Разчита и подготвя за печат романите на Яна Язова: „Левски“, „Бенковски“, „Шипка“, „Александър Македонски“, „Соленият залив“. Редактор на 200 книги на български автори класици, част от които забранени след 1944 г. Възвръща оригиналния текст на четирилогията „Асеновци“ на Фани Попова-Мутафова. 30 години е в рекламата на книгата, има специална награда за принос „Рицар на книгата’2010“.- Ти си един от най-продуктивните писатели на документална проза в последните десетина години. Току-що на бял свят се появи книгата ти “Прототипи и герои”. Кои автори и герои визираш в нея?
– Имах прелюбопитни разкрития, търсейки в архивите записки на авторите, кореспонденциите им, мненията на техните приятели и обкръжение. Ако бихме имали и мнението на прототипите, след като са се “видели” в книгите, това би било истинска сензация. Но по онова време няма характерната за днес жълта преса.
Цена не би имала например реакцията на реалния Ганю Сомов, търговец на розово масло от Казанлък, когото Алеко Константинов среща в Чикаго. Както и друг Ганю Чолаков- прокурор, който, за да угоди на Стамболов, подменя съдиите няколко пъти, докато осъдят митрополит Климент Търновски за обида на Фердинанд. Светското име на митрополита е Васил Друмев, авторът на “Нещастна фамилия”. Тия двама души са прототипи на Бай Ганю.
В новата си книга съм включил проучванията си за герои от книгите на Петко Славейков, Алеко Константинов, Иван Вазов, Ангел Каралийчев, Йордан Йовков, Димитър Димов, Димитър Талев, Георги Караславов, Чудомир.
– Какъв е случаят с книгата “Кръв”, излязла през 1933 г., на писателя Константин Константинов и героинята му д-р Вяра Добрева?
– Прототип на главната героиня д-р Вяра Добрева е Цола Драгойчева. През 30-те години мълвата за храбрата комунистка Соня, псевдоним на Цола, не е заглъхнала. Сензационният й живот и това, че тя ражда в затвора, като по този начин се отървава от смъртна присъда, допълнително са разпалвани и от скандалната книга на Стефан Керезов „В килиите на Централния затвор“, в която на Цола (Соня) е отделена специална глава. Физически покритието в описанието на външния вид на героинята и прототипа е поразително, разлика има само във възрастта им, Вяра е с 5 години по-възрастна от Цола.
Деян Чавдаров, така Константинов нарича любимия, от когото Вяра ражда син в затвора. Героят е 35–36-годишен мъж, със скулесто лице, с извит нос и с хлътнали сиви очи. Той е женен и има дъщеря. Малките му руси мустачки, отпуснати небрежно надолу, се сливат с две гънки на горчивина около устните. Заловен с Вяра и тикнат в затвора, той се самоубива, като се хвърля от стълбите на петия етаж. Това става, когато за една нощ го разпитват четири пъти.
Странно е и съвпадението на имената – Деян ЧАВДАРОВ със сина на Цола – ЧАВДАР Драгойчев
Колкото до Вяра Добрева, съдът я осъжда на смърт чрез ОБЕСВАНЕ, а такава е присъдата и на самата Цола, както и на атентаторите в черквата „Св. Неделя“. Когато председателят на съда разпорежда на конвоите да я отведат, Вяра пристъпва напред и с плътен, задавен от вълнение глас казва:
“Моля за една дума! Заявявам, че по отношение на мене изпълнението на присъдата трябва да бъде отложено. Защото… съм бременна. Имам право на това, съгласно закона, не за себе си, а за моето дете”.
В реалността смъртната присъда на Цола Драгойчева е заменена с доживотен тъмничен затвор, съгласно резолюция от 30 януари 1926 г. на цар Борис ІІІ, защото на 25 декември 1925 г., вечерта към 10 часа, като арестантка в Пловдивския затвор тя ражда отроче от мъжки пол, на което е дадено името Миро.
– В романа на Константинов атентатът с участието на двамата герои е на гаровия площад?
– Вяра и Деян са арестувани заради атентат срещу царския влак с цел да се убие Борис ІІІ, но всъщност Константинов има предвид атентата в черквата „Св. Неделя“ през 1925 г. В романа се споменава, че жертвите във взривения специален влак за министри, депутати и гости са „сто и шейсет на гарата… и стотици други още около тях“, колкото се е смятало по онова време за „Св. Неделя“. Суматохата около взривената черква Константинов описва едно към едно, но пренася действието на гаровия площад.
