Проф. д-р Кирил Романски завършва медицина в МУ – София. Специалист е по неврохирургия от 1978 г.
През 1982 г. защитава дисертация за кандидат на медицинските науки, а през 1998 г. – дисертация доктор на медицинските науки. Ръководител е на Катедрата по неврохирургия при МУ София от 2000 до 2008 г.В момента е консултант-неврохирург към Катедра “Неврохирургия” при МУ-София, УМБАЛ “Св. Иван Рилски” и ВМА-София. През 2008 г. на проф. д-р Кирил Романски е присъдена наградата “Ескулап”. Тя е най-голямото отличие, което се връчва от ръководството на университета за цялостен принос в медицинската наука и практика. Проф. Кирил Романски е изключителен човек и професионалист, помогнал е и помага на много хора, в това число и на сестрата на премиера в оставка Бойко Борисов – д-р Красимира Иванова. В знак на уважение и признателност тя изненадала проф. Кирил Романски с подарък – златен скалпел. – Проф. Романски, какво заболяване е тригеминалната невралгия и защо болката при нея се определя като една от най-непоносимите?
– Като тригеминална невралгия се означава състояние, характеризиращо се първо, с внезапно настъпваща болка, второ, с извънредно голяма интензивност, подобна на електрически шок. Трето, болката е краткотрайна – с няколко секундна продължителност в територията на троичния нерв – т.е. едната лицева половина. Най-често засяга областта около челюстта (долна, горна и комбинация от долно- и горно-челюстната област) и най-рядко самостоятелно областта на орбитата и челото.
– За често срещано заболяване ли говорим?
– Не, говорим за сравнително рядко заболяване, с честота на новодиагностицираните случаи от 12 до 24 на 100 000 души годишно.
– Коя възрастова група се засяга най-често?
– Тригеминалната невралгия е заболяване на напредналата възраст, като големият брой случаи са след 50-годишна възраст, а честотата й нараства право пропорционално на възрастта.
– Мъжете или жените страдат по-често?
– Засяга двата пола, като малко по-голяма е честотата при жените.
– Какви са причините? Всеки ли може да се разболее от това заболяване?
– Класическата форма на заболяването се дължи на притискане на троичния нерв в зоната, където навлиза в мозъчния ствол – т.нар. входна зона от кръвоносните съдове, най-често с удължени и нагънати артерии: малкомозъчни артерии, базиларната артерия, по-рядко вени, което довежда до промени в проводниците за болка и генерира симптомите. При т.нар. симптоматична невралгия причина могат да са тумори, аневризми, артериовенозни малформации, демиелинизиращи заболявания (мултиплена склероза), възпалителни процеси и др. Обикновено при симптоматичната невралгия има и други симптоми от страна на съседните черепно-мозъчни нерви (слухов, лицев, очедвигателни и др.) от мозъчния ствол, малкия мозък и др. Освен класическата форма на заболяването се описва и атипична невралгия, при която е
налице болка с по-голяма продължителност,
по-обширна територия на разпространение, с по-различна характеристика – няма пароксизмален характер, понякога е с парещ характер, тъпа, неопределена.
– Как се поставя диагнозата?
– Заболяването се диагностицира сравнително лесно при класическата форма, но все пак трябва да се разграничи от т. нар. одонтологична по произход болка, за което е необходимо консултация със стоматолог. Понякога се бърка и със заболявания на долночелюстната става, с тумори на околоносните синуси, мозъчни тумори, мигренозно главоболие и др.
– Коя е първата стъпка при лечението?
– Веднъж диагностициран, пациентът с тригеминална невралгия трябва да започне терапия, като за целта се консултира с невролог или неврохирург с оглед дозата и продължителността на лечението. При липса на достатъчен ефект или токсични прояви на препарата пациентът би трябвало да продължи с изследването магнитен резонанс. При голяма част от случаите с помощта на магнитния резонанс се установява т.нар. “невроваскуларен конфликт”, т.е. притискане на нерва във входната зона от удължен и нагънат кръвоносен съд в съседство.
– Ако медикаментозното лечение не помага, към какъв специалист трябва да се обърне човек?
– При изчерпани възможности на медикаментозното изследване е необходима консултация с неврохирург.
– Кога се налага операция?
– Оперативно лечение се налага при случаите с неуспех на медикаментозното лечение. Оперативното лечение се състои в т.нар. микрохирургична декомпресия на троичния нерв във входната зона на нерва, т.е. непосредствено до мозъчния ствол, като под оптично увеличение с хирургичен микроскоп се изолира притиснатият нерв от удължения и нагънат съд. При липса на притискане се прерязва сетивната част на нерва, която отговаря на симптомите, т.нар. сензорна ризотомия. При втория тип операция остава известна степен на нарушена сетивност.
– Какъв е успехът, който се постига с оперативното лечение?
– Резултатите от оперативното лечение, при правилно поставена диагноза, са с повече от 90-95% успех, т.е. изчезване на болката, а рецидивите са много редки. Усложненията при правилно проведена операция са редки. При атипичната форма на болестта резултатите са със значително по-нисък процент на успеваемост.
