Богът на Авраам, Исаак и Яков

29
Добави коментар

Богът на Авраам, Исаак и Яков

Природата на Яков и неговото обуздаване

Уочман ни

Всеки, който чете внимателно Божието Слово, лесно ще открие огромната разлика между историята на Исаак и тази на Яков. Животът на Исаак бил спокоен, без произшествия, а този на Яков-пълен с мъки и изпитания. Първият минал по гладка и отъпкана пътека, а вторият постоянно срещал трудности по пътя си. Всичко в живота на Исаак се случвало за негово добро, а в редките случаи, когато срещал препятствие, се справял изключително лесно, докато преживяванията на Яков били изпълнени с болка.

Бог е Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. Ето защо не можем да разглеждаме отелно живота на нито един от тримата мъже. В духовен план животът им разкрива три неотделимо свързани страни на човешкия опит.

Святият Дух действа в нас и ни обуздава, заради присъствието на естествения ни живот. Библията казва: „Кой е тоя син, когото баща му не наказва?“ ( Евр.12:7 ). Нашият небесен Отец може да ни дарява и да ни наказва. Исаак ни показва благодатта, която получаваме като синове, а Яков ни подготвя за наказанието, което заслужаваме. От една страна имаме живот като този на Исаак-лек и безметежен, живот, в който всичко Божие е и наше, ( както целият имот на Авраам премина на Исаак ), а от друга- Бог ни води към освещаване, за да се изобрази Христос в нас и да можем да даваме плодове чрез Святия Дух.

За мнозина е лесно, особено ако не са били обуздани от Бога и не познават собствената си плът, да погледнат Яков от високо и да го критикуват, да го обявят за недостоен да бъде употребен от Бога и за човек, заслужаващ осъждение.

Можем да разделим на четири части разказа за Божието водителство в живота на Яков. Първата част описва характера на Яков ( Бит.25-27 ). Тя започва с раждането му и продължава до момента, когато Яков си осигурил с измама бащината благословия. Втората част ( Бит.28-30 ) започва с излизането на Яков от родния дом и трае до пристигането му в Падан-арам; тя засяга изпитанията и наказанията, които преживял. Третата част ни показва сриването на природния живот на Яков ( Битие 31-35 ). В нея са включени събитията от напускането на дома на Лаван в Падан-арам, до пътешествието през Фануил, Сихем и Ветил и установяването на Яков в Хеврон. Четвъртата част разказва за зрелостта на Яков ( Бит.37-49 ) и обхваща периода от продаването на Йосиф в робство до смъртта на Яков.

БОРБАТА В МАЙЧИНАТА УТРОБА

Как се е родил Яков? Библията ни отговаря: „А децата се блъскаха едно друго вътре в нея…“ ( Бит.25:22 ).Този стих ясно ни показва характера на Яков. Той е бил доста различен от баща си. Исаак бил обикновен човек, животът му преминал в щастие и радост, ала Яков бил притворен и лукав, пресметлив и хитър, можел да стори, каквото си поиска. Той имал и ум, и сила. Въпреки това, Бог успял да превърне Яков в съд, който да изпълни целта Му. Исаак се радвал в Божията благодат, а Яков страдал от Божието назидание.

В Библията виждаме, че Яков не просто е постъпвал зле, в същност природата му е била грешна. Той опетнил Божието Име не само с постъпките си, той бил оскърбление за Бога като човек. Яков създавал проблеми още от майчината си утроба и от първата си глътка въздух. Още нероден, той си показал рогата. Ревека попитала Господа какво става в утробата й и Бог й отвърнал: „Два народа са в утробата ти; едното племе ще бъде по-силно от другото племе; и по-големият ще слугува на по-малкия“ ( Бит.25:23 ). Ревека родила близнаци, пръв бил Исав, а Яков излязъл, държейки се за петата му. Затова и му избрали това име ( Яков означава „който без право замества“ ).

Яков не искал Исав да бъде първи и се опитал да го забави, като го хванал за петата. Характерът му се проявил още от пелените.

В човешките очи Исав изглежда честен; Яков прекалил, опитвайки се да го измести. Каква полза би могло да има от такъв човек? Още в началото можем с основание да си изградим отрицателно мнение за него. Ала в девета глава на Посланието към римляните откриваме, че разликата между Яков и Исав е БОЖИЯТ ИЗБОР. Бог казва: „Якова възлюбих, а Исава намразих“ ( Рим.9:13 ). Той избрал Яков за свой съд.

Затова трябва да се научиме да вярваме в Божия избор. Трябва да се научиме да вярваме, че Бог ще ни направи съвършени. Той никога не ще се откаже по средата на пътя. Той е Алфа и Омега, Началото и Краят. Нима няма да завърши нещо, което вече е започнал? Ако Бог ни е избрал, трябва да се уповаваме Нему и да се оставим в Неговите ръце. В подходящото според Него време, Той ще ни поведе към съвършенството. Така става и в живота на Яков. Дори такъв като него е избран от Бога.

Много братя и сестри си казват: „Аз съм труден човек!“ Те се нуждаят от Бога на Яков. Бог ще ги обуздае, дори и да са най-костеливите орехи. Щом се е справил с Яков, ще преодолее и тях. Освен това, ВАЖНО Е ДА ЗАБЕЛЕЖИМ, ЧЕ НЕ ЯКОВ ПЪРВИ Е ПОТЪРСИЛ БОГА, А ОБРАТНОТО. Бог го е избрал още преди той да излезе от майчината си утроба. Затова, ако знаем какъв е Божият избор, ще можем да се осланяме на Бога, да се отпуснем в ръцете Му и да имаме увереност, че ще ни отведе където Му е угодно.