Политика и дипломация

Кристиан Вигенин, министър на външните работи, пред БНТ и предаването „Денят започва“

Водещ: Добро утро, хубав и успешен ден. След като преди малко си поговорихме за това как можем или не можем да се откажем от почивка, заявена например в Турция или Централна Европа, където нещата са доста сложни, сега е време да си поговорим за приоритетите на българската външна политика. Тук, гост в студиото на „Денят започва“ е министърът на външните работи Кристиан Вигенин, добро утро, добре дошли.

Кристиан Вигенин: Добро утро.

Водещ: Преди да си поговорим за тези конфликтни точки, много ми се иска господин Вигенин, да изчистим един въпрос, който вие заявихте, че съжалявате че сте повдигнали, но той все пак продължава да стои – дипломатите с досие в ДС. Какво ще се случи с тях?! Разбрахме, че няма да бъдат пращани като посланици, разбрахме, че за реабилитация от ваша страна не може да се говори. Какво ще се случи с тях?

Кристиан Вигенин: Аз искам отново да кажа, че излишно се създаде голям балон от въпроса, който ми беше зададен и отговора, който дадох. Искам да го повторя този отговор. Аз ще разчитам на капацитета, професионалния опит и знанията на тези хора, които са служители на Министерството на външните работи. Конституционният съд се е произнесъл по проблема, който беше създаден. Те не могат да бъдат дискриминирани заради това, че са били служители на бившата ДС. Тази тема бих искал да бъде приключена завинаги. Отново подчертавам, нито съм говорил, че това е приоритет, абсолютно не. Нито съм говорил, че имам намерение да ги реабилитирам, това е несериозно. Нито, че имам намерение да ги пращам за посланици, та някой да казва, че няма да ги праща за посланици. Иска да кажа, че е малко несериозно да се прави цяла кампания срещу мен, като министър от два-три дни при положение, че и в момента дори, има временно управляващи на български посолства, които са именно от тази категория хора. Очевидно Министерството на външните работи трябва веднъж завинаги да престане да се…, да се дели на такива със и на такива без картончета. Искам да създам условие на спокойствие в министерството, на сигурност, стабилност и затова тази тема смятам да бъде приключена с последните въпроси, които вие ми задавате и може би още някои медии в рамките на тази седмица ще го повдигнат като интересна тема. Изобщо това не е най-интересната тема, има много други важни и по-интересни неща, за които можем да си говорим.

Водещ: Сигурно за нас в България не е чак най-интересната, ако приемем думите ви за стопроцентова истина, но чух чужди партньори, които изразяват сериозно притеснение от факта, че евентуални посланици в техни държави биха могли да станат хора, които са работили за бившите тайни служби, комунистическите тайни служби. Затова може би е хубаво да изчистим темата. И понеже за мен не ми стана много ясно, господин Вигенин, каква ще бъде разликата със сега, в отношението към тези хора, понеже ви чух да казвате, че те са унижени от предишното правителство, като са били натикани в разни стари, прашни кабинети в министерството и не вършат нищо?

Кристиан Вигенин: Аз казах, че ще направя необходимото максимално да се използват тези знания и потенциал. Не мога да ви дам конкретен отговор за всеки конкретен човек, но пак казвам, не може министерството да се лиши от техните знания. А иначе, няма нужда да се притесняват нашите партньори. Механизмът е такъв, че дори да допуснем, че България с мое предложение и съответно МС, поиска президентът да назначи такъв посланик, всяка една страна, която не желае такъв човек, може просто да не издаде агреман.

Водещ: Това би било доста сериозен скандал, не мислите ли?

Кристиан Вигенин: Понеже казахте, че имали притеснения наши партньори. Няма как да имат такива притеснения. А иначе, в никакъв случай няма да създаде подобна ситуация, нямам никакви колебания, че с президента на България ще имаме добър синхрон в това отношение, но естествено, разбирам че този шум който се вдигна в системата се оказа контрапродуктивен. Затова бих искал темата да бъде затворена. Няма нужда от притеснения, няма да вървя към някаква реставрация, както едва ли не ме обвиниха. Това е най-малкото несериозно, най-малкото може да се очаква от мен такова нещо.

Водещ: Добре, дайте сега да видим какво се случва и какво ще направи външното ни министерство в помощ на хората, които са се оказали в Турция или в Централна Европа в този момент, в който там се случват неща, които не са съвсем приятни?