– Какво отличава вашия метод на оперативно лечение от останалите ви колеги, за да постигате такива успехи при пациентите си, които ви препоръчват като най-добрия специалист в тази област?
– Ключът към отличните следоперативни резултати е точната диагноза и добрата оперативна техника на оператора.
– Има ли риск от усложнения след операцията и от какво зависят те?
– Рисковете се оценяват при предоперативна консултация с кардиолог, анестезиолог и неврохирург.
– Тъй като заболяването е характерно за по-възрастни хора, които по принцип имат цял “букет” от заболявания, има ли друг вариант на лечение, подходящ за такива болни?
– Друг вариант на лечение, при който усложненията са редки, е т.нар. глицеролова ризолиза. При този метод се инжектира под скопичен рентгенов контрол глицерол в т.нар. тригеминална цистерна. Такива процедури се прилагат при болни в много напреднала възраст и /или с противопоказания за оперативно лечение. Ефектите при тези процедури са с по-нисък процент на успех и
по-голяма честота на рецидивите,
но могат да се прилагат многократно. Трудности при оперативното лечение възникват при варианти на съдовата система, съдови аномалии, но при достатъчен оперативен опит и добра техника са преодолими.
– Освен в лечението на тригеминалната невралгия, вие постигате успехи и при оперирането на тумори и някои съдови заболявания в мозъка, чрез т.нар. будна краниотомия. Какво представлява този метод?
– Тумори и някои съдови заболявания в мозъка могат да се оперират по нов метод – будна краниотомия, който гарантира много по-добри резултати за пациента, отколкото са се постигали със старите подходи до 2009 г. За последните 3 г. по този начин сме оперирали около 60 пациенти. Повечето хора идват с доброкачествени или злокачествени мозъчни тумори, които са в близост до важен мозъчен център. Често се оплакват от говорни смущения или нарушения в контрола на движенията. Новият подход става възможен благодарение на напредъка в образната диагностика. Използваме функционален ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), при който чрез определени задачи, поставени на пациента, може да се стимулира и оцвети определена зона от мозъчната кора – например за говора или за движенията. За да се разбере човешката реч, участват няколко мозъчни зони в сивото вещество, които са свързани с мозъчни пътища, преминаващи през бялото мозъчно вещество. Тези връзки могат да се проследят чрез трактография – цветното изобразяване на траекторията им в мозъка. Те също са важни, защото, ако запазим центровете на говора, но увредим връзките между тях, човек пак няма да може да формулира смислено изречение. В мозъка има зони на математиката, на музиката, четенето, писането. Всички те могат да бъдат установени къде точно се намират в сивото вещество на конкретния пациент чрез ЯМР-изследване. Преди години имахме сериозни причини да пипаме предпазливо в мозъка. Ако засегнем центъра на рисуването при един художник, или на музиката при композитор, може да излекуваме тумора, но ще сринем тотално живота на човека.
– Тези центрове в мозъка ни, за които говорите, не се ли намират на едно и също място при всеки човек? Защо се налага да ги уточнявате?
– По принцип се знае къде при човека най-общо се намират различните зони. Има обаче много индивидуални различия. Мозъкът на леворъките, например, е доста “заплетен”. При тях откриваме важни функционални зони на необичайни места. Любопитен факт е, например, че езиците, които човек владее, са разположени на различни места. Най-малък обем заема родният. Отстраняването на тумора обаче е от огромно значение за продължителността на живота на пациента. В някои случаи предпазливите действия може да му дадат още няколко месеца или години, а радикалните – да му спечелят цял живот. Затова си струва образуванието да се отстрани максимално. Когато отворим черепа, виждаме тумора, но не знаем в каква връзка е с различните зони. Ако не можем да ги визуализираме, решаваме например да изрежем малко парче, за което сме сигурни, че няма да засегне важни функции. Това е консервативно поведение, което е по-лесно за лекаря, но не е по-добре за пациента. Сега с новите технологии чертаем индивидуална “карта” на мозъка, която ни позволява добра ориентация в сложната му структура. Със зелено маркираме това, което е безопасно да премахнем, а с жълто – забраненото. Така успяваме да изрежем с точност до милиметри възможно най-голяма маса от тумора. За страна с 8 млн. души население един квалифициран център е достатъчен, за да се покрият нуждите, иначе се разпилява ресурс.
– Как пациентите приемат “новината”, че ще ги събудите по време на самата операция? Няма ли опасност да усетят силна болка?
– Самият мозък не боли. Той отговаря за усета на цялото тяло, но няма рецептори за допир и болка. Предварително на болния се обяснява как ще протече операцията. Човекът знае, че ще бъде събуден по средата на интервенцията, и е подготвен психически. След завършване на работата върху тумора пациентът отново се приспива за около 1 час, докато трае затварянето на черепа и скалпа.
Милена ВАСИЛЕВА
