Д-р Румен Шик завършва медицина в София през 1992 г. До 1994 г. е доброволен асистент в Сърдечна хирургия към болница “Св. Екатерина”, след което е назначен в същата клиника като ординатор. През 2000 г. придобива специалност “Обща хирургия”, а през 2006 г. – “Сърдечна хирургия”. В периода 1993-2012 г. преминава последователно през позициите доброволен сътрудник, ординатор, асистент, старши асистент и главен асистент в Клиниката по сърдечна хирургия към “Св. Екатерина”. Преподава и обучава студенти и специализанти в Катедрата по сърдечна хирургия към Медицинския университет в София. Преминава обучение по криопрезервация на хомографти в АКХ в Линц, Австрия, и по имплантиране на изкуствени сърца – система ТораТек – специализация в УК – Фрайбург, Германия.
– Д-р Шик, имате ли в рода си други лекари?
– Много обичам този въпрос, защото имам възможността да кажа, че в рода си нямам НЕлекари… Майка, баща, брат, снаха ми, съпругата ми – все лекари. Но само аз съм кардиохирург! Работя в София, иначе съм родом от Бургас, но когато завърших, в града нямаше кардиохирургия. А интересите ми бяха насочени там. Доволен съм, че избрах тази специалност, сега вече всеки пациент може да избира къде, в кой град, при кой специалист да се оперира. 20 години работих в една болница, бях привързан към персонала и той към мен, но понякога се налага да отидеш на ново работно място, за да можеш да научиш нещо друго, да приложиш това, което имаш като опит. Трудно е, но ми харесва, че вече кардиохирурзите и съдовите лекари работим в екип – това е само в полза на пациента.
– При две независещи една от друга интервенции, ако не работите в екип, какво се случва?
– Лутане между здравни институции и смяна на специалисти, няколко прегледа за уточняване на диагнозата, пак в няколко болници. Ако те нямат отделение по инвазивна кардиология, което да постави стентове за покриване на проблема в кръвотока, и съответно звено по кардиохирургия, което веднага да поеме болния и да го оперира, може и да не му остане време за живот. При всяко критично кардиологично състояние трябва веднага да се премахне рискът да се получи инфаркт или инсулт. Само екипната работа може да реши такива ситуации без риск за живота на пациентите.
– С новата техника и технологии по-лесно ли “стигате” до диагнозата? Проф. Чирков сподели пред мен, че когато е започнал работа, е разчитал само на слушалката си…
– Разбира се, че много по-бързо и лесно се поставя диагнозата. Само ще спомена, че проф. Чирков има невероятен усет за точната диагноза още в далечните години, когато е започнал своята кардиопрактика! Новата диагностична апаратура е с по-добра разделителна способност, с минимално лъчение, прави изследването за двойно по-малко време.
Много хора изпадат в шок,
отказват се от изследването с ядрено-магнитен резонанс, включително това се е случвало и с видни наши медицински специалисти. Новите ангиографски апарати са от последно поколение.
– По статистика българите са най-стресираните хора и най-срещаното заболяване е високото кръвно. Как се справяте с него?
– Специално в кардиохирургията високото кръвно може да ни попречи при сложните оперативни интервенции. Доста усилия се полагат, докато според показателите му не решим, че сме готови за операция. Като съвет за читателите ви ще кажа, че непременно трябва да търсят консултация с кардиолог при най-малкото съмнение за високо, дори за ниско кръвно – за да нямат проблеми след това! Кардиологът трябва да знае всичко за вас – начин на хранене, на живот, имате ли фамилна обремененост, за налични други заболявания, ще ви постави правилната диагноза и точното лечение! Така за щастие никога няма да стигнете до мен и кардиохирургичната операционна!
– Какви рискове води след себе си?
– Високото кръвно само по себе си е един от рисковите фактори за възникване на исхемична болест на сърцето, за увреждане на някоя от клапите, визирам най-вече аортната клапа на сърцето.
– На колко години е най-младият ви пациент?
– За съжаление оперирал съм пациент само на 28 години… Беше преживял сърдечна операция година и половина преди да ни потърси за помощ – правена му е пластика на митралната клапа. Пациентът е с вродено заболяване на съединителната тъкан, слабост ще го нарека. Постъпи по време на мое дежурство по спешност в критично състояние – разкъсване на аортата! Това, което го беше спасило, е, че от предишната операция се бяха образували едни сраствания около сърцето, които бяха
ограничили разкъсването на аортата,
да не се разцепи изцяло. Затова и стигна жив до нас! Веднага го вкарахме за спешна операция.
– Колко продължи операцията?
– 9 часа… Екипът се събра за половин час, голяма борба за живота му беше. Знам какво се случва сега с него, предстои му смяна на пластиката. Тази не е подходяща за хора с такова вродено заболяване и трябва да бъде сменена – да се сложи клапна протеза. Уникален е случаят с това, че все едно да си направите дрехи от гума, тя само да се разтяга, а никога да не се свива… С шиене няма да стане, тя пак ще се разтегне – налага се да се смени цялата дреха!
– Имате ли впечатление, че се налага повече българи да се оперират? Повече ли увреждания имаме?
– Не, не го мисля така. Преди години те просто си умираха в леглата, сега по-бързо стигат до лекаря и хирурга! Факт е, че заболеваемостта се е вдигнала няколко пъти във връзка с увеличения стрес, който ни е спътник в съвременния живот, от вредностите, на които сме подложени, некачествената храна, с която се храним, напитките, които пием, и др. Навремето все пак имаше някакъв контрол, сега тотално няма! Химизацията в храните ни разболява, но този процес е необратим не само у нас, а и по цял свят. Доброто във всичко това е, че по-бързо се стига до болницата!
– По-тежки ли са инфарктите?
– Държавата направи нещо добро – въведе програмата за 6-ия час на инфаркта! До 6-ия час трябва да бъде поставена диагноза и да има намеса – било то кардиологична, с дилатация и стент, било то кардиохирургична – с операция! Положително е, че и доста джипита добре разпознават инфаркта и го препращат в болницата.
– Преди малко повече от година България се включи в програмата “Стент за живот”. Може би това е най-доброто, което ни се случи!
– Да, така е! Така има шанс много българи да бъдат спасени! Пациенти със стентове трябва да бъдат профилирани според указанието на специалистите. Зависи много и от това какъв стент е сложен, какви заболявания има, например диабет, хипертония, пенсионер ли е или работещ. Тази профилактика трябва да се прави от същия екип – те имат запис какво са правили. Това е много важно да се знае – повярвайте ми! Стентовете от ново поколение излъчват лекарство – така са фабрично конструирани. Сложени в тялото, те отделят медикамент, който пречи на запушването. За съжаление са доста по-скъпи – в порядъка на 2000-3000 лв. – и Здравната каса не ги заплаща. Такива стентове почти нямат нужда от профилактика!
Люба МОМЧИЛОВА
