Чудех се как да я опиша.
Случайно попаднах на един от разказите на Йоана Мирчева в „Пощенска кутия за приказки“ и после на още един и още един. Останах силно впечатленa от произведенията, които сякаш са изскочили право от първата половина на 20-ти век в наше време. И най -странното – представени бяха от мъжка гледна точка. Затова и се срещнах с младата писателка и я разпитах за писането, четенето и театъра.
Как реши да пишеш?В десети клас на майтап написах пиеса за училищния концерт. То взе че се получи и следващите две години продължих да пиша. Бяха пиеси за състав от двайсет души и смеха на публиката ми отвори очите, че ме бива и че искам да се занимавам с това. Съответно кандидатствах драматургия в НАТФИЗ.
Разкажи ни за следването си в Академията.НАТФИЗ ти дава възможността да експериментираш и да софрмираш екип. Пробваш работа с различни хора и в различни области и разбираш какво искаш да пишеш.
Разкажи ни за процеса на писане.Най-трудно е да започнеш. Чакам музите безкрайно много време. Няма подходяш момент. Сам си го създаваш. Отлепяш от дъното, а после някои персонажи сами те водят. Всъщност не обиам да пиша. Обичам да имам готов написания текст пред себе си.
Разказите ти изглеждат като изляни от раз на хартията, а не измъчени във времето.С разказите е друго. Има вълна от емоции и писането е канал да си ги изразя. Радва ме обратната връзка, с хора, които четат разказите и ми казват, че са провокирали силни емоции в тях.
Как успяваш да говориш толкова естествено от мъжка гледна точка?Основната работа на писателя е да наблюдава и попива. Аз разговарям много с мои приятели мъже – как мислят и реагират. Влизам в техните обувки, когато пиша. После пращам на свои познати мъже да ми кажат доколко им е достоверна мъжката гледна точка в разказа.
Като един млад писател, намираш ли работа? В момента работя за Фондация „Артист” – заедно с деца, лишени от родителска грижа и от рискови групи, пишем детски пиеси, които после подготвят за сцена заедно с професионални актьори от НАТФИЗ. Да речем, че е трудно да се издържаш с писателската професия, а не би трябвало да е така. Не винаги е възможно да оцениш труда на писателя. В голяма част от времето, на външен вид, той просто седи и гледа на някъде. Няма израз на самия процес докато събираш и измисляш идеи.
Ако можеше да седнеш на чашка с някой писател, кой би бил той?На чашка бих седнала със Стивън Кинг. Чувала съм, че е забавен кати чoвек. Има една книга за писането и визията му за живота. Там си личи финото му и готино чувство за хумор.
Коя книга те запали по четенето?Стайнбек – На Изток от Рая.
Смяташ ли че навлизането на нови технологии е в ущърб на популярността на четенето?Времето се развива, няма как да се дърпаме от достъп до максимално количество информация. И все пак не е също усещането, което можеш да си пренесеш където искаш – на тревата или на някой връх. Интимното изживяване, което имаш с една книга. Хубаво е да се запази това живо в 21-ви век, макар че скоро сигурно ще стане снобско да четеш книга.
Пожелай ни книга.Джон Фангити – Попитай прахта. Написана е 1во лице, ед. Ч., мж. Род. Стилът е интересен, Фанти е вдъхновил Буковски. Има разнообразни образи и динамично действие. Книгата е като къс разказ.
~ ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ ~
Автор: Радостина Чипанова
