Мълчанието на Симеон Сакскобургготски отдавна вече не изглежда като злато, а като безсилие на един объркан човек
Карикатура: Христо Комарницки–
Царят пак изчезна в горите Рилски. Избори идват, тройната коалиция се тресе от скандали, властта гази ценностните норми на демокрацията, а този виден демократ и либерал дума не обелва. Сякаш премиерът му е рекъл: „Мълчи, иначе и аз ще си отворя устата!“.
По принцип Симеон Сакскобургготски рядко говори, а още по-рядко му се разбира какво иска да каже. Но в края на миналата и началото на тази година показа, че не е съвсем чужд на този жанр – бе любезен да раздаде десетина интервюта, дори и за важни списания като „България Ер“. В тях той щедро разказа за живота, страданията и лишенията си, а в края позитивно заключи, че
НДСВ е полезно за България
Каза още, че партията, както и държавата ще пребъдат независимо от превратностите на съдбата.
С наближаването на изборите животът завря и закипя. Стана непоносимо горещо, както и ясно, че България – в европейския й проект, може да не я бъде. Но царят не се разтревожи и се оттегли в хладните си покои. Господар на мълчанието? Да, и в чий интерес? На обществото ли?
Едно нещо не може да се отрече на Симеон. В каквито и корупционни схеми да се забъркваше правителството му, то не посегна на политическите опоненти, не се и помъчи да променя обществения договор. НДСВ не пречеше чрез съда на противниците да регистрират партии, не променяше изборните правила в последния момент, не създаваше партии дубликати, не упражняваше натиск върху медиите. Демокрацията все някак дишаше и това бе заради склонността на царя да скъса с горните практики, характерни за управленията на БСП и СДС. Но сега? Солидарен ли е с текущите безобразия на БСП и ДПС?
Защото има няколко индикации, че
Симеон си е сменил чипа
или пък някой му го направлява дистанционно. Уж министрите на НДСВ се репчат за скандалния алъш-вериш между държавата и Ирена Кръстева, а царят продължава да храни розови чувства към Доган. Уж НДСВ имаше разни съображения към псевдомажоритарния елемент и вдигането на прага за коалициите, а не гласува при промяната на изборния закон. При пълна мобилизация можеше да спре скандалните поправки. Уж НДСВ пак го играе дясна алтернатива, а лидерът му и най-верните му пажове дават сигнали, че може да се спасят при Доган. Ако все някога Симеон се събере с другия голям либерал – Сокола, това ще е
либерализъм за чудо и приказ
Защото що за либерал е царят, щом не вижда монопола, който ДПС се мъчи да установи в медиите, селското стопанство и туризма? Що за демократ е, когато не роптае срещу посегателствата върху гражданската представителност в парламента? При неговите министри няма спрени европари, но какъв управник е, щом подминава далаверите с фондовете на коалиционните партньори. Снишил се е, за да не трупа негативите на Станишев и на Доган, а с добър пиар министрите му затвърждават тактиката. Но ако наистина е с европейски манталитет и ратува за гражданското общество, не бива да мълчи. Цялата държава вижда, че трае за собствена хубост (имотите и други корупционни тежнения на НДСВ).
Но има и чисто партийни злободневия, премълчаването на които теглят Симеон надолу. Военният му министър очевидно има и амбиции, и лоби, което не се харесва на другите жълти лагери. Тлее недоволство около подреждането на евролистата. Искри припламват и по места в боричканията за български парламент. Симеон царствено мълчи и вероятно в последния момент ще размести пешките – ти тук ще се кандидатираш, ти – там. Този номер бе успешно отигран през 2005 г., когато НДСВ надмина очакванията. Повече от добре партията се представи и евровота през 2007 г.
Но сега нещата са по-различни. Няма ги „панайотките“, които бяха добри изборни организатори. Редиците са рехави, липсват достатъчно лагери, между които Симеон може да балансира с успех. Провали се кампанията „2 в 1“ и след крах на евроизборите следва неминуем и за НС. Дори сценката „Ние ще спрем БСП“ (казано от царя две седмици преди вота) вече е изтъркана. НДСВ несъмнено разполага с много предизборни пари, които вече летят по предназначение, но заради 8-годишния престой във властта симпатизантите са кът повече от всякога… Още по-важно е, че БСП и ДПС като че ли търсят друг за ролята на „неизбежния трети“, а
ГЕРБ контрира със студено мълчание
усърдните вопли на различни жълти функционери за „следизборна дясна коалиция“.
Затова Симеон не бива повече да се прави на умряла лисица. Ако е демократ, нека защитава демокрацията, защото тя наистина е в опасност. Ако е либерал, нека разясни по какво неговият либерализъм се различава от Догановия. Ако знае как да вкара отново НДСВ във властта, нека го каже поне на съпартийците си, защото те очевидно не знаят. Мълчанието отдавна не изглежда като злато, а като безсилие на един объркан човек.
