Когато питали 4-годишния Бате Енчо какъв иска да стане, като порасне, той казвал: „Интелигентен човек с висока култура“. Баба му Иванка така го научила, защото не знаел как да отговаря на често задавания от съседските баби въпрос. „Видя полицай и си викам, ееей, как ръководи движението, ще стана такъв. После видя как излита Юрий Гагарин – край, ще стана космонавт. Всичко ми се искаше и тогава тя ми каза, че това е най-важното. Никога няма да го забравя“, спомня си Енчо Данаилов.
Друго, което няма да забрави, са двете миризми, които се усещали най-силно в родния му дом в Русе – на къдрин и на бензин. Майка му била фризьорка, а баща му Кирил Братоев – мотоциклетен състезател и шофьор на рейс в градския транспорт.
Енчо от своя страна от дете гледал да е все на високо и пред публика. Преди да получи много роли в киното, кукления театър и операта в Пловдив, се качвал на чешмата на улица „Витоша“ в родния си град Русе и оттам изнасял първите си представления заедно с Ицко и Венци. Тримата били неразделни, докато семейството му не се преместило да живее в центъра на града. Често играели и на рицари, правели си мечове от клони и брони от картон. Вдъхновявали ги героите от филма „Рицар без броня“, който вървял тогава.
Освен качен на чешмата, много от времето си като малък прекарвал сред овце, кокошки, коне и каруци на едно от трите си села – в Гагаляне живеела баба му по майчина линия, в Гривина – чичо му Петър, а в Горно Обланово – по-далечни роднини. Най обичал, като ходи в Гагаля със съседските деца да си играят на театър и да забавляват бабите от стълбите пред дюкяна. Правели си сцена от прътове и черги, опъвали чаршафи. Като идел на селото на чичо си пък, имал чувството, че и от пъпа му извира мед. „Той гледаше пчели. Най обичах, като направи стринка една топла питка със сирене да топя в меда“, разказва водещият на „Кой е по-по-най“.
В училище бил прочут с богатото си въображение, заради което учителите все повтаряли на родителска среща: „Много умен, ама много разсеян.“ „Понякога съм в час, но съм другаде. И досега съм така – отнасям се, много ми прескача мисълта.“ Затова и оценките му били такива – 2, 6, 2, 6. Но като докарал слаба оценка вкъщи, родителите му не му се карали, а само казвали: „Трупай, трупай двойки, после кой ще пасе патките на село“, смее се Енчо. „От малък ме оставяха да се оправям сам с всичко. Аз съм второ дете, сестра ми е със седем години по-голяма от мен“, обяснява Енчо. Въпреки голямата разлика понякога кака му го вземала със себе си, като излиза с приятели. Но спряла, след като няколко пъти я издал за неща, които родителите им не бивало да знаят. „За момчета. От нея се научих да пазя тайна. Много неща ми е показала. Например това усмихнато човече, с което се подписвам, като бяхме малки, тя ме научи да го рисувам“, казва водещият.
Покрай кака си отрано се информирал и за мъчните отношения мъж-жена. Като гледал и слушал нейните тревоги, получавал ценна информация „от кухнята“. „Все пак аз следях женската гледна точка“, смее се Бате Енчо.
В училище може и да не бил пълен отличник, но от баба си Иванка наследил гена за лесно усвояване на нови езици. Тя била основателка на есперантското движение в Русе и учила него и сестра му на есперанто (най-разпространения изкуствен международен спомагателен език – б.а.). Затова първата му сериозна сценична изява била едва на 4 г. по време на международна есперантска среща в Русе. „Явно съм го взел от нея. След години също така бързо научих и японския“, казва Енчо. По-късно, в началното училище, и той искал като другите деца да се изявява на сцената, но не бил добър нито в пеенето, нито в рецитирането. Тогава баба му Иванка предложила да разказва вицове, или както ги наричали тогава – хуморески. „И стана – пробих на сцената, защото бях уникален – единствен“, смее се водещият. Скоро започнали да му дават и сериозни роли.
По това време, освен народните и спортни танци, още тренирал гребане, от което научил много важен урок – да диша правилно, за да пести енергията си. Но през 1974 г. предстоял национален шампионат по гребане и национален преглед на театрите и трябвало да избере къде да си хвърли силите. Решението дошло от само себе си. В Пионерския дом започнал да се включва в театралния състав. „Имахме страхотен ръководител – актрисата Надежда Михайлова, която по-късно замина за София. Искам да я поздравя, тя все още е в кондиция. И да пожелая още дълги години да е в настроение“, казва водещият.
По-късно пионерският му състав се преместил в Младежкия дом, където го поели Константин Димчев и Минко Минков. С тях Енчо извървял първите си стъпки в театъра. Затова помни много повече от този период, отколкото от училище. След началното завършил СПТУ по автотранспорт и взел диплома за автомонтьор трети разред и шофьор на рейс, а после – НАТФИЗ. Приели го специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ при проф. Атанас Илков. Само 6 г. след дипломирането си самият той станал преподавател по актьорско майсторство за куклен театър, пантомима и анимационна режисура.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
