Членът на управителния съвет на Европейската централна банка Кристиан Ноайе обърна критиките на някои развиващи се страни срещу тях, твърдейки, че всяко прекалено ранно монетарно затягане от централните банки на развитите държави ще се отрази неблагоприятно на развиващите се пазари, съобщи Wall Street Journal.
„Ако беше необходимо една или няколко големи икономики да излязат по-бързо, отколкото се планира днес, това може да доведе до силен отзвук на развиващите се пазари“, каза Ноайе, който е и управител на френската централна банка по повод призивите за затягане на политиката.
„Политиките за излизане от монетарното разхлабване определено са притесненителни“, добави той.
Коментарите на Ноайе идват само няколко дни, след като групата на най-развитите в икономическо отношение държави Г-20 подкрепи новия цикъл на монетарно разхлабване в Япония, който страната предприема напоследък в опит да задвижи застиналата си икономика.
На заседанията на Г-20 и на тези на Международния валутен фонд през последвалия уикенд някои развиващи се страни изразиха опасения, че агресивното монетарно разхлабване на американския Федерален резерв, Японската централна банка и други банки на развити икономики създават предизвикателни валутни дисбаланси за техните икономики.
Според Ноайе еврозоната все още разполага с достатъчно пространство за маневриране в монетарната област.
Това предполага, че той очаква по-малко рискове за известно време при запазването на настоящата силно приспособима смес от политики на ЕЦБ на рекордно ниска основна лихва, щедро осигуряване на ликвидност за банките и обещания за възможни покупки на държавни облигации.
„Докато от една страна не очакваме инфлационният натиск да нарасне, а от друга разполагаме с инструменти за бързо изтегляне на ликвидност, сме си гарантирали сигурност“, добави членът на управителния съвет на ЕЦБ.
По отношение на разликата между близкия до нулата основен лихвен процент на Фед и поддържаното вече 9 месеца ниво от 0,75% в еврозоната той заяви, че ЕЦБ е съсредоточена повече върху възстановяването на трансмисионния механизъм на монетарната политика във валутния съюз, за да гарантира, че държавите от периферията ще успеят да се облагодетелстват от рекордно ниската основна лихва.
„Съсредоточаваме се върху преноса, върху начина, чрез който да гарантираме, че доходността в тези държави се понижава“, подчерта Ноайе. „Проблемът не беше в лихвените проценти в Германия, Австрия или Франция, проблемът бе в разходите за кредитирането на Италия и Испания“, обясни той.
