Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където сега преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС „Галъп“. Женен, с две деца.
– Господин Георгиев, ще се отрази ли скандалът с подслушванията на предстоящите парламентарни избори?
– Естествено, отражение ще има, но е много трудно да се каже какво точно. Даже и по-новите социологически изследвания, които ще бъдат направени, се съмнявам да го регистрират. Могат да се очакват различни типове отражения. Част от електората на ГЕРБ ще се разколебае, не че ще гласува за някой друг, но може и да не гласува. Може като цяло да падне избирателната активност. Възможно е и да прерасне в наказателен вот, разпределен между всички десни алтернативи на ГЕРБ.
– Коя от тези опции е най-възможната?
– Опитът ми от последните 20 години показва, че не може да се прецени толкова далеч от изборния ден какво ще се случи. Ако сега дадем някакво точно развитие на нещата, би било гадаене. Би ми се искало скандалът да се отрази върху мнението на хората, но не ми се вярва да се случи. Общественото мнение дотолкова е претръпнало. Всъщност винаги е имало много големи съмнения за подслушвания. Обикновено актът на отчуждение от ГЕРБ или нагласата за наказателен вот се формираше още при наличието на съмнения, а не на факти.
– Имаше доста остри реакции от страна на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, адекватно ли се защитаваха?
– Разбира се, че не. Неадекватно е от моя гледна точка. Истината е, че няма социологически данни, с които да премеря резултатите от нашумелия скандал. Това, с което разполагам, са данни само преди него.
– Може ли този скандал да се отрази на европейския имидж на България?
– То вече няма накъде. По някакъв начин ще затвърди негативните нагласи на Европа спрямо България. Но има нещо позитивно в създалата се ситуация, което е контрапункт на легитимните външни възприятия. Като че ли това показа признаци на по-голяма съпричастност към проблемите на България от страна на прокуратурата.
– Дали това може да върне вярата в съдебната система?
– Само този акт няма да е достатъчен, разбира се. Но това определено е крачка във вярна посока.
– Смятате ли, че въпреки скандала партията на бившите управляващи може да остане първа политическа сила?
– Тази вероятност се запазва. Запазва се не само заради наличието на лоялна част от електората на ГЕРБ. Другото е, че разколебаният им електорат няма дясна алтернатива. Това, което крепи ГЕРБ, е липсата на алтернатива вдясно. Говорим за сериозен конкурент, иначе има много противници, но те нямат нужната сила. Като казвам, че ГЕРБ може да са първа политическа сила, това в никакъв случай не ги прави печеливша. Може да имат най-много гласове, но то се дължи на моето допускане, че ГЕРБ като все още най-голяма работодателна сила в България има достатъчно много ресурси, извън обичайната практика, да си осигуряват клиентела и контролиран вот. На много места бившите управляващи контролират местната власт.
– Какво очакват според вас хората от предстоящите избори?
– Имат очаквания, които са безкрайно разнообразни. Българското общество изобщо не е хомогенно. Но 60-65% от хората не просто очакват, те искат промяна, и то достатъчно радикална.
– Ще я получат ли?
– Ако истински го искат – да. Въпросът е, че не трябва да подценяваме този вот, както и всички останали. Ще бъде едно всенародно допитване до активните граждани – „вие за статуквото ли сте или за промяна“. Искащите промяна са много повече, обаче те не са консолидирани. Те ще се разпилеят по многото алтернативни близки на ГЕРБ сили, което носи риск за възможността да има промяна.
– Мнозина говорят за риска да влезем оттук нататък в един безкраен избирателен цикъл?
– В следващите години сме си в такъв цикъл. Има го този риск, но аз не вярвам, че тази година ще има други избори. Възможно е да се конструира някакво крехко мнозинство, не особено легитимно, не особено вдъхващо надежди на широката публика, може би посрещнато от вълна на протести през лятото или есента. Подозирам, че ако ще има предсрочни избори, те ще бъдат заедно с евроизборите.
– Хората влияят ли се от предизборните програми?
– Има една малко част, която се влияе от идеите в една предизборна програма. Даже те се влияят не толкова от програмата – ако под програма разбираме тези дълги и подробни текстове, на тях не се гледа с огромен интерес – влияят се от екстракта и есенцията в изборната платформа. Именно те могат да повишат влиянието на една политическа сила, както и обратното.
– Проучванията сочат, че има много колебаещи си дали да гласуват и за кого. Как може да се мотивират тези хора да отидат до урните на 12 май?
– Това е задачата на планираните от партиите предизборни кампании. Има около един милион български граждани, които никога не гласуват. Тях не виждам какво би могло да ги привлече. Има и приблизително толкова хора, които много трудно могат да бъдат мотивирани да гласуват. Част от тях гласуват, но много трудно и то се случва по логиката на наказателен вот срещу някого. Но това не е „за“, а е „против“. Избират най-малкото зло. Много са българите, които не откриват своята политическа сила. Това не са само протестиращите, а и хората, отчуждени от политиката в последните години.
– Ако тези хора се вдигнат да гласуват, могат ли да обърнат изборния резултат?
– При по-висока избирателна активност ще настъпят промени. В този случай по-слаб резултат ще имат политически сили, които имат твърд електорат и нямат никаква периферия. Тогава те ще имат подкрепа само от политическите си възможности, създадени през годините. Докато ниската активност предава несъразмерно много гласове на партии, които имат по-влиятелно положение в страната, въпреки че са политическо малцинство.
– Според вас, след социологическите скандали обществото вярва ли в проучванията?
– То никога не е вярвало. Има си такива, които имат доверие на данните на някои социолози и агенции, има и такива, които на никого не вярват. Както не вярват в социолозите, по същия начин нямат доверие и на медиите, на политиците.
– Как си обяснявате това недоверие?
– Това е естествена деформация на обществения манталитет. Дължи се, от една страна, на тежката социална криза и на безперспективност, когато хората никъде не виждат надежда. От другата страна стои скандалното социално неравенство в една бедна държава като нашата. Недоверието на силното отчуждение от политиката и партиите. Когато се съберат всички тези неща, недоверието става естествено. Хората в Бог не вярват, камо ли в социолозите, в политиците и журналистите.
– Да очакваме ли честен вот на изборите?
– Нищо не може да се каже предварително. Ще стане ясно след изборите. Преди няколко месеца имаше сериозни предпоставки за висока тревожност по този показател. Все пак се случиха обаче някои неща, които намаляват възможността те да са нечестни в обичайно висока степен. Разчитам на по-будния граждански контрол, на много наблюдатели, които ще следят изборния ден, на част от партиите, които нямат абсолютно никакъв интерес да използват, а и не могат да си позволят да използват, некоректни техники за спечелване на изборите.
– Можем ли да очакваме нови протести?
– Разбира се, напълно очаквани са. Имам хипотези, че есента става рисков сезон. Причината е социално-икономическият хаос на огромни групи хора. Служебното правителство не е в състояние да реши тези проблеми, то няма и такава мисия. След 12 май два-три месеца ще се създава ново правителство. Дори то да е най-доброто, което България може да си позволи в момента, едва ли ще е в състояние да реши най-наболелите проблеми. Така че основания за протести ще има и те ще бъдат още по-високи, ако изборите се окажат нелегитимни за голяма част от хората или ако новата управленска формула, която ще конструира тези избори, възпроизвежда статуквото, което предизвика предсрочните избори.
В. Дума
