С Ути Бъчваров разговаря МИЛА ПОПОВА:
– Г-н Бъчваров, откога сте запален по кулинарията?
– Аз съм от средното поколение – гледам какво говорят по-младите и по-възрастните. Някои детайли в ценностите се променят. Но едно от нещата, които човек задължително трябва да научи, е усещането за вкус. Точно на това ме научи моята майка. Така, както завършвайки ВИТИЗ мога да кажа кога един филм е хубав и защо е хубав, така е и с храната. Родителите трябва да учат децата си да я разбират и ценят.
Имах щастието, макар че живеехме в бедните години на социализма, да консумирам и да запомня с чиста детска душа добрия вкус на продуктите отпреди 40 г. Демокрацията на българския пазар и сивата част на пазарната икономика унищожиха всичко детско в мен. Тези години възпитаха у младите един нихилизъм към вкуса. Те разчитат на сигурни добавки като кетчуп, майонеза, люто, за да замажат долния пласт. Нямат виждане върху детайлите.
– Вие как можете да промените това?
– След повече от 15 г. на екран благодарение на БНТ и на мен самия аз съм извършил едно много патриотично дело. Старал съм се да запозная българите с новите продукти, за да не се чувстват като бедни сирачета. Да запозная и мен самия, и аз не съм дошъл научен. Не съм възпитаник като някои наши министри на английска или американска школа.
През последните години създадох моята идея за леката кулинарна носталгия, която се казва „Вкусната България“. Но тя е с изключително футуристично бъдеще. Когато имаш един оригинален български продукт, отгледан от български ръце, самото усещане за принадлежност към тази земя е много по-различно. С пълни сили съм се втурнал в тази идея. Веднъж заради хората от големите градове, които са лишени от детски чувства и спомени за храната, но и за тези, които се грижат традициите да не бъдат забравени.
– Какво всъщност представлява „Вкусната България“?
– Моята „Вкусна България“ е всичко онова, което е отгледано и сготвено от българска ръка, копано е с българска мотика. За съжаление, в днешно време стопаните изнемогват под натиска на картелите. Навсякъде по света човек може да отиде в една малка ферма и да си купи мляко, на пазарите се появяват едни усмихнати баби, които продават домашни пилета. В България това не може да се случи и аз не мога да разбера защо. Появяват се веднага някакви свирепи като от Гестапо, които забраняват и забраняват. И само онова, което е с много вода, с палмово масло, но има етикет, има право да се появи на пазара.
А аз се опитвам да помогна на хората, като показвам техния труд. Те получават звезден половин час в предаването – независимо дали пеят или танцуват в читалищата, или разучават рецепти, те идват при мен и го правят достояние на цяла България. Слагам точки на местата, от които са ми гостували хора – имам си карта. Опитвам се да вляза в онези третокласни, забравени от държавата села, в които има едни симпатични баби и дядовци, които поддържат прокапалите читалища, все нямат пари, но намират отнякъде сили да запалят една печка, да изтанцуват един танц и да са живи. После се сетих, че не само те могат да идват при мен, а и аз да ходя при тях.
– Колко километра сте изминали с екипа от началото на проекта „Вкусната България“?
-Пропътували сме около 30 хиляди километра. Оказа се, че само за една година съм раздал, не продал, а раздал 50 хиляди порции с двуметровия си тиган.
– Защо решихте да направите най-големия тиган в България?
– Колкото и да бяха големи моите тиганчета, храната все не стигаше. Затова миналата година реших да направя двуметровия тиган. В България има няколко такива, но те са без минало. Попадайки в един стар вагоно-ремонтен завод, видях един уморен от времето и ръждата локомотив. И когато видях изпъкналото му чело, ми хрумна брилянтната идея, че то може да се превърне в най-големия тиган в България. Датирам го от 1907 г.
– Планирали ли сте изненади – ще правите ли други гигантски съдове?
– Малко преди Нова година се заговорихме с мои мои приятели за курбаните. Оказа се, че всички етноси в България и в балканските страни наоколо пазят традицията за жертвеното животно. Преди няколко години бях в нашия манастир в Атон и получих от монасите там изключително ценен подарък – икона, която висеше на стената в магерницата на атонската кухня. Икона на св. Епросим, който е покровител на готвачите.
Докато разказвах на приятелите си за това, си спомних за страхотните съоръжения, които имаше – и в Атонския, в Рилския манастир. Навремето, когато там е имало хиляди поклонници, съоръженията в тези кухни са били големи, за да стигне храната за всички. Така се сетих, че в България няма истински голям казан за курбан.
Събрах моя екип и всеки подхвърли по нещо. Усетихме, че сами няма да се справим. Така „Вкусната България – големият казан“ придоби общонационално значение. Сетихме се, че това нещо може да се заснеме, и скоро зрителите на БНТ ще видят в документален филм как се случи всичко.
