или как се подготви и протече събитието „WordUp!“, погледнато през моята призма
Първото ми блогване за тази година! В интерес на истината, през последните месеци в главата ми се въртяха мисли да дърпам шалтера на блога. Причините са няколко, основната е, че нямам време да пиша. Но да не се отклонявам от темата.
Малко предистория
Тези, които ме познават лично, знаят, че не бях много общителен. Трудно комуникирах с хората, особено с непознати – гледах ги лошо (дори не знам защо се получаваше така) и отстрани изглеждах като пълен темерут. Исках да говоря пред много хора на разни събития, но ме беше страх. Срам ли, неувереност ли, знам ли?
Не случайно използвам думичката „бях“. Нещата се промениха , или ако не са се променили напълно – лека-полека се променят. В живота на човек в определен момент настъпват събития, които го разтърсват и променят живота му в някаква степен. Да речем, че настъпи моментът да пречупя интровертността
Адски се зарадвах, когато Марио Пешев ме покани да бъда лектор на последния WordCamp. За съжаление, по времето на провеждане на конференцията бях в Щатите (обещавам да блогна и за престоя ми там), и съответно отказах. Но имах желание да се развивам в тази област, и след като се прибрах обратно в БГ хвърлих усилия в тази насока.
Пак Марио основа потребителска група на WordPress в България, или WPBGUG. Има и група във ФейсБук (а, да – вече имам и Фейсбук профил – нали ви казвам, толкова се промених от началото на годината, че аз сам не мога да се позная ), даже админствам там, и общо взето помагам на Марио с каквото мога. Правим си регулярни срещи (ежемесечно), на които обикновенно двама-трима души се изявяват като лектори. Говорим си за WordPress, проблеми, интересни решения, туторияли – все хубави работи. На втората сбирка на групата говорих пред хора за пръв път. Беше disaster , но по-важното е, че след това лека-полека се поокопитих, започнах да преодолявам т.нар. сценична треска, набирах все повече увереност, и всяка следваща моя публична изява ставаше все по-успешна .
Как аз стигнах до „WordUp!“-а
На въпросната среща на WPBGUG, един човек – Александър Желев, ни обяви една предстояща конференция, която той организира. Вдъхновено от събитие със същото име някъде в Шотландия, WordUp! трябваше да събере предимно хора, занимаващи се с WordPress и използвайки я повече като CMS отколкото като блог. Демек дизайнери, уеб девелъпъри и програмисти. Поне аз така разбрах.
На официалния сайт видях, че се набират лектори. Реших да се включа, тъй като една такава конференция би била полезна за развитието ми като лектор. Пратих мейл, предложих три теми, след около месец (??) организаторите ми отговориха. Избраха темата – Как да пишем Разширения за WordPress.
Тъй – денят наближаваше, аз се готвех лека-полека, събирах материали, подготвях слайдове, и т.н.
Преди конференцията
Държа да отбележа, че още от самото начало на мен ми беше ясно, че от това мероприятие някой ще изкара парички (защото се оказа, че колегите-лектори са го разбрали в движение). Зала – без пари (предоставя се от Телерик Академията). Билети от 25лв. Спонсори. Но какво пък – лошо няма, стига разбира се хората, които си купуват билети, да не бъдат ощетени по някакъв начин. IT сферата си е бизнес. Аз нямам никакви претенции, тъй като съм все още прохождащ speaker, и съм благодарен на една такава възможност. По последна информация, по-голямата част от аудиторията трябваше да се състои от технически напреднали хора – уебаджии, програмисти. Дотук – всичко 6.
Самата конференция
Занасям се аз рано сутринта на 27 април на мястото на събитието. Първото нещо, което виждам, е, че няма кафе. По-точно – има 2 (две) кутии с пликчета разтворимо кафе, и гореща вода. Хубаво, че поне това, но за 25 лева билет – толкова ли не можеше ако не кафе-кетъринг (прощавайте, ако не е правилен изразът) – поне една свястна кафе-машина да се намери? Карай, бял кахър е това.
Влизам аз, почвам да си говоря с колегите-лектори, и разбирам, че аудиторията се състои предимно от хора-не-техничари (не-дизайнери, не-програмисти). Лошо! Моята лекция беше изключително технически насочена. С други думи – неподходяща за аудиторията. И все пак, този мач вече го бях играл – рекох си, ще го преживея още веднъж. Колегите-лектори имаха същия проблем.
Става ми ясно също така, че обяд не е включен, и хората ще трябва да се оправят кой както може! What? Чакайте бе, на официалния сайт пишеше, че обяд ще има!
Поглеждам отново сайта – чета „Обяд и време за почивка!“:
Казвам си, хм, може би аз криво съм го разбрал. Но дори и така да е – аз досега не съм присъствал на конференция, която протича цял ден, и в която няма осигурен обяд за хората, или ако наистина няма е изрично упоменато. Още повече пък и става въпрос за платена конференция. WTF?
След събитието, попитах 3 (трима) независими един от друг души, също така нямащи нищо общо с IT сферата, как разбират прочетеното. И тримата ми потвърдиха, че са останали с впечатление, че обяд ще бъде осигурен. Еми – не съм сбъркал аз. Подвеждаща информация.
И така – конференцията започна, всички един по един си изнесохме лекциите, хората ни гледаха като извънземни.. И нормално – лекциите не бяха подходящи за аудиторията!
Навсякъде в сайта се тръбеше (и продължава), че събитието се прави в паралел с конфернеция със същото име в Единбург. Стрииминг от Единбург обаче нямаше. Нямаше и стрииминг на БГ конференцията! Нямаше осигурени видеозапис и фотограф – добре, че от Телерик предоставиха една от техните камери. А за снимки г-н Желев се беше „погрижил“ – снимаше с една сапунерка. Страхотно.
Кафе-паузи нямаше, защото.. нямаше кафе
След „WordUp!“-a
Поискахме от г-н Желев да ни разясни детайлите относно организацията на събитието, и как се стигна дотук. Как така се получи, че аудиторията не беше на нужното техническо ниво, на което предварително ни беше казано, че ще бъде. Какви са разходите относно събитието, та нямаше елементарни неща като бутилки вода, кафе и обяд за посетителите. Въпросният „организатор“, след доста дълга пауза (10-ина дни), се съживи от хибернация (може би блог постовете на колегите-лектори го посъбудиха) и той ни „отговори“, че „не разбираме моделът на събитието“, че е „неуместно“ да изискваме такава информация, и пр. Събитието не било „доброволческо“ и нашите обвинения били все едно да търсим сметка „защо езиковите школи имат платени курсове“. Щом конференцията не беше доброволческа – къде тогава са хонорарите на колегите? Аз отново отбелязвам, че лично за мен по-важното е да се развивам като лектор, и на този етап не смятам, че е редно да вземам хонорари от подобни изяви. Т.е. аз нищо не търся. Но Марио примерно има 2000+ часа в презентации пред хора. Лекцията на Коко също беше на изключително високо ниво. Marco Heijnen дойде чак от Холандия, за да презентира – изцяло на собствени разноски! Нали събитието не е „доброволческо“ – ама лекторите са на доброволчески начала. Страхотна логика, мм мм!
Заключение
За съжаление в държавата ни има доста хора, които единствената им цел е бързото и ефективно натрупване на ликвидни средства. От ясно по-ясно е, че Александър Желев организира събитието с цел финансова изгода. Лошо няма – всички работим за пари. Но нека не го правим на гърба на останалите хора. Било то лектори, посетители, работодатели, работници, и пр.