Кристиан Вигенин: На този етап, нашите посолства и мисии в тези страни ни информират за ситуацията там, следят, имат готовност да реагират ако се окаже, че има засегнати българи. Поне по информацията до снощи, такава информация няма. Иначе нашият съвет, особено що се отнася до Турция, повтарям го пак, пътуващите за Турция да се регистрират на сайта на външно министерство, така че нашите мисии ще имат информация, че тези граждани са там, което ще улесни и самите наши мисии и ще улесни контакта с тези граждани. И по възможност да избягват, особено в нощните часове, центровете на големите градове, където са най-масово протестите. Иначе, на този етап ми се струва, че не е необходимо да се издава препоръка за избягване пътуванията към Турция.

Водещ: Имате ли готовност, господин Вигенин, или поне мислите ли върху този вариант за спешно изтегляне на българите, които пребивават в Турция не постоянно, не хората с двойно гражданство, постоянно пребиваващи, а хората които са там по други причини, да кажем туристи, ако ситуацията ескалира допълнително, понеже виждаме, че тя се оказва непредсказуема?

Кристиан Вигенин: На този етап информациите и данните, които имаме, не дават основание да мислим за такъв вариант, но днес ще съберем колегите, които работят по тази тема, за да обсъдим и подобно развитие на ситуацията, така че да имаме наистина готовност. Надявам се все пак, да не се стигне до там. Струва ми се, че ситуацията макар и напрегната, не изглежда като възможно излизане изцяло извън контрол така да се каже, с масови безредици, които да застрашат живота на мирното население. Но пак казвам, ние ще трябва да имаме готовност и за подобни мерки. Не искам да се създава паника обаче, това са резервни варианти, по които ще работим, но от паника няма нужда

Водещ: Преди малко тук беше председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператорски фирми, говорихме си за това, че според информация на турски медии, на вестник „Милиет“ по-специално, 40 процента от резервациите, туристическите в Турция са отменени. Питам се, дали външно министерство може, и ако да, по какъв начин да помогне на българските туроператори да привлекат туристите, които са се отказали да почиват в Турция, да кажем?

Кристиан Вигенин: Мисля, че едва ли Министерство на външните работи може да реагира с такава скорост и да направи нещо по този въпрос. Най-общо, ясно е че ситуацията в България е спокойна и туристите биха могли да дойдат тук. Друг е въпроса обаче, дали тези туристи, които са имали намерение да почиват в Турция, биха дошли в България. Мисля, че това не е ролята на Министерство на външните работи. Но естествено, ако ситуацията продължи още дълго и се създадат подобни нагласи за преместване на туристическия поток, сигурно бихме могли да мислим за евентуално улеснено издаване на визи. Например, говоря на прима виста, ще се срещнем с туроператорите и ще разговаряме с тях какво би било възможно.

Водещ: Казахте в началото на мандата на това правителство, господин Вигенин, че българската дипломация трябва да помага на търговията, най-общо казано, така че да работи за икономическите интереси на България. Как си го представяте да се случи?

Кристиан Вигенин: За нас е важно българските дипломатически представителства да имат по-широки ангажименти и роля, по отношение на външноикономическата политика на страната. Тук става дума първо за търсене на пазари за българския бизнес навън и съответно търсене на инвестиции, които да влизат в България. До момента координацията по тези въпроси между Министерство на икономиката и туризма и Министерство на външните работи е доста слаба. Ние с новият министър на икономиката Драгомир Стойнев, в близко време ще се срещнем за да обсъдим какви биха могли да бъдат мерките. Но това е задача, която стои пред правителството и конкретно пред нашите две министерства. Така че, ще го решаваме и не бих искал да предпоставям, да давам някакви конкретни идеи, обсъждали сме най-общо. Пак казвам, това е задача пред правителството и нашите две министерства и ще го направим. Има известни дефицити, виждам от самото външно министерство, където реално няма структура, която да се занимава, или най-малкото да следи, да бъде в пряк контакт с Министерство на икономиката, затова може да мислим включително за някои структурни промени, създаване на такъв екип. Но това е засега в сферата на идеите, много скоро ще седнем и ще направим и конкретни предложения и идеи, които да предложим на МС, на господин Орешарски.

Водещ: В кои райони на света, господин Вигенин, виждате потенциал българската дипломация да направи пробив, да лобира за българските интереси, за икономическите интереси на България? Вашият предшественик в редовното правителство, не служебното, смяташе, че арабските пазари е нещото, което България е изгубила и трябва да си върне?