– Колко време отне изработката?
– В този казан има 200 кг българска мед, подарена от една фирма. Друга фирма я претопи и я изкова на листове. Мои приятели в момента го коват, други го начертаха, трети направиха конструктивната скица. Ще направим и цяла конструкция, на която казанът ще стои, защото той има исполински размери – с диаметър 2 м и събира 600 литра.
За да може да се оперира с него, стигнахме до заключението, че освен най-големия черпак в България, ще ни трябва и кран. Обадих се на моя приятел, кмета на най-югоизточната община в България (Царево – б.а.) Георги Лапчев, защото най-здравият дъб е в Странджа. Той лично ми достави 2 големи дъбови греди за крана. Включиха се хора отвсякъде и целият този пъзел започна да се сглобява. Никой не отказа да помогне.
– Консултирахте ли се със специалисти?
– Още когато с екипа обмисляхме идеята, поканихме специалист от БАН, който е изучавал курбаните на Балканите, дори е написал книга по темата. Видях се и със свещеници, които ми обясниха какво трябва да се вложи в един такъв сакрален съд.
– Кога ще сготвите първия голям курбан?
– На 24, 25 и 26 май на поляните над Арбанаси ще се чества празникът на овцевъда. На 25 май съм решил да направя голямото освещаване и да сготвя първия голям курбан, който да споделя с много хора. Очакваме да дойдат 20-30 хиляди души. Ще има състезание по обезкостяване на агнета. Поканил съм на това страхотно шоу и моя голям тиган, защото от това, което остане след състезанието, ще направя агнешко с 1000 връзки пресен лук, които отсега съм поръчал.
– Открай време колекционирате интересни кулинарни съоръжения и съдове.
– Да, имам доста интересни играчки. Имам машинка за опушване на колбаси, тя прилича на банков сейф, страхотна машинка за правене на наденички и кебапчета, машинка за точене на тесто, с която правя страхотни клинове и пататници, имам около 50 различни диаметъра тигани. Като се започне от малко тиганче с диаметър 10 см, което дадох на моя приятел Иван Манчев, до тиган 2 метра. И още куп съдове. Добре, че имам голям склад. Имам и кулинарна сцена, на която могат да готвят едновременно 25 човека. Непрекъснато ми хрумват нови идеи.
– Готвите ли си вкъщи?
– Да. Човек не трябва да бъде нихилист, нищо че е сам. Трябва да бъде достатъчно любопитен към своя вкус. Смятам, че част от готвачите грешат, че не обичат да ядат. – Освен в България пътувате много и в чужбина. Коя е най-екзотичната ви ваканция? – Имам един голям пропуск, че не отидох на полюса с Пимпирев, когато ме покани (проф. Христо Пимпирев развя българското знаме на Южния полюс в началото на януари – б.а.), защото имах много важни снимки тук. Ще кажа по-скоро къде не съм бил – Южна Америка. Мечтая и за едно хубаво пътешествие в Австралия. Другото място, където с удоволствие бих отишъл, е крайният север – Сибир.
– Гмуркате се, карате ски, имате ли и други хобита?
– Сега се сетих, че отдавна не бях плувал, и от няколко седмици се запалих да си върна формата. Засега съм бил на 3 тренировки. Плувам по около 2 км. Защото наесен в Царево ще има голям рибен фест и състезание по тичане и плуване между стария и новия град, в което, колкото и нескромно да звучи, смятам да се включа. Навремето такъв е бил изпитът за спасителите.
– Ходите ли на лов, когато пътувате?
– Идеята да се пътува е, първо, да се яде истинска автентична кухня и, второ – да се попада на места, на които много дяволи трябват, за да те отведат там. Това е моето хоби – да ходя на лов и екстремни пътешествия. Там, където могат да те отведат ловните пътища, човек трудно може да се сети, че може да попадне. Гледате филми по „Дискавъри“. Е, аз съм бил в точно такива ситуации. Няма шега, няма измама.
– Разкажете за някой ловен рекорд?
– Нямам. Не събирам трофеи, това е за комплексари. Колекционирам само спомени и вкусни моменти.
Петър Бъчваров е роден в София на 1 март 1970 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Театрална критика и кинорежисура“. Изпълнявал е роли в киното, бил е и радиоводещ.
В продължение на 6 г. е водещ на предаване за лов и риболов по Българското национално радио. От 1996 г. е лицето на „Вкусно“ по БНТ 1. Впоследствие името му се сменя на „Бързо, лесно, вкусно“, което върви в националния ефир всеки делник. Миналата година авторското му предаване навърши 15 г. и по случай юбилея Ути стартира поредица от кулинарни пътешествия в цялата страна с екипа си в рамките на уникалния проект „Вкусната България“.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
