Ракът на простатната жлеза е втората по честота причина за смърт в България сред мъжете, болни от злокачествени заболявания и държи третото място сред новодиагностицираните случаи на злокачествени тумори. По данни от 2010 г. 10 073 българи продължават да се лекуват от това заболяване. Това са 10% от пациентите със злокачествени заболявания. Същата година са диагностицирани 1734 нови случаи. За съвременните тенденции в лечението на рака на простатната жлеза разговаряме с националния консултант по медицинска онкология доц. д-р Галина Куртева. Тя има над 30-годишен професионален опит и е участвала в повече от 30 международни клинични проучвания. От 1985 г. работи към Kлиниката по химиотерапия към Национален онкологичен център – София (СБАЛО).
– Доц. Куртева, каква е преживяемостта на пациентите с простатен карцином?
– Този карцином не попада в групата на критичните локализации. Не е като при други локализации на рака, където половината от новозаболелите умират. Нашата онкология разполага с всички съвременни средства за лечение, които могат да осигурят дълга преживяемост и добро качество на живот на пациентите ни с простатен карцином. Преживяемостта зависи от стадия на рака, от хормоналната чувствителност, от лечебните линии. Няма как да дам някаква обща цифра за преживяемост при метастатичен стадий на простатен карцином. Но имаме пациенти, които лекуваме с десетилетия, без да има прогресия на заболяването. Ако при някои заболяването се активира и простатноспецифичният антиген започне да нараства, тези болни получават отново хормонално лечение. Ако ракът стане резистентен и не отговори на поредната линия хормонотерапия, се преминава на цитостатична терапия. Ако не отговори и на първа линия цитостатична, се преминава на втора линия или се връща отново на хормонална терапия. Лечението на простатните тумори е цяла философия и трудно може да се напъха в една цифра. Имаме годишно около 1700 нови пациенти с рак на простата. Но същевременно имаме общо над 10 000 болни, които провеждат лечение и са живи. Това говори, че при тях изходът е благоприятен.
– Коя е най-засегнатата възрастова група от простатен карцином?
– Това е карцином на по-късната възраст и протича по-бавно. Поддава се на лекарствено лечение за по-дълго време. Най-засегнати са мъжете в седмото десетилетие от живота. Ракът на простатата може да се срещне и при по-млади пациенти, но тогава прогнозата е неблагоприятна. Тъжното при тези случаи е, че се откриват, когато процесът е доста напреднал, дори е метастатичен.
– Как един мъж може да разбере, че е болен от рак на простатата?
– Единственият утвърден начин, който може да ориентира лекаря за наличие на заболяването, е изследване на простатноспецифичния антиген (PSA) и преглед на пациента. Ако отиде на лекар чак в стадий, при който вече има затруднение да уринира, е възможно да е много късно. Не че не може и тогава да се лекува, но радикалното лечение е по-сигурно, когато карциномът е доказан и установен в по-ранен стадий. В тези случаи
имаме и по-добра преживяемост на пациента,
което е нашата цел.
– Преди да се появят затрудненията при уриниране, има ли други симптоми, които да подсказват за рак на простатата?
– Не. Няма как да докажете заболяването без изследване на простатноспецифичния антиген чрез кръвна проба. А прегледът може да бъде направен от всеки уролог. Важно е мъжете след определена възраст ежегодно да си правят профилактични прегледи. Хубаво е, след като навършат 50 години, да си изследват простатноспецифичния антиген. При дизурични симптоми, или смущения в уринирането, това е абсолютно задължително.
– Има ли национална програма за профилактични прегледи?
– Не. Стартира национална програма “Спри и се прегледай” за профилактични прегледи на гърдата, на дебелото черво и на маточната шийка. Най-вероятно ще има програма и за профилактични прегледи за простатен карцином. Това са международни, европейски проекти. На Запад тези програми се прилагат от 20 години, а ние тепърва ще ги стартираме.
– Българските мъже имат ли достъп до най-новите лекарства в тази област?