Кристиан Вигенин: Аз също съм на това мнение, но вероятно подходът трябва да бъде малко по-различен. Правейки анализа, много лесно е да преценим къде са зоните на икономически растеж. Там където има икономически растеж, естествено че там има и по-големи възможности за износ на продукция, най-общо говоря разбира се. Там, най-вероятно има и бизнес, който е готов да инвестира навън. Така че, струва ми се, че освен арабските страни една от недотам използваните възможности са азиатските пазари. Има конкретни страни, където България има и традиции, има и възможности, така че ще засилим и ще фокусираме нашите идеи там. Но не само, пак казвам, това е въпрос и на анализ. От една страна ангажиментите на самите министерства са важни, но от друга страна ще разчитаме и на анализите. Няма как да тръгнем на широк фронт навсякъде, трябва вероятно да фокусираме като за начало в няколко посоки, да видим как ще тръгне, за да може след това с времето да актуализираме подхода. Това е нещо много различно, много се е говорило за това. Имам всички основания да вярвам, че този път ще направим реално промяна.

Водещ: Като си говорим за арабски държави, господин Вигенин, ситуацията в Сирия не дава признаци да…, конфликтът в Сирия по-скоро не дава признаци да бъде разрешен скоро. Ще има ли промяна в отношението на България към този конфликт? Ще правим ли пак срещи на сирийската опозиция тук в България?

Кристиан Вигенин: Като цяло нашата позиция няма да бъде променена. Има обща позиция на ЕС, ние я подкрепяме. Друг е въпроса, че вероятно ще има нужда от корекции ангажиментът, който България има в този процес. България трябва все пак да съобрази своя ангажимент със своите възможности като държава да влияе, да бъде реален фактор. И все пак да го съобрази с възможностите да гарантира сигурността на страната и на гражданите….

Водещ: В каква насока ще бъдат тези корекции?

Кристиан Вигенин: …Така че, ако питате ще се събира ли сирийската опозиция отново в България и то пред медиите, бих казал по-скоро не. Дайте ми малко време, все пак съм бил три дни в министерството. С много въпроси вече успях да се запозная. Сирия е едно от нещата, които предстои до края на седмицата да прегледам, да събера колегите, които работят по тази тема, да видим какви ангажименти до момента е поела и изпълнила България. Тоест, обратно, изпълни и вероятно поела за в бъдеще, за да може да преценим и нашата позиция. Но пак казвам, един умерен подход подхожда много повече на страна като България.

Водещ: Умерен подход означава ли липса на позиция, господин Вигенин?

Кристиан Вигенин: Не, не означава.

Водещ: Дълго време бяхме обвинявани, че се движим с големите, общо взето не проявяваме собствена инициатива, нямаме собствено мнение?

Кристиан Вигенин: Не, умерен подход не означава липса на позиция. Означава да имаме ангажимент, който отговаря на нашите възможности като държава. Не може България да изпълнява роля, за която няма реалните възможности да изпълнява. Няма как България да бъде страната, която организира сирийската опозиция за борба срещу Асад. Ние имаме позиция, подкрепяме инициативите в тази посока, но предпочитам България да не е острието в този процес. Защото тя няма възможностите реално да бъде такова и това застрашава, според мен, нашата сигурност, имам предвид и ситуацията като цяло в сектора за сигурност. Не се притеснявайте, ще видите че България по никакъв начин няма да излезе от консенсуса по този въпрос. Наследството, което е оставено ще бъде използвано, разбира се, позициите, които сме извоювали, доколкото има такива, няма да има отстъпления от тях. Но пак казвам, България ще бъде по-мерена оттук нататък в активностите си, специално по отношение на конфликта в Сирия.

Водещ: А по-умерени или по-активни ще бъдете по отношение на съседна Македония. Първата ви визита, поправете ме ако бъркам, моля ви, първата ви визита беше именно в съседна Македония?

Кристиан Вигенин: Да, на практика, вторият ден в който бях министър, посетих Охрид, където се провеждаше среща на външните министри от Югоизточна Европа. Аз смятам, че това беше добра възможност и с това посещение да подчертая къде виждам нашите приоритети като правителство и Министерство на външните работи, разбира се нашият регион. И естествено отношенията с Македония и в контекста и на отношенията вътре в самия регион на Югоизточна Европа са много важни. Македония и решаването на спорните въпроси, които имаме с нея, ще бъде един от основните ми приоритети, защото това е важно за България но няма време и за чакане, то е важно и за целия регион. Няма да има съществена промяна в позицията. Ние очакваме да се подпише договор за добросъседство и приятелство с Македония. Бих казал, че ще се опитаме все пак да създадем един малко по-положителен климат в отношенията с някои допълнителни инициативи, които може междувременно, паралелно с работата по договора да се реализират.

