Крадци на скрап са задигнали бронзовите декоративни елементи в гробницата на братя Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ, видя репортер на „Монитор”. Откъртени са части от изящните плетеници, разположени в полукръг, по четирите стени в гробната камера – отляво и отдясно над барелефите на двамата дарители, над входа и отсрещната страна.Заради изтръгнатите елементи надписът на румънски език Si оi rasarit lui lumina cea adevarаta, означаващ “И му изгря на него истинската светлина”, вече почти не се чете. Най-големи поражения крадците са нанесли на декорацията над входната арка и там бронз е останал само в двата края. Здравото занитване на орнаментите все пак не им е позволило да ги свалят изцяло.
Поругаването на българската светиня, която се намира в едно от най-старите гробища на Букурещ – „Белу”, е извършено през последните два месеца. Туристи, посещавали вечния дом на дарителите през март т.г., си спомнят добре, че тогава бронзовата декорация си е била на мястото. И двата входа на гробницата рядко се заключват, затова влизането на когото и да било в нея не е проблем. Макар че на входа на „Белу” има охрана, промъкването на крадци не е невъзможно.
От българското дружество в Букурещ са възмутени от дръзкото посегателство. Нашите сънародници смятат, че е крайно време двете врати на гробницата да се заключват, а ключът да остава на входа при охранителите, които да го дават при посещение на български групи или чуждестранни туристи, проявили интерес към нашата светиня. Това не е първото посегателство над последния дом на братята дарители от Карлово. Преди да бъде реставрирана преди шест години, гробницата е била в отчайващо състояние.
По времето на Чаушеску за архитектурния шедьовър не са полагани никакви грижи, а това е било задължение на румънската страна. Изящната фасада е била напукана, а парапетите и други декоративни елементи – изпочупени. Цели дървета са пускали корени в пукнатините на покрива. И тогава гробницата не се е заключвала и в студените зимни дни бездомни роми търсели подслон в нея. Те спели върху парцали, разхвърляни на каменната плоча, под която лежат костите на двамата дарители.
Едва след промените през 1989 г. се подписва споразумение между правителствата на България и Румъния за реставрация на културни паметници на двете страни. Съгласно текста Румъния е трябвало да реставрира гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви, а България – гробището на румънските воини, загинали у нас в битката при Гривица. Румъния започва ремонта на гробницата през 2002 г. и го приключва след 4-5 години. В реставрацията на българската светиня са вложени 100 хиляди евро. Никакви грижи обаче не се полагат за дома на братя Георгиеви в Букурещ, който се е превърнал в руина.
Гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви е архитектурен паметник на Румъния и е истински шедьовър. Строителството й започва през 1897 г., когато умира и по-големият от двамата братя – Евлоги. В завещанието си той посочва каква сума да се задели за строителство на гробница. Проектът е възложен на големия румънски архитект Йон Минку, чието име днес носи университетът по архитектура в Букурещ. Той е основоположник на неоархитектурната румънска школа и е автор на емблематични за румънската столица сгради.
Гробницата е строена в продължение на 5 години – до 1902 г. Автор на четирите фигури на четиримата апостоли – Йоан, Лука, Марко и Матей, са дело на румънския скулптор от немски произход Фриц Щорк. Шестоъгълната звезда на купола е символ на богатство.
Гробницата е на два етажа. В подземния под голяма каменна плоча са положени костите на братята, а от двете й страни на стените има техни барелефи. /БЛИЦ
