“Нормално е с възрастта да се наблюдава отслабване на паметта. Причините за деменцията обаче са различни заболявания, като най-често тя се дължи на болестта на Алцхаймер. У нас от деменции страдат над 7% от хората на възраст над 65 г. Изчислено е, че през 2010 г. 35 млн. души по света са боледували от деменция, а до 2030 г. броят им вероятно ще надхвърли 65 млн. Само в Европейския съюз има над 10 млн. случаи с тази диагноза. като най-честата причина е болестта на Алцхаймер. Подобен е и делът на лицата с леко когнитивно нарушение – състояние, което често прогресира към деменция.”
Учени предвиждат, че само в САЩ през 2050 г. болните от Алцхаймер ще наброяват 14 милиона. За болестта на мозъка, за лошото качество на живот, за паметта и рекламите разговаряме с доц. д-р Иван Димитров, специалист невролог, преподавател в Медицински университет – Варна.
– Доц. Димитров, проучванията в областта на деменциите придобиват през последните години изключително значение поради нарастването на продължителността на живота на хората. Достатъчно ли се работи в тази област у нас, като се има предвид, че българското население трайно застарява?
– Наистина, това е един изключително актуален проблем. Една от причините, както отбелязахте, е нарастващата продължителност на живота на хората, а напредналата възраст е сред основните рискови фактори за развитие на деменции и в частност на болестта на Алцхаймер. Не трябва да пропускаме и факта, че през последните години напредна значително диагностиката и в световен мащаб тенденциите са да се открива заболяването – болест на Алцхаймер, съдова деменция и др. – във възможно най-ранен стадий. На въпроса дали се работи достатъчно у нас не бих отговорил еднозначно. Що се отнася до проучванията, ние проведохме първото в страната проучване на болестността от деменции и леко когнитивно нарушение и публикувахме официални данни в авторитетно международно издание, т.е. можем да отчетем известни успехи. Работата в тази насока обаче трябва да продължи, като се включат повече области от страната, като се обхванат населени места от различен тип и с различен брой жители и т.н. Колкото до застаряването на населението, това е глобален проблем. В немалко държави той е възприет като приоритетен и за здравето на хората в напреднала възраст се полагат специални грижи, в т.ч. и по отношение на когнитивните нарушения и деменциите. У нас все още сме в ролята на догонващи, но постигаме и значителни успехи. Един от тях е частичното заплащане от НЗОК на лекарствата, предписвани при болест на Алцхаймер.
– Говори се, че възрастта на дементните състояния пада. Така ли е и защо се случва?
– Не бих искал да внушаваме подобни заключения. Особено когато говорим за болестта на Алцхаймер обаче, би следвало да разграничим вариантите с ранно и късно начало. Нерядко случаите, настъпващи преди 65-годишна възраст,
се дължат на генетично предразположение
и при тях може да се наблюдава фамилност.
– Болестта на Алцхаймер ли е най-честата причина за възникване на деменция в третата възраст?
– Да, в повечето страни е така. Болестта на Алцхаймер е най-честа, на второ място е съдовата деменция, следвана от някои по-редки заболявания като деменцията с телца на Леви, фронтотемпоралната деменция и др. Данните за България сочат, че у нас около 7% от хората на възраст над 65 г. страдат от деменция. В тази група около 44% от случаите се дължат на болест на Алцхаймер, 28% – на съдова деменция, и 18% – на смесена деменция, т.е. съчетание на болест на Алцхаймер и мозъчносъдова болест. Прави впечатление, че болестта на Алцхаймер е най-честа, но и съдовият фактор има изключително важно значение сред нашето население.
– Как бихме могли да се предпазим?
