Сложна и рискова мозъчна операция извърши миналата седмица научен сътрудник I ст. д-р Емил Кръстев заедно с д-р Румен Филипов и д-р Ваня Георгиева, и целия екип от неврохирургията на столична болница. Лекарите отстраниха петсантиметров тумор в близост до мозъчния ствол на 63-годишен мъж от бургаско село. Пациентът е бил опериран преди три години, но тогава туморът не е премахнат напълно. В две болници са му отказали да го приемат, докато стигне до екипа на д-р Емил Кръстев.
– Д-р Кръстев, пред какви предизвикателства беше изправен вашият екип при тази операция на мозъчен тумор? Каква техника използвахте?
– Туморът беше на такова място в мозъка, което е доста рисково – близо до мозъчния ствол. Затова към него се подходи много внимателно, без да се бърза, с взаимозаменяеми екипи, тъй като интервенцията продължи близо 8 часа. Извършихме операцията по традиционния начин, с микроскопска техника. На много места се извършват такива операции. Но ние успяхме да премахнем изцяло този тумор. Обикновено на това място по-трудно се удава да бъде премахнат, а някои колеги умишлено оставят част от него.
– Защо се прави това?
– Защото отстраняването на частта, която притиска мозъчния ствол, може да бъде фатално за болния. Такива случаи е виждал всеки от нас, който работи неврохирургия. Така че се изискваше
много внимателна работа и поемане на риск
в името на доброто на пациента.
– Как се чувства сега болният и още ли е в отделението?
– Пациентът си е вкъщи и се смята за напълно излекуван. Тези доброкачествени тумори не дават разсейки. Имаме извършени контролни изследвания, на които се вижда, че няма остатък от процеса. Разбира се, това се контролира с времето.
– Колко дълго е растял този тумор?
– Това са тумори, които растат с години. Пациентът е разбрал за него, след като му се парализира лицевият нерв. Опериран е в друга болница, където частично е отстранен туморът. Дойде при нас, защото контролните му изследвания показали, че размерът на процеса е много голям и застрашава живота му.
– Имате богат опит. Какви са най-трудните случаи във вашата практика?
– В неврохирургията трудните случаи не са изключение. Много пъти предизвикателства създават съдовите заболявания на мозъка, мозъчните аневризми, малформациите на някои видове тумори, особено такива базални тумори, както в този случай. Въобще
това е тежка хирургия,
която изисква много труд и опит, за да бъде успешна. А ние имаме този опит. Разполагаме и с най-съвременна апаратура – микроскопска и ендоскопска техника, ултразвукова аспирация, невронавигация и други апарати, които помагат тази хирургия да не бъде травматична за пациента.
– Колко операции сте направили досега?
– Не съм ги броил. Хиляди са. От старта на нашата работа в тази болница преди по-малко от година до момента са извършени над 500 големи неврохирургични операции. В началото нещата бяха в по-малък обем, докато се сработим като колектив.
– Вас с какво ви привлече неврохирургията като специалност?
– При мен е наследствено. Баща ми е неврохирург и оттам тръгнаха нещата. Започнах в провинцията. Навремето имахме разпределение и изкарах две години като коремен хирург. Спечелих конкурс в болница “Царица Йоана – ИСУЛ”, станах асистент, старши асистент, главен асистент и така 12-13 години. От 2000 до 2011 г. бях завеждащ на отделението по съдова неврохирургия в “Пирогов”. Там развихме неврохирургия на много високо ниво. Успяхме да създадем и кадри, които да ни последват. За съжаление, в много области на медицината в България учебният процес куца. При нас залагаме на обучението на младите лекари, които остават след нас. Няма нищо по-хубаво за един учител, когато ученикът го надмине.
Мара Калчева
