Добрите хора останаха с един по-малко. В дома си вчера почина легендарният музикант Петър Гюзелев, който бе пословичен с добротата си. “Издъхна в 11,30 ч. Не се мъчи много, но не мога да повярвам, че вече го няма”, каза през сълзи съпругата му Ефросина. Тя първо се обадила на сина му Мартин да се прибере от Испания и той пристига днес.
Музикантите от “Щурците” и “Сигнал” се уговаряха по телефоните как да помогнат за достойното изпращане на Пеци. Спешно се събраха и в СОС, защото “щурецът” докрай бе общински съветник.
Министърът на културата Владо Пенев, който пръв изпрати съболезнованията си до семейството на Гюзелев, взе инициативата и почти в движение парафира писмото на Кирил Маричков, с което се разпорежда знаменитият музикант да бъде погребан в Алеята на творците. Министерството помогна и за зала за поклонение пред Пеци Гюзелев. То ще се състои в неделя от 11 ч във фоайето на Столичната библиотека на пл. “Славейков”, на която директор е Михаил Белчев. Преди това музикантът ще бъде опят в Евангелската църква в “Люлин”.
Какво ли си мисли Петър Гюзелев за суетнята около него, ако ни гледа отгоре? Препрочитам какво ми е казал само преди два месеца, сякаш ни е завещавал мъдростта си:
„Смъртта не е радостно събитие, но трябва да я приемем като нещо нормално. Да успокоим семейството, което се тревожи, да дадем пътя, по който близките да продължат. А не да гледам само себе си и да оставя хаос. Трябва да погледнем важните, истинските неща – да се срещнем с децата си, с приятелите, които ще продължат този живот, и да им кажем:
“Не се тревожете. Учете се да бъдете честни. Аз поне се опитах да живея последните 18 години така, след като повярвах истински в Бог. Продължете този живот, включете се в промяната на света, не гледайте само личните си интереси, подайте ръка на нуждаещи се.”
Пеци знаеше за края си, но до последните си дни продължаваше да дава кураж на другите. И не само с думи. Наскоро бъбрихме в кафене на бул. “Витоша” и тръгна да ме изпраща до пл. „Славейков“. Имал работа наблизо. А каква била работата? Купи храна и се запъти към Тома Спространов. “Жена му не е добре, той изцяло се грижи за нея и не смогва. Ще отида да ги разведря и ободря”, усмихна се музикантът. Библейските посланията ми отвориха душата и започнах да виждам с други очи хората, които имат проблеми. Проблеми имах и аз и хората ми подадоха ръка, защо да не отвърна по същия начин.
Пет години продължи борбата му за живота. През 2008 г. получава сериозен инсулт, но за учудване на лекари и за радост на близките бързо се стабилизира. После обаче се появява тумор в лявата част на мозъка му. През 2010 г. заминават със съпругата си Ефросина за Лос Анджелис на лечение. В болницата “Сидер Сайнай” трябва да го оперира един от най-добрите неврохирурзи – Кийт Блак. Но до операция не се стига, тъй като за два месеца лекарите успяват да преборят злокачествения тумор след химиотерапия с темодар и гама-лъчение.
“Когато трябваше да замина в Щатите на лечение, не ми достигаха пари. Оставаха ми само 3 дни да изпратя сумата, а тя не бе малка – към 15 000 долара. И хората ми помогнаха, българският народ ми помогна.
Той не се е променил въпреки кризите и бедността. И едно време също бе така – макар и беден и с живот в недоимък, той подава ръка за помощ. Разбрах, че възрастна жена е превела един лев от оскъдната си пенсия, и това окончателно издигна българина в очите ми“, каза той наскоро.
Гюзелев се завръща от САЩ в кондиция и се залавя с работа – и в Столичната община като съветник, и в студиото да композира. Написва около 150 песни и текстове за около 60 от тях.
Иска да издаде 6 албума. Издава само един. Иска той да излезе за рождения му ден, но машината за дискове се поврежда и албумът излиза за Рождество Христово. “Да пламтя, а не да тлея” се казва първото парче, защото Гюзелев смята, че човек трябва да свети с добрите си дела.
“Щурецът” записва албума в студиото на барабаниста от „Сигнал“ Владо Захариев, с когото са в една църква. Владо сяда зад барабаните, а Йордан Караджов пее в две от парчетата в соло албума на Гюзелев. Там свири и известният пианист в Софийската филхармония Стефан Врачев, с когото са от евангелската църква “Блага вест”. Албумът е фонетична рядкост, защото Пеци, макар и болен, обикаляше музикалните магазини да го предлага скромно. И накрая подаряваше дисковете на познати.
Докато албумът е пред завършване, болестта се завръща. “На 21 ноември получих замайване на главата. Светът стана малко нереален. Отидох във Военномедицинската академия, два дни ме изследваха и казаха, че ми дават само 4 месеца живот, т.е. някъде до края на февруари. Туморът в главата отново започнал да нараства, а в момента съвременната медицина няма адекватно лечение”, каза ми тогава Пеци. Този път той отказа да прави постъпки за лечение в чужбина и се остави на Божия промисъл.
И вместо да се паникьоса, Гюзелев се заема да подреди важните неща в оставащите му месеци живот. “Не ме е страх от смъртта. Като разбрах как стоят нещата, се заех да си определя задачите семейно с децата, в професията си, с наследството. Казах си, че трябва да запиша първия от готовите 6 албума. Дори в последните минути се срещам с хора с проблеми, за да им кажа да не се страхуват, а да подадат ръка на други. Те имат нужда да ги ободря. Моята е ясна – отивам си…Точка!
