Корените на завистта – КАРМА И СЪДБА – Статии

11
Добави коментар
mikael
mikael

Християнската традиция описва завистта като най-смъртоносния от седемте смъртни гряха заради способността да разяжда Латинската дума за завист, invidia, има смисъл на злоба и зло.

Психоаналитиците, особено последователите на Мелъни Клайн, също гледат на завистта като на особено разрушителна и противна емоция. Корените на завистта са сложни за изясняване. В тях може да има както онаследен, така и външен компонент. Хората имат в себе си различно количество вродена завист, но неблагоприятните обстоятелства, особено в детството вероятно увеличават шансовете да станем завистливи. Няколко теории хвърлят светлина върху проблема:

Завистта като резултат от незадоволени нужди в бебешка възраст

Представете си пълната безпомощност на едно мъничко бебе, зависимо от онзи, който се грижи за него. Ако то не получава достатъ1ни грижи и внимание, то се чувства крайно нещастно. Гърдата (или бутилката) се превръща в символ на така желаната храна и бебето започва силно да й завижда за нейната власт. След това същият модел се повтаря и в други ситуации, когато човекът чака да получи нещо, но не е сигурен в него.

Завистта в резултат на неудовлетвореност от положението на родителите

Ако имаме чувството, че не сме родени в достатъчно добро семейство – в социален, финансов или друг аспект – може да реагираме, като завиждаме на другите семейства, очевидно притежаващи онова, което на нас ни липсва. Малко по-сложно става, когато в семейството има истински проблеми. Например няма нищо лошо в това да си фантазираме, че имаме майка, която не страда от маниакална депресия или алкохолизъм. Но мечтите за по различни родители крият опасността от това да се отдалечим неимоверно от реалността.

Завистта като архетипова сила, която може да ни пришпори към по-нататъшно развитие

В този модел завистта възниква, когато осъзнаем, че не сме особен удовлетворени от себе си или сме заседнали в рутината. Чувстваме, че сме се провалили по някакъв начин. Когато се огледаме и видим, че другите хора са постигнали много повече от нас започваме на изпитваме завист. Това чувство ни кара да реагираме по един от следните два начина: или ставаме потиснати и изпитваме горчивина или решаваме да постигнем онова, което искаме. Ако съберем смелост да осъзнаем истинското си желание – а то се крие под повърхността на нашата завист, – може би ще успеем да го постигнем. chudesa.net