)
изложба, посветена на Николай Рьорих и Пакта Рьорих. Такава изложба предстои
тази година в Европейския център на ООН в Женева, след това в Берлин, а също
така в редица Латиноамерикански държави, сред които Аржентина, Уругвай,
Бразилия. В Аржентина неотдавна бе приет закон, който предвижда издигането на
Знамето на Мира – знамето на Пакта Рьорих – над всички държавни институции в
Деня на Мира (това е 21 септември, обявен от ООН за Ден на Мира).
Каква е ролята на България в тези инициативи и как
Международният Център „Рьорих“ (МЦР) работи с Клона на МЦР в България?
Национално
сдружение „Рьорих“ от 2003 година е институционален член на МЦР, а през 2010
година в България бе създаден Клон на Международния Център „Рьорих“.
Благодарение на това, МЦР вече много години плодотворно сътрудничи с редица
български културни и академични институции, сред които Националната библиотека
„Св. Св. Кирил и Методий“, Държавна агенция „Архиви“, Софийския
университет „Св. Климент Охридски“. Сред сравнително неотдавнашните инициативи
можем да посочим голямата документална изложба, посветена на големия руски
философ Елена Рьорих, проведена през 2010 в Националната библиотека
„Св. Св. Кирил и Методий“ съвместно от Библиотеката, МЦР, ДАА и
Национално сдружение „Рьорих“, също така изложбата „През пространството и
времето“ в Университетската библиотека на СУ през 2012 година (http://www.libsu.uni-sofia.bg/exhibit_70.html).
Представители на българската наука и култура често участват в организираните от
МЦР международни конференции в Москва. А сътрудничеството между МЦР и
Националната галерия за чуждестранно изкуство в София има като свой резултат
издаването на прекрасния каталог на Галерията „Колекция Николай Рьорих“,
осъществено благодарение на спомоществователството от МЦР и методологичната
помощ на неговите научни сътрудници.
Кажете нещо повече за изданието „Колекция Николай Рьорих“,
което се представи в София. С какво е уникално то?
На първо място с
това, че за пръв път в България излиза издание, в което са включени всичките
248 картини на Николай Рьорих от колекцията на Националната галерия за
чуждестранно изкуство в София. Това само по себе си е събитие в културния ни
живот. По-голямата част от произведенията представляват етюди от известния
Хималайски цикъл на Рьорих. Каталогът включва също така и големи, сюжетни
платна, сред които „О, Идващият!“, „Хълмът на Тара“, „Хималаи“ и други. Изданието
прави тези художествени произведения на Рьорих достъпни за преподаватели и
студенти в областта на изкуството, за изследователите на творчеството на
Рьорих, както и за всички ценители на прекрасното – и това е много важно. Нека
си спомним думите на Достоевски, допълнени от Рьорих: „Осъзнатата Красота ще
спаси света“.
Марга Куцарова е председател на Национално
сдружение „Рьорих“ и ръководител на Клона на Международния Център „Рьорих“ в
България. По образование и професия е юрист,
същевременно повече от 15 години е посветила на изследването на творчеството на
семейство Рьорих, сериозно се интересува от източна култура и философия. Има
редица публикации у нас и в чужбина в
областта на рьорихознанието. Сред последните са статия, посветена на приноса на
Юрий Рьорих, един от най-големите учени ориенталисти на ХХ век, в изучаването
на будистката система Калачакра (списание „Культура и время“, Москва, № 4 от 2012 г.), както и изследване
за Пакта Рьорих и Знамето на Мира, публикувано през 2012 в каталога на
организираната в ЮНЕСКО (Париж) от МЦР изложба за Пакта Рьорих, както и в
излезлия през 2013 година в Индия сборник за Николай Рьорих (Nicholas
Roerich. A Quest
and A Legacy. New Delhi: Niyogi Books, 2013).
