Още щом го вижда на витрината на един магазин в Амстердам, Ане Франк моментално се влюбва в този малък, декориран в червено и бяло бележник, предназначен за събиране на автографи. На 12 юни 1942 г. бащата на Ане – Ото, й го подарява за тринайстия й рожден ден. Тя веднага започва да описва в него бавно, методично и дисциплинирано своето ежедневие, обръщайки се към своята въображаема приятелка Кити. В период от малко повече от две години, малкото момиченце си води личен дневник върху този бележник, а по-късно продължава и върху отделни листове хартия. Това обаче не е точно същият разказ, който ще бъде публикуван от баща й след войната, тъй като няколко месеца преди скривалището й да бъде разкрито Ане пренаписва изцяло своя дневник.
На 6 юли 1942 г., три седмици след като се е сдобила със своя дневник, Ане се установява в хитро пригоденото скривалище в къщата на Миеп Гис, секретарката на Ото, заедно със своите родители и по-голямата си сестра Марго, която впрочем също си води дневник, който обаче така и не е открит. Една седмица по-късно семейство Ван Пелс и 16-годишният Петер се присъединяват към тях, а през ноември подслон в тази пристройка в къщата на г-жа Гис намира и един техен приятел зъболекар. Ане прекарва часове наред всеки ден, описвайки всичко, което минава през детската й глава. Тя запечатва там първите си впечатления от любовта след краткия й флирт с Петер и пише за своите родители, с които съвсем не винаги е достатъчно почтителна и учтива.
Скоро красивият червено-бял бележник е запълнен и Ане продължава своята писателска дейност върху хвърчащи листове. Месец след месец, впечатление след впечатление, момичето трупа своите бележки.
Това е снимка, на която изглеждам така, като винаги искам да изглеждам. Тогава може би бих имала шанс да отида в Холивуд – Ане Франк 10 октомври 1942 г.
През май 1944 г. Ане чува по Радио Лондон (холандската му версия) призив към населението за търсене на свидетели на събитията с обещание за следвоенно публикуване на техните записки. Малкото момиче мечтае да стане писател и решава да пренапише своя дневник, за да му придаде по-литературна и представителна форма. Тя цензурира по-личните пасажи, където става дума например за нейната сексуалност и подобрява стила. Ане посвещава няколко седмици на това пренаписване, като междувременно не спира да обновява дневника с актуалните събития от своето ежедневие. Дори и след редакцията текстът запазва своята детска наивност, гнева към родителите и предизвикателствата на порастването, както и чувството за хумор, което в голяма степен предпоставя и съдбата му на бестселър.
Невероятно завладяващ
Ане обаче не успява да завърши пренаписването на своя дневник. На 4 август 1944 г. скривалището е разкрито от немците и Ане е депортирана заедно със своето семейство, поради което е принудена да изостави двете версии на дневника, върху който толкова се е старала, зад гърба си. Сякаш по чудо, единият от офицерите, които ръководят операцията, е австриец, точно като собственичката на къщата Миеп Гис и тя е оставена на свобода. Г-жа Гис се връща възможно най-бързо в дома си, намира дневниците на Ане Франк и ги хвърля, без дори да ги прочете, в едно шкафче, надявайки се да може да ги върне на Ане, когато тя се завърне.
Ане Франк умира от тиф в концентрационния лагер Берген-Белзен, близо до Хановер, на 31 март 1945 г., след като по-голямата й сестра е починала около месец по-рано. Снимка: Le Point
Тези надежди обаче се оказват напразни. Единствено бащата Ото оцелява след концентрационните лагери. На него Миеп връща красивия дневник и всички останали бележки на Ане, които жестоко натъжават Ото. През август 1945 г. той пише на своята майка (която също надживява): „По някаква огромна случайност Миеп е успяла да съхрани един албум със снимки и дневника на Ане. Аз нямах смелостта да го прочета.“ След един месец, той най-накрая се решава и решава да прочете онова, което дъщеря му е записвала в продължение на две години. Ото чете дневника изключително бавно – не повече от 2-3 страници на ден. Повече не му е по силите. След това отново пише на майка си: „Не мога да се откъсна от дневника на Ане. Той е толкова невероятно завладяващ. Винаги ще държа този дневник под мое наблюдение, тъй като той съдържа твърде много неща, които не бива да стават ничие достояние. Смятам обаче да селектирам някои части от него.
Понякога вълнуващ, но често болезнен
Ото, комуто Ане изобщо не споделяла, в крайна сметка открива истинската същност на своята дъщеря. Това необикновено откритие е на моменти вълнуващо, но и често болезнено. „Нямах ни най-малка представа за дълбочината на нейните мисли и нейните чувства“, казва той по-късно. В крайна сметка Ото прочита и двете версии – редактираната в литературен вид и оригиналната. След консултации със своите близки той решава да предложи на света разказа на своята дъщеря, но все още не знае коя версия да предостави. По-ранната версия е непълна, някои листове, кореспондиращи на 1943 г. липсват, докато пренаписаната версия е по-малко спонтанна, по-премерена и литературна, както вече стана дума, но прекъсва три месеца преди ареста.
Ото избира за най-разумно да създаде смесица от двете. Той тръгва от литературната версия на дневника, която украсява с многобройни откъси от оригинала. Такива са например пасажите, в които Ане разказва за своето увлечение по младия Петер. От друга страна бащата на Ане не включва във версията за издание онези части, в които тя критикува разпалено своите родители. Ане често е студена с майка си.
В крайна сметка обаче бащата на Ане не се оказва кой знае какъв цензор на нейната книга. Напротив, той дори добавя към литературната версия много части от дневника, които самата Ане не е прегледала и редактирала. Множество издатели отказват да публикуват текста, но накрая, на 25 юни 1947 г управителите на издателство Contact решават да го публикуват на немски. Ото междувременно го е превел от холандски, както го е написала Ане. Оригиналното заглавие е „Анексът. Записки от дневника между 14 юни 1942 и 1 август 1944“. Издателство Contact пуска 1500 екземпляра от него.
За 65 години са продадени 25 милиона копия от дневника на Ане Франк, познат у нас под заглавието „Задната къща“. Това прави публикуваните записки на това момиче най-продаваният личен дневник в света, най-продаваната книга, преведена от холандски език, и изобщо една от най-продаваните книги в света. Днес оригиналът на този малък червено-бял бележник се съхранява в къщата – музей на Ане Франк в центъра на Амстердам.
Възстановка на историята на Ане Франк
източник: Le Point
Калин Боянов
Тагове: Ане Франк дневник Ото Франк Миеп Гис концентрационен лагер
