Банален случай – със ставането сутрин чувстваме врата си скован, не можем да се обърнем в едната посока, имаме напрежение в шията, мускулни болки в определени точки и главоболие. Променяме възглавницата, защото така сме чували, започваме да пием обезболяващи, за по-бързо справяне с болката – но всичко е временно…
Георги Узунов е магистър-кинезитерапевт по специалността “Кинезитерапия при мускулно-скелетни дисфункции”. Завършил е допълнителни курсове в областта на мануалната терапия, мекотъканната мобилизация, масажни процедури и физикална терапия на периферен флеболимфедем. Член е на Асоциацията на кинезитерапевтите и рехабилитаторите в България. Работи в медицински център.
– Какво се прави при такъв банален случай, г-н Узунов?
– Лекарят ще ви посъветва да потърсите специалист кинезитерапевт, рехабилитатор, ерготерапевт, който с подбрани методики и техники, насочени към индивидуалния проблем, да ви помогне. Дори да бъдат установени цервикоартроза, изгладена шийна лордоза или засилена шийна лордоза, е необходимо да се направи подробен кинезиологичен анализ на тялото и индивидуално да се подберат средствата и методиките, с които се премахват болките. Много добро съчетание е лекарствената терапия да върви едновременно с кинезитерапия и физиотерапия.
– Защо кинезитерапията не се препоръчва толкова често?
– Кинезитерапията е недооценена у нас и на почит в развитите страни. Тя е научна дисциплина с медицинска насоченост, в основата на всяка рехабилитация. В болничната йерархия кинезитерапевтът е човекът, който анализира и изготвя голяма част от следоперационния рехабилитационен план. Това е голяма отговорност, предвид факта че и най-брилянтната операция може да бъде опорочена от неправилно проведено възстановяване. Още със зараждането на медицината различните форми на движение са най-широко използвани за профилактично и лечебно средство. Съвременната кинезитерапия носи в себе си схващането, че всички видове и форми на движението могат да бъдат разглеждани като лечебен фактор. Характерно за хората над 60 години е полиморбидността – наличието на повече от едно заболяване. Съвременната рехабилитация е комплексна – физическа, психическа и социална, тя има голямо значение за възстановяването на болните и подобряване на физическата им активност.
– При кои хора се прилага този вид лечение?
– Кинезитерапията се прилага при почти всички заболявания, използва се широко в ортопедията и травматологията, след операции, фрактури, прекарани инсулт, инфаркт и др. Прилага се както превантивно, така и след изкарани заболявания и други патологични състояния на организма в един или друг стадий на тяхното протичане. Доброто е това, че няма възрастови противопоказания и странични действия. Чрез
упражнения за подобряване функцията на опорно-двигателния апарат,
на дихателната и сърдечносъдовата система се подобрява качеството на живот и неговата продължителност.
– Наистина ли смятате, че кинезитерапията се подценява като метод на лечение от нас, българите като пациенти?
– Аз не смятам, че е подценена тази специалност, тъй като тя е, общо взето, задължителен елемент при възстановяването на пациентите с най-различни патологии. Разбира се, най-добре е да се прилага в комбинация с медикаментозно лечение, но така или иначе тя е изключително важен елемент в лечебната практика.
– Достатъчен ли е броят на процедурите, които поема Здравната каса, за да е пълноценно прилагането на методите на кинезитерапията и да доведе до възстановяване на пациентите?
– Броят на процедурите по кинезитерапия и рехабилитация е в зависимост от съответното състояние на пациента и неговото конкретно заболяване. В повечето случаи се назначават от 6 до 10 процедури по Здравна каса. За съжаление при голям процент от случаите те се оказват недостатъчни за пълното функционално възстановяване на пациента.
– А колко трябва да бъдат процедурите?
– При неврологичните страдания процедурите трябва да са повече, особено ако говорим за слединсултните заболявания и дискогенните патологии. Могат да продължат с месеци, до половин година – всичко зависи от състоянието на пациента.
– И всички останали процедури се поемат от самия пациент, така ли?
– За съжаление, да.
– Какви са най-честите заболявания, с които се обръщат към вас пациентите?
– Аз лично работя с разнообразен контингент от пациенти. Ако говорим за дискогенните заболявания, това са: спондилоза, спондилоартроза, листеза, както и дископатии, дискови хернии, посттравматични състояния и различните гръбначни деформации. Това са най-често срещаните заболявания.
– И слединсултните състояния ли поемате?
– Да, но те се провеждат повече в домашна обстановка – пациентите са трудно подвижни и затова се налага домашна рехабилитация.
– Какви успехи постигате при едно от най-разпространените заболявания – дисковите хернии? Какви методи прилагате?
– Дисковата херния е много разпространено заболяване. По последни данни, с които разполагаме, общо взето
всеки четвърти страда от някакво дискогенно заболяване
(дискова херния, дископатия, листеза и т.н.). Методите се прилагат в зависимост от конкретната локализация, от типа на увредата и от това в кой сегмент се намира съответната патология. Методиката е различна. Най-често се прилага лечебен масаж, определен спектър от физикални процедури – ултрафонофореза, магнитолечение. При различните локализации методиката на възстановяване е различна, тъй като се засягат различни сегменти и структури.
– Възможно ли е чрез кинезитерапия да се избегне операцията?
– Да, възможно е, но всичко зависи от степента на изразеност на самата увреда. Обикновено се използват всички консервативни средства за лечение, преди да се пристъпи към оперативна намеса. Консервативните средства включват най-вече кинезитерапия и мануална терапия.
– Имали ли сте случаи, когато към вас са се обръщали пациенти, пострадали от самозвани народни лечители и масажисти? По-конкретно – при дискова херния.
– За съжаление съм имал такива случаи и те не са един и два в моята практика. Това са пациенти, които са търсили помощ предимно при т.нар. чекръкчии. Те не само че не са помогнали на хората, но и са ги доувредили. Тогава вече действително се налага оперативна намеса, тъй като се стига до спондилолистеза – увреда, която се характеризира с приплъзване, като при камшичен удар от катастрофа, в предно-задна посока на прешлените, от такава неправилна манипулация.
– С какви други здравословни проблеми се обръщат към вас пациентите?
– Посттравматичните случаи са доста срещани в моята практика. И вече, ако говорим за другите неврологични заболявания – това са плексити, неврити на лицевия нерв, фациалис – доста разпространена патология, която се повлиява добре от физикално лечение и от кинезитерапия.
– А бихте ли дали някакви съвети на читателите, които страдат от дискова херния, как може да си помогнат при домашни условия, за да предотвратят обострянето на болката?
– Преди всичко, когато даден пациент има страдание, например болка в кръста, е добре да се обърне към специалист-невролог, за да може да му се назначат съответните изследвания – образна диагностика – рентген, компютърна томография или ЯМР, за да се установи локализацията на увредата и най-добрият подход за лечение. Най-добре, по принцип, е то бъде комбинация от медикаментозно и физикално лечение. А по правило, разбира се, кръстът не обича студа. Препоръчваме и определен комплекс от упражнения, които даваме на пациентите да провеждат вкъщи. Има и ортопедични колани-фиксатори за тази област. Те се предписват и от нас, и от невролозите. Запазвайки телесната топлина, те подпомагат регенеративните процеси на меките тъкани. Има и “забранени” движения за пациенти с такива проблеми: резки и усукващи, носенето на тежести, по-продължителното стоене в една и съща позиция. Добре е позицията на тялото да се сменя на всеки час.
Милена ВАСИЛЕВА
