Евгения Живкова няма нужда от представяне. Фамилията й говори всичко. Бившата политичка и настояща бизнесдама изключително рядко дава интервюта. “Цеди” всяка своя дума. Затова изповедта й пред репортер на “ШОУ” е изключителна и за нея дълго ще се говори.
– Имате вид на “железен” човек, който почти не изразява емоции. И все пак, спомняте ли си кога сте плакали с глас и кога сте се смели до сълзи?
– Прав сте. Най-много съм плакала при смъртта на майка ми. Още по-трудно се разсмивам. Но парадоксално, но факт – когато се разсмея по различни поводи, смея се чак до сълзи.
– Коя майчина ласка се е запечатала в паметта ви? Имате ли изобщо такъв спомен?
– Бях с майка си на посещение в Кюстендил и на връщане бях много изморена. Заспах в скута й в колата и в просъница усещах как тя ме галеше по главата. Въпреки това този спомен и до днес се е запечатал в паметта ми като на кинолента.
– Колко пъти сте се виждали с баща си Любомир Стойчев? Имаше ли какво да си кажете?
– Още от дете не сме преставали да се виждаме и да се подкрепяме. Да, имаше какво да си кажем. Много неща, но те са много лични, дълбоко съкровени неща, които касаят майка ми и него. Може би ще се удивите, ако разберете за какво става въпрос, но
тази страница е затворена завинаги
– Как се запознахте със съпруга си Андрей? Как се стигна до брак? Любов, харесване, съвпадение на характерите или нещо друго ви събра?
– Любов! С Андрей се запознахме през 1986 г. на един купон вкъщи. След това станахме гаджета и през 1990 г. сключихме брак по любов.
– Какви са обръщенията между членовете в семейството ви?
– За дъщерите си Людмила и Андреа аз съм “мамо”, за мен те са Людмила и Андреа, а аз за Андрей съм Евгения, не Жени, колкото и чудно да ви звучи.
– Казвате, че сте взели нещо от борбеността на майка си и това е едно от нещата, по които приличате на нея. А суетна ли сте? Имаше ли суетност като жена майка ви?
– Суетна съм като повечето жени. И майка ми беше суетна и в това няма нищо странно. Много държеше на външния си вид, но митът, че е обикаляла парижките и лондонските магазини, за да си купува тоалети, не е верен! Трябва да кажа, че тя се обличаше само с български дрехи. Идеята й беше по този начин да представя страната ни.
– Твърдите също така, че дъщерите ви Людмила и Андреа не страдат от сянката на фамилията Живкови. Проявяваха ли все пак искрен интерес към личността на прадядо си, питаха ли ви кой е бил той?
– Дъщерите ми много обичаха прадядо си. Когато той беше под домашен арест, те бяха с него по цял ден и често си играеха. По-малката – Андреа, посрещаше и изпращаше всички негови гости. Людмила и Андреа сами си намираха и четяха различна литература, свързана с дядо им и баба им Людмила. И продължават да четат. Аз също им разказвам за тях. Много често ме разпитват за моето детство, как съм живяла, показвам им различни мои снимки от младежките години. Вероятно обаче има още какво да им разкажа за живота си.
– Внучката на Тодор Живков, кой знае защо твърди, че е имала огромното желание още преди 1989 г. да учи за дизайнер, макар да не е предполагала, че има талант за това! Що за откровение!? Означава ли това, че не сте мислили за политическа кариера, когато дядо ви още беше на власт? Не е ли парадоксално, когато модата и шоубизнесът у нас бяха на светлинни години от блясъка на Запада? Да не би да твърдите, че и вие като майка си сте изпреварили времето си?
– Не съм чак толкова суетна. През 1989 г. вече бях започнала работа като млад специалист в Института към БАН и работех над дисертацията си “Възникване и развитие на харапската култура”. Тогава не съм и предполагала, че ще се занимавам с мода, защото бях завършила история и философия в СУ” Климент Охридски”. Мечтата ми обаче винаги е била модата. Заради това се отказах и от политиката, тъй като
8 години се разкъсвах между призванието си и политиката
Не знам, може би нещо в душата ми е останало от покойната ми майка, която също се разкъсваше между оня вид политика, която я раздираше, и неистовото си желание да твори някакъв вид красота и хармония извън тази реалност.
– Да, но бяхте два мандата депутат от квотата на БСП. Всъщност как и защо се решихте да влезете в политиката, след като дори не бяхте член на БСП? Човек като вас не прави случайни стъпки в живота. Може би завързването на полезни контакти?