– Разполагаме с много хормонални, както и с цитостатични препарати. Съвсем наскоро в списъка на реимбурсираните от Здравната каса лекарства влезе нов цитостатичен препарат, който се използва за лечение на пациенти в тежката фаза, с метастази. Достъпът до новото лекарство е улеснен. Ако болницата е провела търг, тя може да го получи през Здравната каса. И в момента имаме група от болни, които се лекуват с медикамента по едно пострегистрационно проучване. Препаратът е добре приет и вече виждаме неговата ефективност.
– Какви са изгледите за преживяемост при запуснато заболяване?
– Ако има костни метастази, започваме лъчелечение на съответната област за обезболяване. Ако проблемите са дизурични (смущения в уринирането), започваме лъчетерапия на простатата, за да намалим нейния обем и да подобрим функцията.
Ако има разпространение на метастази в други органи,
е различно. При всеки болен се решава индивидуално.
– Доста хора смятат, че след като се оперира първичният тумор, това е достатъчно и няма нужда да продължава лечението.
– В никакъв случай с операцията не приключва проследяването на пациента. Напротив, той трябва регулярно да отива на прегледи в нашите онкологични центрове. Проследява се наново PSA. Има модел на лечение при всеки стадий.
– Проследяването въпрос за инициатива на пациента ли е, или може да го задължите?
– Никого не можем насила да накараме да отиде на преглед. Но с образователни програми мъжете сами би трябвало да разберат сериозността на проблема. Защото това е най-честото заболяване при тях.
– За какви новости в онкологията научихте на конгреса в Чикаго?
– Това е невероятен форум – най-големия за медицинските онколози в света, който се провежда ежегодно. В Чикаго бяхме повече от 35 000 онколози. Там се докладват за първи път новостите за всички локализации на рака, за етапите на развитие и за съответното лечение. Всички нови формули (лекарства) получават там своето кръщение. Докладват се лекарства в трета фаза клинични проучвания преди регистрацията, както и нови молекули, които сега навлизат в мрежата. Общото усещане, като слушах три дни докладите, е акцентът върху индивидуализираното лечение. Тоест
туморът се типизира максимално,
за да може болният да получи терапия, която е най-успешна за неговия случай. Имаше много нови неща и при прицелните молекули. Това е посоката, в която най-много се работи в света.
– А бързо ли стигат последните открития в България?
– При нас прицелните молекули вече са стандарт на лечението. Имаме туморна клетка, представяне върху туморната клетка на съответен рецептор, формула и модел на лечение, адресиран точно към този маркер. Това е вече рутина и ежедневие в нашата онкология. Ние, онколозите, опресняваме знанията си ежегодно.
– Достатъчно ли са онколозите в България?
– Те са достатъчно и добре образовани. Въпросът е да не ги загубим при изтичането на кадри в чужбина. В страната има около 50 медицински онколози заедно с младите хора, които напоследък идват при нас. За мащабите на нашата страна, която се равнява на един голям американски град, те са достатъчно, при условие че могат да се организират и да покрият територията на страната. Болният в Силистра може да отиде и в Русе, може да отиде и във Варна, където ще намери онкологичен комитет и решение. Без това протоколно решение пациентът не може да получи каквото и да е лекарство, не само най-новото в тази област. Защото документът се следи от структурите, които ни контролират.
– Какви са основните проблеми на лекарите онколози у нас?
– Имаме проблеми и с образованието. Искаме да започнат образователни програми за студенти, да се говори повече за онкология, младите колеги да знаят повече. Имаме проблеми и с населението, което е недостатъчно образовано. В момента в нашата клиника имаме петима млади лекари. Те са назначени от няколко месеца и работят с много любов. При нас идват специализанти, които си плащат, за да учат онкология, и те са сред най-добрите. Даже бившите ни студенти идват в петъците, за да присъстват на нашия мултидисциплинарен клиничен форум. Всеки петък от 11 до 13 ч. ние това правим – обсъждаме и решаваме всеки отделен случай. Това е стандарт, въведен от нашите учители преди десетилетия, и го следваме.
Мара КАЛЧЕВА
