Илюстрация
Увеличаване
Смаляванеа>
Още по темата
Да поговорим за иновации
Лекторите на събитието Innovation Talks, което ще се проведе в четвъртък, ще споделят своите истории за успешни иновации
13 май 2013
В края на април Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕТ) представи своите виждания за инвестиране на структурни фондове в развитие на българската икономика и бизнес през следващите седем години. Изводът е, че няколко добри идеи и мерки, доказали интерес и усвояемост от бизнеса, се прокрадват плахо в една концепция, която отразява може би правилни икономически теории, може би приложими в страни като Израел, САЩ, Норвегия, Нова Зеландия, Сингапур, но не и България. Усещането, което концепцията на МИЕТ за следващата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ оставя, е, че настоящата оперативна програма „Конкурентоспособност“ сякаш не е съществувала и няма тежки уроци от нейното планиране и усвояване. Да, еврофондовете за подкрепа на българския бизнес винаги ще бъдат в пъти по-малко от нуждите от финансиране. Правилна и смела е идеята тези средства да бъдат фокусирани само в сектори
които добавят значителна стойност, доказали са потенциал за развитие в България и способност да се конкурират навън, тоест сектори, в които е нашето бъдеще. Другата голяма идея е комбиниране на грант (безвъзмездно финансиране) и инструмент за финансов инженеринг за един проект. Но тази идея би била добра, при условие че грантът не се разглежда просто като бонус към заем или дялово финансиране, предназначен да накара повече фирми да вземат кредит или да намерят външен инвеститор.
Според концепцията обаче МИЕТ разглежда и иска да планира структурните фондове за бизнеса не като значим начин за финансиране на една инвестиция, а като инструмент, чрез който фирмите да бъдат подтикнати да инвестират собствени средства или да вземат заем. Такава генерална философия за цялата бъдеща оперативна програма би довела или до усвояемост, по-ниска от сегашната, или до високи нива на задлъжнялост на българските фирми – проблем, създаден изкуствено, и то с фондове, които иначе са предназначени за подкрепата им. Не е тайна, че българската икономика е финансово слаба и технологично изостанала. Дори и малкото печеливши и експортно ориентирани фирми нямат собствени средства, достатъчни за инвестиции, които да окажат видима роля в развитието им. Ако един милиард евро европейски фондове се планират като 15-30% грант, който да подтикне фирмите да инвестират основно собствени пари,
един милиард евро ще останат неусвоени
просто защото собствен ресурс в икономиката няма. Ако същият един милиард евро трябва да накара фирмите да вземат заем, усвояването отново ще се провали. Банките ще отпуснат кредит на малко компании заради абсолютната липса на свободни обезпечения дори и при субсидирана лихва. Измежду малкото кредитоспособни дружества потенциални бенефициенти ще бъдат само тези от приоритетните сектори. И накрая няколкостотин фирми ще трябва да задлъжнеят скъпо, за да усвоят няколко процента от ресурс, който иначе би бил достатъчен за грантово финансиране от 80-90% за всяка една от тях.
Още повече че в настоящия програмен период при грант между 50% и 90% близо една трета от спечелилите фирми се отказват от проектите си просто защото не могат да ги финансират предварително. На този фон схващането на МИЕТ за структурните фондове 2014 – 2020 г. като инструмент за привличане на друг ресурс обрича бъдещата оперативна програма на много ниска усвояемост.
Другата тревожна характеристика на концепцията на МИЕТ за бъдещата оперативна програма е всеобхватният фокус върху създаване на бизнес инфраструктура на базата на клъстърен подход, тоест обединяване на бизнеса по сектори и финансиране на групови проекти. Планира се създаването на шест нови мегапроекта от типа бизнес паркове и десетки нови центрове за технологичен трансфер, клъстъри и техни четири мегакоординационни центрове. Тук концепцията е лишена както от връзка с реалностите в българската икономика, така и от институционална памет.
Инициирането и дефиницията на групови проекти са изключително бавни, а предфинансирането невъзможно. В оперативна програма „Конкурентоспособност“ за 2007 – 2013 г. беше планирано изграждане на пет технопарка. В края на програмата, седем години по-късно, имаме налична първоначална концепция за един – „София тех парк“.
