Снимка: Михаил Кършовски
С проф. ПЛАМЕН МИТЕВ разговаря Анета Петкова
– Проф. Митев, Софийският университет събира на форум българисти от цял свят за 24 май. Но защо организацията я прави Историческият факултет, звучи повече в сферата на филолозите? И каква е целта на тази проява?- Историческият факултет пое отговорността да организира това събитие, тъй като дълго време никой не се наемаше с подобна инициатива. Ние за добро или зло имаме дългогодишен опит. Преди около 7 г. се опитахме да възстановим тази традиция, която както и много други добри неща след 1989 г. е позабравена. Установихме, че за годините на прехода българистиката е загубила много от позициите си.
Така се зароди идеята да възстановим най-авторитетните форуми, които имат за цел да популяризират българската история, литература, духовност, културни ценности и т.н. Целта на тези научни форуми е да даде възможност на всички специалисти да се срещнат и да обменят опит. Да се популяризира постигнатото. Преди с тази дейност се е занимавала държавата. Сега го прави екип на СУ, който спечели един голям проект към фонд “Научни изследвания”.
– Колко души очаквате?- Около 500 са участниците – чужденци и българи. През 80-те години са били два-три пъти повече. Ще се опитаме да съберем информация колко хора се занимават с тази тема, къде са, имат ли последователи и т.н. Опитваме се да възстановим информацията за българските лекторати, за катедрите по български език и да се създадат предпоставки за бъдещото развитие, така както го правят съседните нам народи. Защото празни ниши в историята няма.
Докато ние се чудехме дали да правим българистика, или да я оставим на съдбата, и македонци, и румънци, и гърци работиха активно. Част от българските лекторати например бяха заменени с румънски, сръбски, македонски… Нашите съседи непрекъснато организират форуми по румънистика или македонистика, докато ние се бием в гърдите, че имаме славно минало и висока култура, но никой по света не разбира това.
През последните години броят на българската диаспора нарасна, премести се на нови географски точки, наблюдаваме как местни български патриоти организират центрове, училища и т.н., които работят активно за популяризиране на майчиния език и история. Нашата цел на този форум, който е от 23 до 26 май, не е да подпомагаме тези центрове, а по-скоро да възстановим контакти на научните звена.
– Интересно е как чужденците българисти биха коментирали политическата ситуация у нас. Говорите ли на тези теми?- Вероятно би им било твърде интересно. Ако не са следели внимателно нашия измъчен преход, сигурно днешното ни състояние ще събуди голямо любопитство. Сериозните българисти, особено от по-зрялото поколение, поддържат добра информационна мрежа, за да получават навреме информация зад кулисите. Те няма да бъдат изненадани.
– Вие сте от историците с един от най-острите езици. Какъв е вашият коментар за последните събития на политическата ни сцена?- Аз съм песимист за това, което се случва като резултат от последните парламентарни избори. Защото тази ситуация трудно може да доведе до решаването на големите проблеми, пред които се изправят българите днес. Песимист съм и заради това, че не се случи онова, което гражданският протест поиска – смяна на лицата. Защото всичко бе много стихийно, нямаше организация. Като историк мога да ви кажа, че за да успее, едно гражданско движение трябва да прескочи от стихийното към организацията.
Според мен фактът, че не се стигна до това, донякъде бе калкулирано с предварителната оставка на правителството на Бойко Борисов. Тя отне част от енергията на протеста и не позволи да се генерират в групата на организаторите му онези процеси, които да доведат до по-сериозен краен резултат.
– Не малко наблюдатели предвиждат с идването на зимата улицата отново да се събуди. Възможно ли е тогава да се роди организация?- Възможно е улицата да се събуди, тъй като всички проблеми, които бяха изнесени тогава – цените на тока, въпроса с монополите и ред други проблеми на нашето общество като здравеопазване, социална политика, безработица, липса на идея за икономически растеж – остават.
Аз съм песимист най-вече защото т.нар. ни политическа класа си е същата. От години твърдя, че ние не разполагаме с национално отговорен политически елит. Някакви партийни функционери излизат перидично и си правят самореклами с предизборни лозунги. В крайна сметка никой от тях не проявява желание за елементарен консенсус около най-важните за обществото теми.
За това твърдя, че този политически елит не е национално отговорен. Ако беше така, политиците щяха да седнат на една маса, да седоговорят за големите проблеми на обществото и да постигнат съгласие как те да бъдат решени. И оттам нататък да си политиканстват, ако искат.
– Защо все не случваме на политици? – Коренът на този проблем го търся в нашата история. Така се е случило, че през последните няколко столетия нямаме възможност да създадем елит. А той не се прави за десетилетие. Историята ни е толкова динамично развиваща се, че през 4-5 десетилетия стигаме до радикални промени: демонтираме нещо и започваме да градим друго. Дали ще е смяна на една имперска система след освобождението, дали ще е промяна на обществено-политически ред на основата на Търновската конституция, дали ще е държавният социализъм…
Но през по-малко от половин век имаме сътресения, които не позволяват на националния елит да се изяви, тъй като всяка промяна се съпътства с радикална смяна на лицата. Идват едни нови напористи личности, необразовани, с едни идеи за реваншизъм, за реставрация, за променя, която не цели по-доброто на обществото, а цели отмъщение към тези, които по-рано са ги изтласкали от политическата сцена. За съжаление още в зората на нашия преход бяха създадени условия за подобно противопоставяне и липсваха реални възможности за създаването на елит.
А той се формира за столетия – вижте Англия, вижте Франция и вижте Германия. Както казвам “вижте” – един от моите любими възрожденски герои Софроний Врачански казва: “Вижте големите европейски народи, вижте какво правят те, да се поучим от тях, да го направим и да тръгнем напред.” Горе-долу това са неговите думи, изказани още през 1802 г., когато се формира възрожденският елит. Преди Освобождението той е бил разделен на русофили, русофоби, туркофили, западнофили, които се карат помежду си кой да вземе по-голямото парче баница от разпадналата се Османската империя. 60 години по-късно се случва същото, през 90-те – пак…
– И докога така?- Аз съм песимист за сегашната ситуация, но иначе съм умерен оптимист, защото виждам младите хора в университета. Има много будни младежи, които знаят какво трябва да се направи и рано или късно ще го направят. Иначе не ни чака нищо добро. В исторически план колко време ни е нужно, отговорът е в библейските текстове – неслучайно Мойсей е “разхождал” своя народ дълго време, за да ги върне в Обетованата земя.
– Това нашето не изглежда на разходка, а на пътуване без край.- Така е, лошото е, че управниците не го виждат. И заплахата за България е много реална, в някаква степен напомня състоянието на България в края на ХIV век. Защото и тогавашният елит се е разроил на противоупорстващите се групички и това дава възможност на външния противник да смаже България.
Днес проблем с външна сила няма, много по-сериозна е вътрешната заплаха за националния мир вследствие на тези много сериозни граници, които разделят българското общество на можещи и неможещи, на бедни и богати, на работещи и безработни. Да не говорим за етнорелигиозните общности. Не трябва да забравяме, че в нашия геополитически регион винаги е вряло и кипяло. Идеите за общо европейски дом звучат красиво, ако си край Сена или Рейн, но край Искър нещата изглеждат по-различно.
Предполагам, че има много хора, които да предложат рецепта за излизане от това състояние. Като много важна задача виждам изработването на ясна стратегия – най-важните са образованието и здравеопазването. Всички са се втренчили в икономиката, но ако ние не оправим тези две сфери, ще си възпроизвеждаме непрекъснато модела на днешното общество.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
