„Офшорлийкс” беше добра идея, която потъна бързо, без да направи разкритията за укриване на доходи и неплащане на данъци, за които претендираше. Сега европейските лидери са решили да направят нещо срещу неплащането на данъци и измамите с налози, които ощетяват държавните бюджети и правят някои незаслужено богати, докато други носят данъчното бреме, коментира в блога си евродепутатът от ПЕС Ивайло Калфин.
Преди 14 месеца те възложиха на Европейската комисия да намери нови начини за борбата с данъчните измами, които ще бъдат обсъдени на 22 май от европейските президенти и премиери.
В резултат се получи план от 30 точки, който страните да могат да прилагат и серия от промени в съществуващи европейски закони. Тънкият момент с данъците е че те са национална политика и ЕС има правомощия само в някои сфери. Това, което не може да й откажат, е правото на Европейската комисия да дава съвети на правителствата.
Сред най-новаторските идеи е
предварителното попълване на данъчните декларации
с информация, която властите имат от други източници. Например, ако сте получили пари от фирма (заплата, хонорар), която си декларира данъците, тя ви посочва като получател и сумата влиза автоматично в декларацията ви. Тя пристига на постоянния ви адрес попълнена и вие трябва само да я проверите и подпишете. Същото е с арендата, наемите, заемите и т.н., които сега трябва да пресмятате и попълвате сами.
Препоръчва се още над определени суми плащанията да се правят само по банков път, да се криминализират клиентите на недеклариран труд и да се използват по-активно данъчните облекчения, за да се насърчават хората и фирмите да ги плащат. Така ще се намали сивата икономика, която поглъща около 1 трилион всяка година. По данни на Еврокомисията един от всеки три лева, произведени в България не се облага. 32,3% от българската икономика през 2011 г. е била в сивия сектор, което е най-високия процент в ЕС.
Укриването на данъци от други държави пък ще може да се хваща с
данъчен идентификационен номер на ЕС,
нещо като банков IBAN, но за фирмите. Предлага се богатите да бъдат включени в етичния кодекс на данъкоплатеца в ЕС, който е доброволна система от правила и който Еврокомисията обмисля дали да не направи задължителен.
Автоматична размяна на информация е мярка срещу укриването на доходи в чужбина. Тя се прилага в ЕС от 2005 г., но Европейската комисия иска съгласието на столиците тя да обхваща не само банковите сметки, но и други финансови услуги като инвестиционните фондове, пенсиите, иновационните финансови инструменти и плащанията, извършени чрез тръстове и фондации, които също могат да са източник на приходи. От 2015 г., когато автоматичният обмен на информация ще стане европейски стандарт, ще се предоставят
сведения и за доходи от чужбина,
получени от заплата, директорски възнаграждения, застраховки живот, собственост и доходи от недвижими имот, за дивидентите и за доходите от капитал.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу ще подкани президентите и премиерите да приемат и някои други предложения за ограничаване неплащането на данъци, като автоматичното им начисляване върху някои стоки (в момента това се прави само за квотите за търговия на парникови газове), а също и механизъм за бързо реагиране при големи измами с ДДС. Той ще настоява размяната на информация да стане световен стандарт, но преди това трябва да обедини всички еврочленки в нея. Засега две страни – Австрия и Люксембург, не участват в системата. Те са получили разрешение през 2003 г. да не разкриват информация за банковите сметки на чуждестранни лица, докато данъчни убежища като Швейцария, Монако или Андора не повдигнат завесата на банковата тайна. ЕС ще трябва да води нови преговори с Швейцария, Андора, Монако, Сан Марино и Лихтенщайн, за да гарантира повече прозрачност върху доходите на европейските граждани.
Идеята на предстоящото обсъждане е да се дадат нови аргументи в полза на двете препоръки, които Европейската комисия издаде наскоро към правителствата на страните членки за подобряване на данъчната събираемост.
Първата препоръка предвижда включването в национални
черни списъци на данъчните убежища,
както и категоричното противопоставяне на властите на офшорките. Втората се отнася до агресивното данъчно планиране. Тя предлага начини за преодоляване на юридическите „формалности“ и „вратички”, които някои дружества използват, за да избегнат плащането на данъци. Държавите членки се насърчават да усъвършенстват своите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, така че в резултат на тяхното прилагане да не се стига до неплащане на данъци в нито една държава. Те също така следва да приемат общо правило за борба със злоупотребите, по силата на което биха могли да игнорират всякаква привидна договореност, сключена за целите на избягването на данъчно облагане, и вместо това да налагат данъци въз основа на действителното икономическо състояние.