Всеки бизнес парк изисква предварително финансиране от порядъка на десетки милиони левове, като такива проекти могат да имат единствено преобладаващо държавно или общинско участие. Не е реалистично да се мисли, че към държавния бюджет периодично ще могат да бъдат включвани нови бизнес паркове. Още по-малко реалистично е отделянето на стотици милиони левове от този бюджет в бъдеще, което ще се характеризира с все по-трудно покриване на настоящите държавни разходи и нарастващ натиск за социални плащания. Общинските бюджети и към настоящия момент трудно предфинансират типичните и жизнено необходими за тях проекти по оперативна програма „Регионално развитие“.
Клъстъри, секторни координационни центрове, центрове за научен трансфер и още, и още координиращи, обединяващи, трансфериращи, синтезиращи и т.н. структури, каквито се планират и очакват като инициатива и пари от бизнеса и научните среди, са също малко вероятни. Не е реалистично да се очаква, че група фирми, още по-малко научни организации, биха трансферирали значими собствени средства в общ бюджет, с който да предфинансират групов (клъстърен) проект, а още по-малко голям общ проект.
Когато бъдещата програма за българския бизнес зависи от обединението на фирми, които организират и самофинансират общи проекти, или от държавната организация и предфинансиране на мега бизнес инфраструктура, такава програма не може да се случи. След дългото очакване за колективни или държавни бизнес инициативи ще се стигне отново до неуспеха на програмирането за 2007 -2013 г.: нулево или много бавно усвояване и спешен трансфер на суми към други дейности с цел спасяване на средства по „Конкурентоспособност“. Другият фундаментален въпрос по отношение на бизнес инфраструктурата е смисълът от наливането на стотици милиони в сгради и консултантски услуги
за бизнеса. Инвестициите в сгради нямат никаква добавена стойност за икономиката, а ефектът от субсидираните консултантски услуги обикновено е несъизмеримо малък спрямо средствата, инвестирани в тях. Принципно правилната идея да дадеш съвет и знание вместо пари най-често се изражда в проекти, чиито резултат е каталог с циркулярни бизнес планове за стотина фирми при цена за създаването му от 500-600 хил. евро, платени на консултанти.
Третият въпрос е колко мега бизнес инфраструктурни центрове са необходими на България. Оперативната програма за регионално развитие 2014-2020 предвижда изграждането на индустриални зони. Ако в оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ се предвижда изграждането на шест мега бизнес центъра, дали България има нужда от над 10 структури тип техно, индустриален, бизнес парк?
И не на последно място: изграждането с чужди пари на десетки нови институции, които не могат да се самоиздържат, не е здрав път, по който да се развива българската икономика. Създаването на балон
в икономиката от хиляди работни места, които не са резултат на реалната икономика и реалното пазарно търсене, ще отдалечи още повече страната от все по-трудната реална конкурентоспособност. В същото време европейски пари, инвестирани в една свръхмашина, означават запазени пет или петдесет реални работни места в едно малко предприятие в реалната икономика. Хиляда машини, финансирани с европейски фондове, означават реално запазени десетки хиляди работни места. За съжаление в концепцията на МИЕТ относно еврофондовете за бизнеса през 2014 – 2020 година директните субсидии за оборудване на българските фирми са само бегло споменати, въпреки че единствено средствата за такова оборудване бяха не само разпределени, но и наддоговорени през последните седем години. Би било твърде жалко, ако не успеем да се поучим поне от собствените си грешки. Особено когато става въпрос за над милиард евро – безвъзмездни европейски средства за българските фирми и предприемачи. –––––––––––––––
*Ангелина Добрева е заместник-председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми и ръководител на работната група на асоциацията по въпросите на оперативна програма (ОП) „Конкурентоспособност“. Управлява „Адекум проекти за развитие“ ЕООД, консултантска компания специализирана в ОП „Конкурентоспособност“ със спечелени над 30 инвестиционни и иновационни проекта в рамките на програмата.