– През 2001 година бях поканена от ръководството на БСП да се включа в листите на Коалиция за България от гражданската квота и аз приех поканата. Водихме разговори с Георги Първанов, Румен Петков и Георги Божинов. Решихме да се кандидатирам от Враца, тъй като моят баща Любомир Стойчев е роден там и всъщност корените ми са оттам. Един от аргументите за включването ми в листите беше, че съм популярна и доказала се личност, и хората ще гласуват за мен.
По отношение на въпроса ви за полезните контакти, ще ви отговоря, че по това време аз вече имах много контакти, които сама си бях създала благодарение на активната ми дейност като моден дизайнер и общественик. Все пак вече бях двукратен носител на наградата на Българската академия за мода „Златната игла”, а в обществената сфера – чрез детските асамблеи и фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира”. Може днес да звучи наивно, но тогава реализирах много благотворителни и културни инициативи. А контактите, които създадох по време на двата ми мандата като народен представител, помогнаха много за реализирането на доста законопроекти и общи инициативи, които обединиха представителите от различни парламентарни групи.
– По-късно ви помолиха да се кандидатирате за президент, но вие отказахте. Сред някои родни конспиратори и анализатори се носи мълвата, че с номинацията ви Станишев е бил използван като фигура, която чрез вас да примири или обедини двата клана в БСП – тези на Живков и Луканов. Вие обаче отказахте?
– За пръв път чувам за такива конспиративни теории. Просто социологическите проучвания са показали високо одобрение сред различни обществени среди – бизнес, културни слоеве, членове на БСП и обикновени граждани. Освен това със Сергей сме приятели от деца.
– Защо тогава отказахте номинацията? Може би заради бизнеса на съпруга си, който би могъл да пожъне дивиденти, но би могло да се случи и обратното?
– По-скоро заради собствения си бизнес. Но
не казвам, че съм затворила напълно вратата към политиката,
защото човек никога не трябва да казва никога.
– Вашият дядо възпитаваше ли ви в комунистически дух, макар и в своя неповторим стил? Как минаваха църковните празници?
– Нищо подобно! На почти всички църковни празници и тържества се събирахме цялата фамилия дори и след смъртта на майка ми. Аз бях основният инициатор на тези събирания. Празнувахме Коледа, Нова година и т.н., както всички други. На всеки Великден ходех с мои приятелки на църква, а дядо ми дума не ми е казвал.
– След смъртта на майка си изпълнявахте ролята на първа дама в държавата, придружавайки дядо си в официалните му посещения в чужбина. Как се държеше Тодор Живков с големите държавници? А вие как се чувствахте в ролята на първа дама? – В началото се чувствах странно. За пръв път придружих дядо ми в Австрия през 1982 г. Тогава бях на 17 години, още ученичка. Щеше да ми е по-интересно в дискотеката в подлеза на НДК, но в тази си роля научих много неща, които са ми полезни и до ден-днешен.
Колкото до дядо ми, той се държеше с голямо достойнство и достолепие, когато контактуваше с различните държавници. Независимо, че България е малка държава, той се стараеше да показва, че ние имаме много достойнства и можем да преговаряме за интереса си на равностойни начала, а понякога и от позицията на силния.
– Има въпрос, който не можем да отминем – кога дядо ви разбра със сигурност, че Луканов го е предал – непосредствено преди преврата на 10 ноември 1989 г. или много преди това, за което има партиен фолклор, но не и доказателства?
– Дядо ми не е разбрал в последния момент, че Луканов може да бъде предател! Напротив – той знаеше, че е агент на няколко разузнавания, и след 10 ноември 1989 г. много пъти ми е говорил за това. На пленума на 10 ноември дядо ми не е очаквал, че, въпреки договорките, които са имали с членовете на Политбюро, а именно – да запази поста председател на Държавния съвет за определено време, да му бъде осигурена охрана, кола и жилище, няма да бъдат изпълнени. Декларациите на Петър Младенов, че “лично ще се погрижи за децата на Людмила Живкова”, също не се случиха.
На 18 януари 1990 година дядо ми беше арестуван и започнаха няколко дела срещу него. Бяха извършени обиски в моя дом, на Владимир Живков и на Иван Славков. Срещу нас започна съдебно преследване и беше оказан огромен натиск.
Между другото, през 2001 година, при посещение на Горбачов в София, аз имах лична среща с него, на която той ми каза, че Тодор Живков е голям държавник и ще остане в историята.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
