Сравняват го с Леваневски, с Горуня и Братан Шукеров, но, както е известно, комунягите умеят да пазят тайните си. Особено когато са сгафили. Хората, жадни за власт, са в състояние да минат през живи трупове, за да запазят високите си постове и привилегии. Докато дишат. Така постъпват и с Костадин Гемеджиев, герой и мъченик на два режима, изтезаван от джелатите на Гешев, после командир на българо-гръцкия войнишки партизански отряд „Васил Левски” от състава на 81-ви полк на близо 450 000-ната ЕЛАС, действала в Североизточна Гърция и на територията на тъй. нар. „Неутрална зона” (Гюмюрджинско, Димотишко, Софлийско, Дедеагачко). Сражава се рамо до рамо с такива прославени партизански командири от националната съпротива в южната ни съседка, като Одисей, Арис, Критон, Милтон, Харис, които воюват срещу хитлеристките военни окупационни съединения. Именно нашенецът е определен да преговаря с американската мисия, установена в щаба на гръцкия партизански лагер „Синтагма” в близост до с. Дадя, Софлийско, за привличането им на страната на изгражданата на Балканите обща антихитлеристка съпротива. Гемеджиев се справя блестящо с мисията си.
Около 9 септември 1944 г. участва в завземането на властта в Ивайловград и Крумовград. След това е изпратен заедно със Сава Гановски, върховен представител на България в Гърция, лично от Добри Терпешев (върховен командир на НОВА) при гръцките партизани в Западна Тракия, за да уредят възникнали между тях и българските власти недоразумения. И тук се справя блестящо, завръща се в родния си Ивайловградски край,
но вместо да бъде понесен на ръце, изпада в… немилост
За близо половин век. Докато не дойде т. нар. демокрация, но вече е твърде късно…
Пише писма до Тодор Живков, среща се лично с генсека, изпраща и депеша до Леонид Брежнев, до видния функционер на ЦК на БКП Димо Дичев, с който е бил в един концлагер в с. Еникьой, Ксантийско, до къде ли не, но перфектната „машина” на така наречената „народна власт” за бастисване на идеалистите и инакомислещите вече е задействана. А там прошка няма… Гемеджиев също не е пощаден. Най-близките до него му изяждат главата. Реабилитиран е чак през 1990 г., едно закъсняло признание.
„От проучването на архивните източници, което извършихме, се установи, че неговото (на Костадин Гемеджиев – б.а.) дискредитиране и фактическо ликвидиране като личност се осъществява чрез всички възможни средства и форми, присъщи на болшевишкия метод на разправа с неудобните на властта, разказва Вълчо Златилов, началник на Държавния архив в Кърджали. Върху идеалиста тегне и полицейският репресивен апарат преди 9.09.1944 г., и приложените след това върху него брутални милиционерски насилия и репресии от страна на т. нар. народна власт, в която той най-активно участва”.
Но да тръгнем отзад напред. Кой е все пак Костадин Гемеджиев, спряган за една от най-големите заплахи за Тодор Живков и успешно манипулираното от него Политбюро?
Защо все пак не се е стигнало до физическото му ликвидиране – методи, присъщи на правешкия вожд?
Дали пък тайните служби на Гърция, просоциалистически ориентирани, като изключим „хунтата”, не са спомогнали родопчанинът да бъде запазен? Въпреки половинвековното табу, което тегне над името му?! Именно тези тайни се опита да разбули човек на „Над 55”.
Влиянието на Гемеджиев в Ивайловградска околия през втората половина на 30-те и началото на 40-те години на миналия век е впечатляващо. Той е обичан даскал, но лишен от право да преподава по прословутия Закон за защита на държавата (ЗЗД). Защото с марксическите си идеи е реална заплаха за властта. През септември 1941 г. получава задача от централното ръководство на БРП (к) да организира въоръжена група за борба в Харманли и Ивайловград. Така преминава в нелегалност. Но на 29 септември с. г. попада на военна засада и е заловен в с. Долно селци. След мъчителните разпити, пред мисълта да бъде разстрелян, както самият той, така и заловените с него бойни другари – с цел да запази живота си и започнатото дело Гемеджиев обещава устно да сътрудничи на властта. След това е интерниран в концлагера Еникьой, Ксантийско. Точно за този период, свързан със залавянето му и разследването от полицията на Гешев и военните власти,
той е набеден, че е „капитулирал и уплашен да не бъде убит, направил признания за дейността и връзките си”
В което няма и частица истина.
„В концлагера в Еникьой се отчетох лично пред др. Димо Дичев (виден функционер на ЦК на БКП – б.а.), там бяхме заедно, който ми постави задачата да организирам нелегална група в района. Но не намерих сили в себе си да призная пред него, че за да запазя живота си, предприех тактически ход пред полицията с цел да я заблудя, а именно – устно обещание за сътрудничество”, разказва по-късно Гемеджиев, преминал през още лагери след това и интернирания, тъй като дейността му е окачествявана като „подмолна и опасна”.
Завръща се в Ивайловград, където се свързва с гръцки партизани в т. нар. Неутрална зона и им оказва помощ. В сътрудничество с тях създава отряд „Васил Левски”, на който става командир. Следва отговорната му мисия в „Синтагма” с американците. На 9 септември с отряда си освобождава Ивайловград и Крумовград, посрещнат с почести, но радостта му е за кратко. В края на ноември 1944 г. заминава за Стара Загора, за да уреди партийното си положение, но още на входа на Областния комитет на БРП (к) е задържан от цивилни милиционери. Закарват го в с. Дълбоки, където един месец прекарва в избено помещение. Героят от съпротивата тъне в клоака сред плъхове и миазми, а
над главата му надвисва невероятното клеймо – „секретен сътрудник на полицията и агент-провокатор”
Дори и тревожните телеграми от все още негови верни съратници до ЦК на партията и до Добри Терпешев, който и той вече навярно си стягал „багажа”, след като е охулил Тодор Живков на поредния партиен конгрес, не хващат дикиш. Местят го в Дирекцията на Народната милиция на Лъвов мост, след това в Централния софийски затвор, където изкарва дълго време. А историята следва неумолимия си ход, така, както я пишат комунистите – на Гемеджиев дори не се признава фактът, че е бил… командир на партизанския отряд „Васил Левски” в Гърция, че е изпълнил толкова отговорни мисии. Личната драма на Гемеджиев продължава близо половин век. Отречени са всичките му заслуги за цели 15 години от съзнателния му живот. Нещо повече, през всичките тези години името му е табу.
„В коя правова страна в света има такъв произвол към съдбата на човека?!”, ще попита малко преди да склопи очи един голям българин, до чиято невероятна история се добра единствено нашият вестник.
Георги АНДОНОВ
