Биологът Марко Иванов е член на Тракийското херпетологично дружество. Пътува из страната с уникална експозиция, която съдържа едни от най-смъртоносните твари на планетата като новогвинейски тайпан, превъзхождащ 8 пъти отровата на зловещата черна мамба, или с мрежестия питон в състояние да погълне и изплюе снагата на средностатистическа манекенка. „Кавалер” е и на индийска кобра, гърмящи змии, гигантска жълта анаконда и на още какви ли не страховити влечуги, които за радост не виреят по нашите земи. „Тесният” специалист единствено пред „ШОУ” разказва невероятни истории за „пълзящите дами”, които придружава.
– С какви екземпляри, в състояние да усмъртят човек, се обогати в последно време вашият терариум, който в момента гостува в Кърджали?
– С много неща! Тук сме направили една представителна извадка с около 45 вида, които съчетават най-интересните, най-опасните, най-големите и най-агресивните змии на света. Акцентът е върху отровните, като се опитваме да обясним на посетителите за какво иде реч, защото много от хората в България не познават дори какво представляват нашенските отровни пепелянки, усойници, които са опасни, и не знаят нищо за предохранителните мерки, които трябва да вземат.
Най-уникалният ни екземпляр от миналата година е голям крайбрежен австралийски тайпан – най-агресивната змия на света. От години отглеждаме новогвинейски крайбрежни тайпани, които обаче вземат повече жертви, отколкото „побратимът” си от Австралия.
– Как си обяснявате нашумелия случай в пловдивско училище, когато ваш колега дава на две деца да помилват уж неотровна змия, а след това момичетата попадат в… болницата?
– Знам за случая – за мен той е една огромна смешка, защото неотровните змии са си… неотровни змии. И ние имаме такива в колекцията. Касае за така наречената млечна змия, известна още като синолански кралски смок. Идва от Централна и Южна Америка. Неотровна, неагресивна.
А защо децата попадат в болницата ли?
Заради щенията на един човек, защото той представя една съвсем безопасна змия за… опасна змия. Той представя млечната змия за… коралова. Въпросният колега не е бил в двора на училището, а ги е занесъл синът му. Лично аз много се чудя как изобщо тази змия /млечната – б.а./ е ухапала децата. Станало е нещо, което не е трябвало да се случва. Пак повтарям – тези животни са неагресивни, те не нападат. Закарвайки децата в болницата, това е още един признак за относителната некомпетентност на огромна част от медиците. Това е и част от нашата работа – да обясним, че има и опасни, и абсолютно безопасни змии. След като децата са попаднали в болницата и нямат никакви признаци на интоксикации, защо се вдигна такъв идиотски шум?!
– Нашето издание неотдавна писа за ученичка от Пловдив, която станала 123 кг след ухапване от змия по крака. Глезенът й се подул, отровата предизвикала абсцес, имунната й система се сринала и момичето започнало рязко да дебелее. Възможно ли е да се получи подобно усложнение?
– Това не може да се случи, защото отровата действа по съвсем различен начин. Няма как да се случи подобно усложнение!
– Вашият колега Красимир Христов в интервю за „ШОУ” е казвал, че 11 пъти са го клъвнали пепелянки и усойници, когато ги е изследвал в лабораторията, но е бил облагодетелстван от факта, че това е станало по ръката, а не по крака; че няколко пъти е попадал в реанимацията. Имало ли е подобни инциденти и с вас?
– Важно ли е?! Да, из съм пострадвал по аналогичен начин. Но за пред медиите ще кажа – не съм хапан. Няма човек, който да бърка в огъня и да не се изгори. Не мога да кажа на хората, които идват на изложбата, че съм хапан от змии, нали?! При положение, че говорим за мамби, за тайпани, за кобри…
– Новобогаташите у нас още ли си падат по екзотични твари, превърнали ги като котки и кучета в домашни любимци – странно явление, което се забеляза в първите години на демокрацията, или модата вече отмина?