– Какво проучи за сблъсъка между Цола Драгойчева и писателя Константинов след септември 1944 г.?
– Сблъсъкът им очи в очи става на 10 или 11 септември 1944 г. Константинов е директор на Радиото, а тя е вече министър на пощите, телеграфите и телефоните. При Константинов ултимативно пристига комунистът поет Орлин Василев и му разпорежда да опразни директорския стол, за да седне на него той. Тогава Константинов отива с Арсени Лечев при Драгойчева в кабинета й. Тя е сама и когато Константинов й се представя, тя се подсмихва и казва: „Аа, Душечка!“.
Душечка е псевдоним на Константинов от времето, когато на младини е споделял социалистическите идеи. След като й обяснява защо е дошъл, Цола се измъква, че уж не знае нищо, но и не взема отрицателно отношение относно акцията на Орлин Василев. В края на септември Константинов е уволнен, а Василев е назначен за директор. Какви са впечатленията на писателя от външността й:
“В тия две-три минути, през които бяхме при Цола Драгойчева, можах добре да видя тая жена, за чието безстрашие и твърдост се носеха легенди. Тя беше средна на ръст, с бухнали коси, приятно, матово лице с уморени очи, с движения бавни и като че несигурни. Гласът бе мек, мелодичен, също тъй уморен и далечен”. Почти по същия начин той я описва и в романа си.
Две години по-късно, през 1946 г., Константинов храбро преиздава книгата „Кръв“, която е имала голям успех.
Яростта на Драгойчева се отприщва
В доклад пред Политбюро на ЦК на БКП(б) тя го нарича двуличен и незначителен писател, който като клеветник на комунистите в романа си „Кръв“ не заслужава място под слънцето. Константинов е изхвърлен отвсякъде и е принуден да се препитава с преводи. Така той и творчеството му потъват в забвение.
– Според теб какво толкова е разгневило Цола?
– В романа Вяра се отказва от комунизма. Когато нейната съкилийничка Соколова я пита: „Ти не си вече с нас, нали, Вяра?“, получава изненадващ отговор. Вяра се обръща към нея и поклаща замислено глава:
– Не, не съм. Отдавна не съм… За всекиго идва тоя час… Нещата се откриват напълно… и свършено е с всичко… с всичко предишно, което ти се е струвало по-рано истина, а сега… сега е чуждо като чужда дреха… Може би един ден и ти ще усетиш. Животът не е… не е човекоядство, момиче, животът е само жертва… жертва за другите! Разбираш ли?… Всичко друго унижава, мърси, убива живота!… Тоя, тоя, видиш ли го, той избистри душата ми! Той ще порасне, момчето ми! Ще стане голям, голям, умен, добър, по-умен и по-добър от нас! Нали, нали, мъничкото ми?… И тия ръчички – тя залепва устни в шепичките на детето, – тия чисти ръчички няма да се изцапат с кръв, няма, няма!…
– А как е в реалността?
– Цола е била бременна, когато на 17 май 1925 г. заявява, че ще направи самопризнания. Тя предава другарите си и порицава партията. Пред военния следовател заявява: “В дейността на нелегалната компартия след септемврийските събития не остана капка морал. Стигнахме до самоизтребление. Парите погубиха партията! Зачестилите убийства от наша страна помрачиха разума”.
Парадоксалното е, че би се сбъднало желанието на Вяра за сина й, ако той би бил в МИР със света. А още по-парадоксалното е, че според досието на Драгойчева името на сина й Чавдар първоначално е било МИРО (т. е. мирен, да припомним ред от романа: тия чисти ръчички няма да се изцапат с кръв, няма)! Има обаче разлика в престояването на Best regards, детето в затвора, в романа малкият е с майка си в килията година и нещо и от там го взема един от героите, Дойчинов, който го осиновява. В действителността Миро-Чавдар напуска Централния софийски затвор по-късно, през 1928 г.
Между другото, прототип на героя му Борис Бисеров е поетът Христо Смирненски.
Савка ЧОЛАКОВА