– Засега не е известен начин за сигурно предпазване. Въпреки това, има някои правила, чието спазване би могло да понижи риска от деменция. Позната е сентенцията, гласяща, че
трябва да използваме мозъка си, за да не го загубим
Известно е също, че рискът от болест на Алцхаймер е относително по-нисък при хора с висока степен на образование. Препоръчва се, например, четенето на книги. Оказва се, че някои класически съдови рискови фактори като артериална хипертония, високи нива на холестерола, захарен диабет и др., могат, ако не се контролират, да повишат риска не само за мозъчносъдова болест и съдова деменция, но и за болест на Алцхаймер. Техният добър контрол, съответно, би понижил този риск.
– Винаги ли след инсулт следва съдова деменция? Така го разбират хората и се страхуват като че ли повече от нея, отколкото от високото си кръвно!
– Не, невинаги след инсулт се развива съдова деменция. Но пациентът трябва да контролира именно високото кръвно и другите рискови фактори с помощта на общо практикуващите лекари и тесни специалисти, ако е необходимо. Така ще се понижи рискът от неблагоприятни последици, включително и върху когнитивните функции.
– Медикаментите и нормалният живот на такива пациенти… Как изглежда това през вашите очи?
– Бих се спрял върху болестта на Алцхаймер. Знае се, че това заболяване
не може да се излекува
Съществуват обаче медикаменти, които, приложени в подходящия стадий на болестта, могат да забавят процеса, дори да доведат до подобрение, като по този начин подобрят качеството на живот на болния, а не на последно място – и на неговите близки. Често членовете на семейството са тези, които поемат върху себе си обгрижването на болния, когато той започне да не може да се справя сам.
– Каква е най-ранната възраст, когато би могло целенасочено да се търси деменция?
– Целенасочено търсене на деменция сред хора без оплаквания едва ли е оправдано. Смята се, че възрастта 65 г. е тази, след която зачестяват спорадичните случаи на болест на Алцхаймер. В по-ранна възраст обикновено се наблюдават случаи с генетично предразположение, както и такива с някои от по-редките причини за деменция, напр. фронтотемпоралната. Висок риск да развият Алцхаймер има при 50% от носителите на генетични мутации.
– Много възрастни хора с деменции се намират в домове за стари хора. Там ли им е мястото?
– В даден момент от развитието на болестта обгрижването на пациента в домашни условия става изключително трудно. Тогава възниква въпросът коя е институцията, която може да осигури прием и продължително адекватно обгрижване на болния. Пациентите с деменция имат нужда от настаняване и грижи не просто в „домове за стари хора”, а в специализирани заведения със съответно квалифициран персонал, каквито нямаме достатъчно. За съжаление не е уредена и финансовата страна на въпроса. Семействата на повечето болни изпитват сериозни затруднения с покриването на необходимите месечни разходи.
– Не мога да отмина въпроса с широко рекламираните продукти за памет и оросяване… Как ги възприемате вие и какво бихте казали на бъдещите потребители?
– Не препоръчвам самолечението. Смятам, че би трябвало, при наличие на оплаквания или конкретни притеснения във връзка със здравословното състояние, да се потърси съвет от лекар, който, ако е необходимо, да препоръча съответен лекарствен продукт.
– Как лично вие виждате в следващите години борбата с деменциите у нас?
– Вярвам, че ще отчетем положителни резултати по отношение на популяризирането на тази група заболявания сред обществото. За това, разбира се, трябва да разчитаме и на подкрепата на медиите. Очаквам да сме в състояние да идентифицираме и лекуваме по-голяма част от болните с деменция, които в момента са недиагностицирани. Надявам се също, в сътрудничество между специалистите, органите на властта и пациентските организации, да се намерят по-добри решения на проблема с настаняването и обгрижването на дементно болните, с което да се помогне не само на самите пациенти, но и на техните семейства.
– Какво бихте посъветвали читателите ни?
– Да водят физически активен начин на живот. Да четат. А ако те или техните близки имат оплаквания, свързани например с паметта или ориентацията, да избягват самолечението, а да се обърнат към лекар.
Люба МОМЧИЛОВА