– Не става въпрос само за богаташите, аз познавам, грубо казано, съвсем нормални хора, които имат подобни домашни любимци. Някои от тях дори трудно се справят с ежедневните си разходи, но си отглеждат у дома влечуги. Това е хоби, странно влечение, което аз все още не мога да си обясня, защото то е масово разпространено по света. В Германия и в Чехия, примерно, това едва ли не е издигнато в култ. Да отглеждаш влечуги, да ги развъждаш и т.н.
– Това ми се вижда леко патологично влечение?
– Защо да е необяснимо?! При тях традицията се корени много дълбоко, тя си има история. Там /в Европа –б.а./ нещата стоят по различен начин. В България познавам, пак повтарям, съвсем нормални момчета и момичета, които развъждат не само влечуги, а всякакви животни, и това за тях е и начин за препитание.
– Появи се информация преди време, че първообразът на Дънди Крокодила е бил изяден от двуметров кайман в собствения си резерват. Знаете ли нещо за трагедията?
– Може, нормално е…
– В последните години се наблюдава глобално затопляне. Да очакваме ли и това лято бум на ухапани от змии?
– Първо, глобално затопляне няма – има цикличност на климата, на природните процеси. Нещо, което се говори неофициално. И друго, държа да го обясня –
колкото е по-топло, по-горещо, толкова по-малко змии има
Не може да има бум на ухапвания от змии. Това означава да се получи така нареченият каламитет, т.е. размножаване на вида, което при влечугите е почти невъзможно да се случи поради забавения или отложен метаболизъм, поради ниската оцеляемост на яйцата или на младите, защото голяма част от тях измират. Някои от тях дори не доживяват година. В българските медии „бум на ухапванията” е, когато бай Йордан го ухапала една пепелянка, а Стоянчо от Горно Нанадолнище го натресъл един смок. За какъв бум говорим – това е преекспонирана история!…
– Ако не бъде оказана навременна медицинска помощ на ухапан от пепелянка или усойница, как настъпва смъртта? Мъчителна ли е агонията?
– Гадно! Въпреки че при тези влечуги смърт може и да не настъпи поради токсичността на отровата, вложеното количество в тялото. За всяко едно от ухапванията може да се напише монография. Зависи и от моментното състояние на животното, от индивидуалния му подход, от дължината на зъбите, от количеството и температурата на отровата. От друга страна – от имунната система на пострадалия, дали е пил алкохол или нещо горещо… Но от пепелянката и усойницата може да се умре в рамките от 24 до 48 часа.
Смъртта по принцип е мъчителна, гадна е, защото това са отровници – животни, които продуцират хемотоксична отрова, а тя нахлува в кръвоносната система, предизвиква вътрешни кръвоизливи, в по-късни етапи започват пораженията върху черния дроб, бъбреците. Съпътствано е с повръщане, с виене на свят, оток, невероятни болки… Но всичко това е „по-слабо” изразено, отколкото при гърмящите змии. И при тях има същия тип отрова, но там процесите са брутални, настъпват
изключително по-бързо и много по-мъчително
– Всяка година на 15 август /Успение Богородично/ в гръцкия манастир „Св. Богородица Фидиотица” /фидий на гр. – змия/, посещаван от хиляди туристи, стават чудеса. 15-тина силно отровни змии излизат от бърлогите си и „под строй” се отправят към Светата обител. Преминават през портата й и застават чинно върху иконата на Божията майка! Това е единственият ден в година, в който не хапят, дори се оставят поклонниците да ги галят. Вечерта по същия начин се прибират в леговищата си. Този невероятен клип върви в интернет по „Православни чудеса нет”. Възможно ли е подобно чудо?
– В Гърция се срещат така наречените малоазиатски отровници – по-опасни от нашенските пепелянки. Но това е мит, тъй като влечугите са нещо странно, непознато за хората. И затова има толкова много легенди, легенди…
Кърджали,
едно интервю на Георги АНДОНОВ
