На сцената Васил Петров винаги изглежда безкусурен, почти перфектен. Зад тази фасада със сигурност обаче се крият най-нормалните човешки недостатъци и вредни навици. И тъй като певецът рядко, много рядко дава интервюта, малцина подозират какво се крие зад “лъскавата обвивка”. В откровен разговор с репортера на “ШОУ” Васил Петров показва немалка част от себе си.
– Да започнем така – сега с Васил Петров ли говоря или с българския Франк Синатра?
– (смее се) Е-е-е, разбира се, че с този, който първо споменахте. Говорите си с Васил Петров. Един журналист от „Поглед” – Желяз Сагаев, го измисли преди повече от 20 години и оттам започна да се тиражира. И се превърна в едва ли не гербова марка (усмихва се).
– Миналата седмица новината, че вашата приятелка Маргарита Тошева се е появила с голи кадри в еротичен сайт, обиколи интернет пространството за отрицателно време. Как реагирахте на това?
– Това са неща, които са се случили преди време. Но те не са чисто голи снимки – тъй наречената актова фотография, а са направени естетично. Това е нещо нормално. И при нея, в нейния бранш, тези снимки са нещо нормално. Естеството на работата й е такова. В случая това доби публичност, просто защото тя е моя приятелка. Намерили са снимките по някакъв начин и са ги разпространили. Само и само да я има скандалната статия.
– Самата тя как реагира на случващото се?
– Тя много се дразни от това нещо, защото не е редно. Търси се скандал, а такъв на практика няма.
– Вие казвате, че е крайно нетипично за вас това, че сте заедно с Маргарита от толкова време, защото „до момента рекордът ми беше година и половина”. Да не би това да е явен намек или препратка към едно голямо и радостно събитие?
– (смее се) Така се получи, въпреки че изказването ми е в кръга на майтапа. Ако има такова събитие обаче, ще споделя. Все още нямам представа дали се задава (усмихва се).
– Как филтрирате слуховете по свой адрес във времето?
– Мисля си даже, че жълтите хроники повече ме заобикалят, отколкото да се спират при мен. Даже малко съм им сърдит, че не се сещат за мен по-често (усмихва се). От време на време обаче пишат разни глупости, сещат се. Но пък знаем, че няма лоша реклама… Навремето е имало хора, които са си плащали, за да се пише за тях – дори и новини с отрицателен характер. Само и само да се задържат на вълната на общественото внимание!
– „Човек трябва да помни откъде е тръгнал” – тази хубава мисъл прочетох във вашия сайт. А колко ваши колеги допускат този момент на самозабрава?
– Трудно е човек да се контролира, защото в един момент случващото се просто го обсебва. Славата го обсебва и започва да се самозабравя, дори без да иска. В един момент се оказваш по-ухажван, по-третиран с привилегии от околните, което не би трябвало да изиграва такава роля. Но, уви, случва се! И точно това е трудният момент – да устоиш и да запазиш добрите черти в характера си. Да не се отдадеш на порочните – славата да ти повлияе и да те направи тщеславен. Като се възгордееш, рискуваш да се провалиш. Славата заслепява! Няма полза човек от нея. Общувал съм, имам такива колеги, които са допуснали това, но какво да ви кажа…
Аз също съм имал моменти на гордост, на самозабравяне…
не е толкова просто, колкото изглежда това.
– Вие лично чувствате ли се обиден от нещо? Повечето ви колеги говорят за една дълга борба, през която са минали, за да намерят своето място под небосклона…
– Нищо подобно не се е случвало с мен. Никога не съм се борил! С нищо! При мен нещата се случиха някак естествено, от само себе си. Не е имало никаква борба и напъни (смее се). Изкуството не става с борба. Който го твърди, значи е направил нещо друго, не изкуство. Ангел Заберски, при когото учих, постави моя глас. По-късно ми е разказвал, че съм го впечатлил с музикалността си, но
не е бил сигурен какъв певец ще излезе от мен
Не мисля, че в кариерата ми има някакво чудо. Просто съм имал късмет. Още от самото начало, в периода, в който станах известен, аз се позиционирах с американския си репертоар. Запълних празнината.
– На кого разчитахте в тези моменти?
– Имал съм хора по пътя си, на които съм разчитал. Вили Казасян беше един от тях, Бог да го прости. Той тогава ме покани в радио-оркестъра и аз имах възможност да записвам, да концертирам с тях. Имал съм това щастие да работя с най-добрите български музиканти.
– Вашият дядо, на когото сте кръстен, е основал хор „Кавал”…
– Да, точно така. Кръстен съм на дядо си – нося трите му имена, Бог да го прости. И – да – той е сред основателите на хор „Кавал”, както и на хор „Славия”. Баба ми пък по бащина линия също пееше – в църковни хорове. Другата ми баба, Бог да я прости, също беше музикална. Баща ми свири на хармоника. Нямаме обаче професионални музиканти в рода.
А иначе, аз и друг път съм си признавал това, че моите родители малко са ме поразглезили. Може би защото съм единствено дете и от малък ме глезеха (смее се).
– И това разглезване какви последици има към днешна дата върху вас?
– (усмихва се) Например съм много разсеян, доста разхвърлян. Трудно се вкарвам в релси. Трудно се организирам. Нали казват, че подредеността не е присъща на талантливите хора (усмихва се). Аз не казвам, че съм талантлив, но съвсем не съм подреден.
– „Горд съм, че не съм правил никому поклони”, казвате вие. Какво по-конкретно имате предвид с тези думи?
– Наистина не съм правил поклони никому! Съжалявам колегите, които пеят дадени песни не защото ги харесват, а защото се харесват на аудиторията. Навремето, за да се лансираш като певец, трябваше да правиш някъде такива поклони. Да угодиш някому… Или както е било по времето на социализма – да вземеш песен от определен композитор и да я изпееш. И в този смисъл –
не съм се кланял никому
Не съм искал никакви услуги от никого и се радвам, че е така…
Тук твърде много се завижда, мрази, отрича. Това не е за всеки, не всеки е призван да прави изкуство.
– Знам, че дължите успеха, който ви донесе песента „Ню Йорк, Ню Йорк” на Катя Филипова…
– Катя Филипова, Бог да я прости, наистина бе човекът, който ми подсказа да изпея тази песен. В началото възразих, защото, честно казано, не я харесвах, изглеждаше ми много естрадна. Но Катя настоя, даде ми текста и аз я разучих. Легна ми чудесно. Благодарен съм й за това. Аз имам много приятни спомени за Катя Филипова. Беше много добродушен човек. Помня и песните й, хитове от миналото. Гласът й беше много мощен, кантиленен, богат. Рано си отиде, Бог да я прости.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
…………………………………..
ДОСИЕ
Васил Петров е роден на 30 април 1964 г. в София в семейство на геодезист-картограф и на математичка. Кръстен е на своя дядо, който е основал хор „Кавал“. През 1990 г. Васил Петров се дипломира в Консерваторията. Взимал е участие в много естрадни и джаз фестивали и като студент, и като професионалист. През периода 1992-1994 г. той е най-продаваният изпълнител в България! Петров е единственият български изпълнител, който е издал три плочи в една година! На раздаването на първите български национални награди „Орфей +“ (българското “Грами”) пък е избран за най-добрия мъжки глас на годината (1994). През 1996 г. участва в няколко концерта във Флорида с известни джаз изпълнители като Дан Морети и Фил Проженцано.