Водещ: Какви допълнителни инициативи, прощавайте?

Кристиан Вигенин: Инициативи, които да покажат, че двете страни не гледат и не очакват този договора да реши всички, не може да се фокусираме само върху него, има други въпроси, които могат да бъдат решавани и поставяни. Те могат да бъдат и на по-ниско равнище, било неща свързани с инфраструктурата например, с взаимодействието между общините от двете страни на границата, други инициативи на по-ниско равнище. Също така, смятам за важно да се засилят и политическите контакти, включително и на най-високо равнище с Македония. Защото, според мен, това ще създаде, или ще премахне усещането, че едва ли не се е издигнала някаква бариера между двете страни чисто политически. Това ще даде възможност в една по-добра атмосфера да се приключат преговорите по договора. Ние сме готови да ускорим работата по него. Има някои въпроси, по които македонската страна има възражения, но няма нещо непреодолимо. Така че, подписването на този договор ще отвори пътя, или ще премахне един от проблемите, които стоят на пътя на Македония към ЕС. Не е само България, искам да подчертая, има още други въпроси от страна на Европейската комисия, от страна на Гърция, които предстоят да бъдат решени. Но, нашият интерес е Македония да върви към ЕС.

Водещ: Ще отстъпите ли, господин Вигенин, при подписването на този договор, за който става дума, от клаузи, които тя не спазва по една или друга причина?

Кристиан Вигенин: Все пак този договор не е факт, преговорите продължават. Има някои ключови въпроси, по които не може да има отстъпление от наша страна. По други можем да проявим известна гъвкавост, но искам да уверя, че интересът на България ще бъде защитен. Ние в същото време не искаме и не извиваме ръцете на македонската страна. Предлагаме решения, които ни се струват приемливи, и които регистрират една реалност в отношенията ни. Ако тази реалност се признава от македонската страна, би трябвало да няма проблем да бъде подписан този договор. Не бих искал да навлизам в детайли, пак казвам, защото преговорите продължават. Да видим в кой момент ние ще имаме една по-голяма готовност да финализираме този проект. Разговарях и с комисаря по разширяването Щефан Хюле да го информирам за нашата позиция по този въпрос. Той знае, че ние държим на този договор и при необходимост, вероятно ще трябва да поддържаме контакти, да предоставяме информация на него. Но подчертавам, това е въпрос двустранен, на две страни, които са с достатъчно опит и стабилност има в тях, да решат помежду си този проблем. Засега не се налага посредничество.

Водещ: В македонските медии се появиха писания, цитирани са бивши дипломати в Скопие, които казват, че с идването на новото правителство, на вашето правителство, отношението на България към Македония ще се промени и нашата страна ще даде подкрепата си за дата на начало на преговорите с Македония за присъединяването към ЕС. Обвързвате ли даването на съгласие от наша страна с подписването на въпросния договор, за който говорим?

Кристиан Вигенин: Аз следя македонските медии, не съм забелязал някой категорично да го заявява. Може би някой анализатор някъде да се е изказал. Мога да кажа, че от самото начало и от първите ми изявления аз подчертах, че подписването на този договор за нас ще бъде сигнал за готовността на Македония да развива добросъседските отношения с България. Наясно сме с възраженията на македонската страна, но искам да подчертая, че всяка една страна в процес на подготовка за членство и се е налагало да решава тежки проблеми със съседите. Това включително се е случвало и с нас. Ние имахме доста сериозни ангажименти, които трябваше да реализираме в периода, преди началото на преговорите и го направихме с нашите съседи. В случая с Македония, проблемите бих казал, че даже са по-малко сложни, отколкото тези, които ние сме имали, включително и някои териториални, да не навлизам в детайли. Пак казвам, този договор регистрира една реалност, така че от тази гледна точка, ако Македония наистина сериозно иска да върви към ЕС, подписването на този договор не би трябвало да е проблем за нея. Не искам да извиваме ръце, но подчертавам, пътя на Македония към ЕС минава през подписване на такъв договор с нас, с България.

Водещ: Добре, мисля че последното изречение беше пределно ясно. Благодаря ви за това гостуване. Министърът на външните работи Кристиан Вигенин, в студиото на „Денят започва“.