Д-р Теодор Атанасов е завършил медицина в София през 1998 г. От 2000 г. работи в “Пирогов”. От 10 г. интересите му са насочени изцяло към хирургията, по-специално миниинвазивните методи на лечение, т.е. всичко, което се прави през малки отвори, с малка травма за пациента, с високи технологии. “В “Пирогов” вече имаме техниката, както във всички модерни европейски болници. Нямаме робот, искрено се надявам в един момент и ние да се сдобием с такъв. Като цяло в болницата имаме възможност да работим с всичко, с което се работи по света като техника и технология”, добави д-р Атанасов, временно изпълняващ длъжността началник на IV хирургична клиника в “Пирогов”.
– Д-р Атанасов, кои са херниите, с които успявате да се справите?
– Правили сме и правим по спешност лапароскопски операции на хернии. Когато има спешен момент, всяка минута е от значение, тъй като ако има заклещено черво, то може да се увреди дотолкова, че да трябва да се резецира. Обикновено спешността при херниите е именно това заклещване – на черво. Ако то е влязло вътре в хернията, след като го стегне пръстенът й, не може да се храни и след няколко часа стената на червото загива. Получава се пробив в стената, перитонит и вече тази операция отива в друга група. Оперирали сме няколко случая със заклещени хернии с постигнати много добри резултати, въпреки че изисква бърза и много добра организация на операторския екип.
– Разкажете ни за еднопортовата операция, която наскоро сте направили.
– Като за начало да обясним за читателите ви какво означава еднопортова операция. Доскоро нямаше консенсус как да се наричат този вид операции – влизане чрез много малък отвор. Разрезът е с изключително малки размери, работи се с уреди, за които преди години не сме и подозирали, че може да ги има. Идеята за този вид оперативни интервенции е, че травмата за пациента е минимална, тъй като в областта на пъпа, на коремната стена, инервацията е най-слаба.
– Бихте ли пояснили какво означава инервация?
– Инервация е сетивността за болка. По коремната стена, в областта на пъпа, е най-ниско чувствителната зона. Където и другаде да бъде поставен портът, зоната за достъп, ще бъде доста по-чувствително мястото от това. Тази зона е точно между мускулите, минаваме между тях, не нарушаваме нито един от тях, анатомичният план е най-подходящ за оперативна намеса именно през пъпа. По отношение на уникалността на операцията – това доколкото не е правена такъв тип операция на херния у нас. По повод на нищожната травма за пациента – необходимо ни е пространство за работа, но не си го осигуряваме за сметка на огромен разрез, а чрез раздуване на коремната кухина с въглероден двуокис. Това е стандарт при лапароскопската хирургия. Когато работим в предкорема, се вкарва въглероден двуокис само там, останалата част от корема остава изолирана и по този начин
възстановяването на пациента е още по-бързо,
тъй като няма никакво дразнене върху храносмилателния тракт.
– Кога се налага поставянето на платна?
– Прави се дисекция, поставят се платна с размери 12 на 15 см – това са много големи платна, които при преден достъп няма как да се поставят анатомично – просто анатомията е различна от двете страни. Преперитонеалната ендоскопска пластика е най-съвременният метод за лечение на хернии, особено когато са двустранни или са рецидивиращи – опериран е вече пациентът и ако пак се появи херния, най-добрият вариант е този. При операции с един отвор стандартният престой е една нощ, може и да бъде скъсен – ако пациентът е опериран сутринта, вечерта би могъл да се прибере вкъщи. Имаме такива случаи, но като цяло не го практикуваме – по-скоро от съображения за здравето на пациента и да бъде все пак под лекарско наблюдение поне 24 часа. След интервенцията и излизането от упойка пациентът се раздвижва, изправя се, болка няма, по-скоро е като усещане за мускулна треска в долната част на корема, там, където е работено.
– Няма я болката – има само усещане – това ли съобщават пациентите ви?
– Да, болка категорично няма. Основното е заради това, че няма разрези. При отворената операция, за да достигнем до мястото на проблема, трябва да минем през тъканите, част от които са здрави. Трябва да ги разрушим, да коригираме дефекта, след това да ги възстановим. При лапароскопските интервенции точно този момент се избягва – влизаме директно в коремната стена, където е проблемът, слагаме платно, излизаме, без да разрушаваме никакви тъкани.
– Само такива операции ли правите?
– Около 600 са транслуминалните, почти 400 са тези, при които въобще не влизаме в корема. В момента правим транслуминални операции при пациенти с огромни хернии, такива, които стигат до средата на бедрото. Идеята е, че обработката на тези “сакове”, които остават, е доста по-сигурна през корема, когато работим, тъй като трябва да ги премахнем. Иначе остават едни големи “торби“ които биха могли да се напълнят с тъканна течност, с кръв – тези неща трябва да се решат по най-добрия начин.
– Пациентът, на който е направена еднопортовата операция, беше ли специално подбран?
– Може да се каже подбран дотолкова, доколкото хернията не е голяма, пациентът е по-слаб – това е единственият физически критерий за подбор.
– Какво се случи при операцията?
– При херниите основният преглед е хирургичният. Няма друга област за изследване при тях, която би могла да ни даде по-голяма информация за болния. С прегледа се решава какви инструменти ще бъдат ползвани, тъй като зоната е достъпна за оглед и палпация. 99% прегледът ни е достатъчен за диагнозата и метода на лечение.
Пациентът беше на 21 години,
младо момче, възстанови се много бързо. Още същия ден го раздвижихме, на следващия ден го изписахме. Не е опериран преди това за херния, но от половин година е имал оплаквания – болки, тежест в долния десен квадрант на корема. В един момент самият той вижда асиметрия в двете страни на корема си, подутината се появява, потърсил е консултация с хирург и така попадна при нас.
– Колко часа продължи интервенцията?
– Час и 15 минути. Стандартната ендоскопска операция е с продължителност между 40 и 100 минути, в зависимост от сложността на случая. При този пациент продължи повече от час основно заради това, че все пак я правим за първи път по този начин. Разрезът беше около сантиметър и половина, белег ще има, но малък.
– Заплати ли нещо пациентът?
– В случая само платното, което Касата не покрива.
– Споменахте, че пациентът ви е млад човек. Бихте ли рискували такава операция с възрастен човек, с придружаващи заболявания?
– Единствените противопоказания са евентуалните проблеми при изпълването на корема с въглероден двуокис, тъй като при определени заболявания, като ефизем на белия дроб, някакъв тип сърдечна недостатъчност, раздуването на корема би намалило дихателните движения, би ограничило до някаква степен сърдечната дейност. Най-възрастният ни пациент, опериран по повод херния по ендоскопския метод, е на 89 години. Той понесе много добре интервенцията и си тръгна същия ден по негово желание.
Люба МОМЧИЛОВА
