Мъчен спомен за Сиси Графинята
Скоро повториха по БНТ филма „Аз, графинята”. Разказва за удивителната съдба на енигматичната наркоманка Сиси Графинята. Премиерата му бе в далечната 1990 г. и в ония политически времена мина някак си мимоходом. А е удивителен, най-вече заради съдбата на главната героиня. Христо МАРКОВ Познавах тази жена с истинското й име Сибила Маринова. След като гледах филма за пореден път пророних няколко сълзи, защото тя не бе легендарната софийска наркоманка, не бе разпоредителката от кино „София”, не бе даже редовната клиентка на клиниката в „Суходол”, а верен приятел с невероятно колоритен изказ и извор на безкрайно интересни разкази. Колорит. Удивителен колорит! Учех в „Олимпийски надежди”, когато ни запозна Ицо Черкеза. Той беше гадже на нейна братовчедка. Като перспективен спортист пътуваше в чужбина, не го проверяваха и можеше да ги снабдява с много дефицитните тогава хероин, морфин, лидол, дори кокаин. И братовчедка й, вече е покойница,потъна в обятията на Морфей, а бе убийствено красива. Сибила или Сиси ни канеше на „терени”, както тогава се наричаха сегашните купони и „разцъквахме” под звуците на „Пърпъл” и „Юрая” вървежните столични мацки. Тя, родената около 1950 г., ни бе кака на всички „пеленачета” и „селски тарикатчета”. Ако не се друсаше, разказваше живота си. После получавахме билет за кино или стая в къщата на Сиси, където удовлетворявахме първите си сексуални напъни. Имаше в компанията момчета, които от нея научиха как се лекува трипер или гонорея. Сега се сещам, че е била тогава около 30-те, а ние – кюрпета на 16-17 години. После се разделихме. Аз – в казармата, а тя си остана при аверчетата от коневръза за морфин. Вече в Пловдив за нея ме подсещаше понякога Боби Лекето. И на него – лека му пръст. Познаваха се по линия на наркотиците. По онова време „употребяващите” бяха малко. И ги контролираха ченгетата. Видяхме се в началото на 1990 или 1991г. Сиси Графинята развяваше синьо знаме на СДС пред „Александър Невски” и плачеше. Заседнахме на маса пред несъществуващия вече ресторант „Стария Берлин”, май „Варшава” му бе официалното име. С обръщението „Ей, малкото ми депутатче!” ме контрира за похвалите, че филмът за нея обрал куп награди и с характерния си нецензурен език оплю режисьора Попзлатев и напсува тогавашния шеф на БНТ Хачо Бояджиев, защото излъчил скандалната лента точно на 24 май. „Толкова деца са го гледали, бе пич?!” – искрено се възмущаваше прототипа на героинята. Тогава ми разказа за пореден път истинската си история. „Майка ме заряза много малка. Гледаше му чужда жена. През 68-ма имаше младежки комунистически фестивал в София и едни италианци ми подхвърлиха лидол в ученическата престилка. Гепиха ме ченгетата и айде – лагера в село Ножарево до Силистра” – спираше и отново псуваше. Наричаше майка си Кет Балу, а баща си Никола Маринов – Куцият Бил, който също си отъшъл без време, но й давал кинти без да знае, че отиват за лидол и морфин. Мъкнела стотици кофи с въглища всеки ден, а освен това – бой, бой и глад. Изнасилвана няколко пъти от шефа на лагера. Изпращат я за превъзпитание отново в „общежитието” в началото на 70-те. Няма да и` забравя думите: „В тези лагерчета на другарите-комунисти изкарах диплома по метене, блъскане и чукане. Изродски живот.” А е била известна столична красавица, имала е мечти за кафене и любящ мъж. Тогава носеше в сърцето си надежди за възмездие. Уви! След няколко години пак се видяхме и хитричко изтърси един от незабравимите си лафове – “Демокрацията днес е бой, глад и разврат”, докато при комунистите бе само “бой и глад”. Беше останала без зъби, а косата и падаше на кичури.”Ако някой сега посяга към дрогата, да ме види на какво приличам. Искам смъртна присъда за всеки изрод, който дава хероин на дете. К,ва е тая демокрация, бе … Ченгетата играят с наркотици!” – искрено се възмущаваше доайенката на столичните наркомани. Тя, която цял живот мечтаеше за друга власт се бе превърнала в абсолютен песимист. Нямаше и синьото знаме, в което вярваше до полуда на оня обяд в ресторанта срещу Народното събрание. Сподели, че минавала често на твърд алкохол, но ментетата я унищожавали по-бързо от морфина и лидола. Не бях вече депутат и изкарахме вечерта в приятна компания на стари приятели в оная къща до Орлов мост, на ул. „Мургаш”, където ни събираше Сиси Графинятя преди повече от десетилитие. Пихме „истински алкохол” и куфяхме на „Пърпъл”. Повече не се видяхме. През 1995 г. тя си „бие камшика” сама, след поредното лечение в Суходол и намират трупа й пред „Синьото кафене” до националния стадион „Васил Левски”. Свръхдоза в комбинация с алкохол. Повече от седмица няма кой да я погребе. Прави го старият й приятел Джони Пенков, който в крайна сметка откри и обезсмърти съдбата на Сиси. Само той казал няколко думи на погребението. Дори роднините научили от вестниците. А беше само на 45 през 1995 г.!? Преди няколко години разбрах, че нейни роднини обявили за продажба онази къща, в която Сиси ни събираше. На улица „Мургаш”, до Орлов мост, но никой не проявявал интерес, защото столичани от „жълтите павета” разказвали, че имало страшна прокоба в двуетажната сграда. Разхождали се призраци, скърцали врати, оживявали духове и прозорците се отваряли посред нощ. Измислили легенда, че някакъв роднина на Сиси се обесил в същата къща преди да я намерят до „Синьото кафене”. Може и да е истина – не знам… Според мен духовете са ортаци на Сибила Маринова в оня живот, за който тя си мечтаеше и който не откри.
Публикувана на
16 Април 2009 година
Още статии
Топ новини
