Filed Under: Биоземеделие, Растения on April 24, 2013
Динята произхожда от Централна Африка. В България се отглежда почти във всички райони, с изключе ние на планинските и по-високите полета. Исторически данни сочат, че дини са се отглеждали по нашите земи още преди турското нашествие.
Динята се цени заради съдържанието на захари /7-8 %/ в плодовете и освежителното й действие през горе щите летни дни.
Динята е едногодишно растение. Има силно развита коренова система и се отличава с голяма смукателна способност. Коренището достига ширина до 4м в диаметър и дълбочина 80-90 см. При нараняване и разкъ сване трудно се възстановява, затова динята може да се отглежда чрез разсад само в саксия. Стеблото е влачещо се, дълго 2-4 м, покрито с гъсто разположени власинки. Листата са дълбоко нарязани, покрити с пласт безцветни клетки, който ги предпазват от прегряване. Това устройство на листата и силно развита та коренова система обуславят голямата сухоустойчивост на динята. Цветовете са мъжки, женски или хер мафродитни. Растението е еднодомно.
Опрашването е кръстосано и се извършва главно от пчелите. Плодът на динята бива твърде различен по форма, окраска, големина в зависимост от сорта и от условията, в които се отглежда. Семената са плоски, заострени откъм пъпния край, гладки и при благоприятни условия съхраняват кълняемостта си 5-7 години.
Динята е топлолюбиво и устойчиво на суша растение. Семената и започват да никнат при температура 14° – 16° С. Оптималната температура за растежа и развитието и е около 25°С. При температура над 32°С се за бавя прерастването на прашниковите торбички и се намалява процентът на оплодените семепъпки. Това е причина за деформиране на плодовете.
Динята е силно светлолюбиво растение. Отглежда се при неполивни условия. Не е желателно поливане в периода, когато започнат да зреят плодовете, тъй като кората им става много дебела, а месото по-малко сладко. След като плодовете нараснат, колебанието на влагата е опасно, защото при такива условия се на пукват дори дребните и зелени дини.
Освен това високата въздушна влага увеличава опасността от болести. Изискванията на динята към почва та и към хранителния режим са както на тиквата.
Отглеждане на дини.
Най-добрите предшественици за отглеждане на дини са новоразработените пасища, ливади и люцерна съ що фият и лукът.
Подготовката на почвата за отглеждане на дини и торенето се извършват както при тиквата.
Дините се засяват около средата на април в гнезда, също както тиквата. Предпочитат се дните ПЛОД, дес цедентна Луна. При определяне големината на хранителната площ на едно растение трябва да се има пред вид следното правило:при по-голяма хранителна площ се увеличава едрината на плодовете, но се намаля ва добивът, и обратното – при намаляване на хранителната площ се получават по-дребни плодове, но доби вът се повишава.
Грижите през вегетационния период и торенето с препарати 500 и 501 са същите както при тиквата.
Най-често срещани болести по динята са: маната по листата и плодовете и брашнянката по листата. Мана та причинява появата на петна по листата, стеблото и плода, в следствие на което растението загива. Обикновено листата прегарят, стеблата стават голи и плодовете се деформират. Препоръчва се ежеседми чно пръскане с препарат 508.
Не бива да се събират заразени семена за посев. За подсилване на динените растения – третира се с тоник от Коприва.
Най-рано след три години може да се отглеждат тиквови култури в участъка, засаден с дини.
Неприятели на динята са листните въшки, срещу които се пръскат динените растения с чай от лайка.
Бустаните се предпазват от гарги, като се поставят плашила.
Дините започват да зреят около 20 юли, прибирането е желателно да става на ден ПЛОД, асцедентна Луна То приключва до 10 септември. Узрелите плодове се познават по съвкупност от признаци: изсъхване на „ушичките и мустачето”, изтъняване и обезкосмяване на дръжката, покриване на кората със сивобелезни кав восъчен налеп, тъп звук при почукване с пръст /само сутрин при напичане на слънце/, трептене на ко рата при потупване с дланта на ръката и др.
Дините се прибират сутрин преди да е напекло слънцето. Плодовете се откъсват без да се допират или усу кват стеблата на растенията. От декар обикновено се получават по 1500 кг дини.
РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА
БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И
Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА
Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга
Вижте още:
