Д-р Теменужка Йорданова е специалист-психиатър с 15 години общ и специализиран амбулаторен и стационарен клиничен опит в Консултативно неотложно отделение – ЦПЗ “Н. Шипковенски” – София, в Отделение за експертиза на психичните заболявания – ЦВМК и в Психиатричната клиника при ВМА. Упражнява съдебно-експертна дейност, реализирала е проект “Мобилна психиатрия” – лечение на остри психози и афективни разстройства в общността. Медицинската й дейност е съобразена с добрата психиатрична практика и е насочена към лечението на всички психични заболявания, позволяващи амбулаторно лечение на базата на индивидуален и специфичен подход към пациента и болестта му. В момента работи във ВМА.
– Д-р Йорданова, какво представлява хипохондрията? Колко опасно е това заболяване?
– Случвало ли ви се е да се лутате между убеждението, че сте тежко болни, и надеждата, че се заблуждавате? Изисквали ли сте от личния си лекар да ви прави изследване след изследване и въпреки това мисълта за болестта да ви обзема все повече и повече? Ако е така, може би и вие страдате от хипохондрия – заболяване, с което не бихте се справили сами, без помощта на специалист – психиатър или психотерапевт. Хипохондрията е заболяване както всяко друго, но за разлика от грипа или високото кръвно налягане, самият човек не осъзнава, че е болен и затова може да стигне до крайности – например, от време на време да иска от хирурзите да му направят разрез на тялото, за да “погледнат” какво става там. Има пациенти, които са записали в биографията си повече от половин дузина коремни операции, без да е открито нещо, като всеки път това ги успокоява, но само за кратко време. Всъщност, хипохондрията е заболяване – психично разстройство, което принадлежи към групата на соматоформните психични разстройства, на неврозите – хипохондрична невроза. Хипохондрията се явява нереалистично обяснение на телесни симптоми и усещания, които водят до появата на страх или убеденост в наличието на сериозно заболяване, дори да няма никакво заболяване, което може да обясни тези физически симптоми или усещания.
– Има ли различни видове хипохондрия?
– Няма различни видове хипохондрия, като заболявания. Различия се наблюдават в “обекта” на загриженост на пациента – когато “обектът” е телесно заболяване, може да се нарече “нозофобия” (страх от болест), а когато е външният вид, се нарича “дисморфофобия” (страх от неприятен външен вид или физика). Поради това “нозофобията” и “дисморфофобията” са различните разновидности на хипохондрията.
– Хипохондрици ли сме българите?
– Не можем да кажем, че българите сме хипохондрици. Като цяло, в общо медицинската практика тя се среща от 3 до 14 на сто от всички пациенти. Заболеваемостта при мъже и жени е почти еднаква, т. е. няма съществени полови различия. Наблюдава се при близки родственици, както и при близнаци.
– В коя възраст се появява най-често?
– Най-често заболяването се отключва след 40-тата година, но може да бъде наблюдавано във всяка възраст – тийнейджърска и при хора над 60 години.
– Хипохондрията свързана ли е с други психични болести?
– Често хипохондричните оплаквания
съпътстват други психични разстройства
депресивни и тревожни, поради това, че се наблюдава така наречената соматизация на тези разстройства. При тях тревожността, напрежението и депресивността се проявяват и като телесни симптоми.
– Какви са причините за развитието й?
– Причините за развитие на хипохондрията са комплексни и са следствие на взаимодействието на няколко фактора. Първият основен фактор е генетичната предразположеност като тип нервна система, т.е. невро-физиологично функциониране. Установено е, че хипохондриците имат много нисък праг на болка и много ниска толерантност, издръжливост, устойчивост, на физически дискомфорт. Затова тези хора преувеличават и усилват телесните си усещания. Това, което здравият човек усеща като тежест в стомаха, хипохондриците преживяват като болка в стомаха.
Вторият фактор са прекарани чести и продължителни телесни заболявания в детско-юношеска възраст и тежки, животозастрашаващи заболявания в по-късна възраст. Третият фактор са психологическите причини, които формират ирационален начин за справяне с житейските проблеми. При една част от хората хипохондрията е защитна реакция на личността, посредством която се защитават от чувството на вина, на вътрешно неблагополучие или като израз на ниска самооценка и повишено безпокойство за самия себе си. При други хора хипохондрията е резултат на трансформирането на агресивни и враждебни желания към околните във физически оплаквания. Хипохондрията може да има и социокултурна обусловеност – сблъсък на личността с предполагаеми неразрешими житейски проблеми и справянето с тази ситуация чрез бягство в болестта – влизане в ролята на болен човек.
– През какви етапи преминава хипохондрията?
– Като всяко заболяване и хипохондрията може да протече в остър и хроничен стадий. Острият стадий е непосредствено след отключване на заболяването и продължава повече от 6 месеца, като може и да се ограничи в преходни хипохондрични реакции, които се
отключват след преживян тежък стрес, смърт
или телесно заболяване на близък човек, особено значим за болния от хипохондрия. Може да се отключи и при човек, който сам е преживял животозастрашаващо тежко заболяване. Най-често заболяването преминава в хроничен стадий, като степента на съпътстващата инвалидност е разнообразна. При малка част от болните не се наблюдава нарушаване на функционирането.
– Имали ли сте такива драстични случаи, в които хипохондрикът се е лекувал сам от въображаемо заболяване и си е навредил сериозно на здравето?
– В моята практика не е имало такъв драстичен случай. Най-често тези хора години наред посещават личните си лекари и различни специалисти – не психиатри, с трайни телесни оплаквания, за които им е предписвано лечение. Въпреки провежданите лечения, оплакванията на тези пациенти продължават и те непрекъснато приемат медикаменти, от които нямат нужда.
При продължителното необосновано и ненужно приемане на медикаменти и злоупотребата с тях са възможни сериозни увреждания на различни органи и системи.
– Кой е най-тежкият ви случай с хипохондрия?
– 43-годишен мъж с паническо разстройство, който в продължение на 10 години постоянно е посещавал кардиолози, невролози, ендокринолози с оплаквания от високо кръвно налягане, сърдечни оплаквания, вегетативни нарушения. Трудно беше да се убеди, че няма тези болести.
Милена ВАСИЛЕВА