Последните 20 г. Гюзелев изживява като изпълнен с добродетели вярващ християнин. Смята, че Господ го събира с втората му съпруга Ефросина. Запознават се на Орлов мост на голям митинг на СДС през 1992 г. “Щурците” свирят, а Ефросина помага на проф. Александър Чирков, издигнат за депутат. Сближава ги и църквата – тя е набожна и открива вярата за Пеци, който завършва Евангелския богословски институт. Оженват се.
Осмислил живота чрез вярата в Бог, през последните години китаристът говореше като проповедник. “Да, би трябвало Бог да ме изцери, щом вярвам в него. Но заедно с това със сигурност съм направил стотина глупости, дори и като вярващ – може би не съм подал ръка на нуждаещия, а съм гледал личния си интерес. Дори и един трамваен билет да не продупчиш е нарушение и води до наказание. И трябва да понесеш последиците. Не можеш да прикриеш дори един свой грях, всичко се вижда. Просто е казано – помагай на нуждаещите се, както те ти подават ръка. Не лъжи, не кради, не прелюбодействай.” Смяташе, че формулата на живота е скрита именно в посланието на 10-те Божи заповеди. “Ако сбъркаш тази формула, нарушаваш закон и това може да е понякога с крайно лоши последици”, предупреждаваше той.
Като си пиехме кафето преди месец на “Витошка”, каза, че на другия ден е на преглед. Попитах го какво очаква. “Могат да ми кажат три неща. Първо, остават ти само 2-3 дни. Отивам при Бог и това е. Вторият вариант е, ако болестта се задържи на някакво положение и не се развива. Тогава гледам в дните, които ми остават, какво да дооправя в живота си и да дам съвет на децата какъв да е техният път. Третият вариант е най-мечтаният – да ми кажат, че тумора в главата вече го няма.“
Вече най-лошият вариант е факт – Петър Гюзелев го няма. Напоследък все по-често изгубва съзнание, след което амнезията му стана трайна и започна да записва в бележник всичко, каквото трябва да помни. Ядрено-магнитен резонанс бе установил, че туморът е спрял да расте. Пеци се бе оживил, дори каза, че данните от клиничните изследвания ще изпрати в болницата в Лос Анджелис, където се лекува. Но състоянието му ставаше тревожно. Само
преди седмица изкара курс по химиотерапия Разчиташе много на народната медицина, а почитатели от цял свят му изпращаха билкови рецепти.
В последните дни обаче не приемал нищо освен обезболяващи таблетки. Вече не можел да се движи без придружител и остава по-задълго в леглото.
Може и да е оставил завещание, за което ми бе споделял, но съпругата му не знае нищо.“Опитваше се, милият, да ми каже нещо важно, може би за завещание, но не успя“, каза вчера Ефросина.
Мечтаеше до края на 2013 г. да издаде два нови албума. Сега, когато приятелите му се чудят какво да направят за него, идеята е много близка – да издадат двата почти завършени албума от всичките 6, които Гюзелев планираше. Те са в студиото на Владо Захариев, където Пеци правеше записите. Йордан Караджов, чиято китара също се чува в две парчета от излезлия авторски диск на Гюзелев през декември, вече е прегърнал заръката.
Кой съм
Музика и текст: Петър Гюзелев
Запитах се веднъж
дали умея
житните зърна в пръсттa да посадя.
Паднат ли в земята,
дават плод,
а плодът е раждането на живот.
Аз, аз искам да открия
кой съм
и защо съм тук.
Аз мисля често
за живота,
искам да узная
смисъла му скрит.
Кой съм, кой съм и защо съм тук?
Търся, питам.
Всичко старо в мен
изгаря и разбирам –
има кръст и начало,
жертва и любов.
Запитах се веднъж,
за кой ли път
за моето начало
и за мойта плът.
Запитах се дали
ще понеса
да нося своя кръст.
Дали ще издържа?
Аз направих
своя избор.
Ти плати за моя грях.
И последният бедняк да бъда
аз, безкрайно беден,
но богат със Теб…
Всичко в мен изгаря.
Чувам Твоя зов
Ти Си кръст и начало,
жертва и любов…
Владимир Пенев, министър на културата: Бе с много таланти и със стремеж към свободата
“Напусна ни легендарен артист с изключителен принос за развитието на съвременното българско музикално изкуство. Скърбя от загубата на един силен и борбен творец, човек с много таланти, със силна гражданска ангажираност, с непреодолим стремеж към свободата, истински рокаджия, без когото “Щурците” нямаше как да се превърнат в легендарната група, вдъхновила и “отгледала” поколения меломани. Петър Гюзелев!
От музиката до дейността му като общественик Петър Гюзелев правеше всичко с много хъс и с вярата, че най-важното в човешкия живот е смирението. До последния си дъх той пишеше песни, не мислеше за болестта, а за това какво послание отправя с творчеството си. А посланието му бе да помагаме на нуждаещите се, да проявяваме човечност, да милеем за културата…
През 2010 г. Петър Гюзелев получи орден първа степен “Св. Кирил и Методий”, но истинското признание идва от меломаните, които се кълнат, че “китарата на Пеци е една от най-добрите и то не само в България”. Неговата звезда ще продължава да грее и да ни припомня от небето, че мисията на музиката е да ни прави по-искрени и по-добри. Поклон пред светлата му памет !”.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
