Някой от най разпространените болести по гълъбите
Нюкасълска болест (разгледана отделно от парамиксовируса) : Това е птичият еквивалент на парамиксовируса и въпреки че не са идентични, и двете се причиняват от virus paramyxovirus 1. Птиците страдащи от Нюкасълска болест никога не се възстановяват напълно и остават преносители. Всички заразени птици трябва да бъдат унищожени и изгорени. Тази болест е силно заразна и може да се пренася от място на място чрез допир. Тя не напада хората, но може да бъде пренесена чрез облеклото. Малко се знае за конкретните проявления на вируса при гълъбите, но лечението е същото като при парамиксовируса.Парамиксовирус : Причинява се от щам paramyxovirus 1, Нюкасълска болест, от които има различни видове с различна степен на заразност и поражения. Симптомите са много и различни, като понякога се появяват няколко едновременно, а понякога – само един: воднисти изпражнения, лигави зелени/ кафяви изпражнения, нервничене, загуба на координация, падане назад, лоша преценка за разстоянията, страх от рязък шум, реакция към ярка светлина, потрепване на шията, усукващи движения на шията, неспособност за поемане на храната и др. Няма определено лечение, но птиците се възстановяват след като за тях се полагат грижи в продължение на приблизително 10-14 седмици. Нивото на смъртност зависи от конкретния вирус причинител на заболяването. Някои от щамовете убиват за няколко дена, но тези случаи са много редки. Повечето заболявания завършват с пълно възстановяване и развиване на имунитет у птицата, въпреки че някои могат да продължат да демонстрират нервно поведение в продължение на 2 години. Родителският имунитет не се предава на малките им, така че естественият имунитет е невъзможен. Някои индивиди могат постепенно да загубят имунитета си след като няколко години не са имали досег с болестта. Имунната система премахва някои неизползвани и нежелани защити докато развива нови. Болестта има инкубационен период от 8-12 седмици след което се появяват симптомите. През този период птиците могат да прехвърлят заразата на другите. Симптомите са началото на периода на излекуване, който продължава около 8-14 седмици, след които е нужен още някакъв период за възстановяване преди птицата да може отново да бъде включена в състезания. Имунитетът може да бъде предаван от имунен родител на неговото поколение, но това продължава само за 3 седмици. Младите птици трябва да бъдат ваксинирани на възраст 21-28 дена. Предпазването става чрез ваксинация както при младите, така и при възрастните птици, но след това са нужни 14 дена докато ваксината започне да действа. Имунитетът не се появява веднага, а също така ту се усилва, ту отслабва, като периодът на пълна ефективност е 10 месеца (а не 12 както някои си мислят). Не всички гълъби заболяват от парамиксовирус. Някои имат някаква устойчивост, която е вероятно да се дължи на това, че преди време незабелязано са преболедували някоя от по-леките форми. Това обаче не може да бъде аргумент против ваксинацията. Изкарването на тази болест е изключително тежко и е добре да се прави ежегодна ваксинация на всички гълъби. Заразата се предава по въздуха, по гълъбовъда или чрез контакт, така че птиците затворени във волиера на чист въздух не са застраховани от инфекция. Ваксинацията става безсилна, ако гълъбът се намира в някоя от фазите на инкубация на заболяването. При съвременните форми на парамиксовируса излекуваните птици не са преносители. За жалост вирусите мутират и в бъдеще тази информация може да подлежи на промяна.Вертиго : Това е старо име на парамиксовируса.Суха настинка : Искам дебело да подчертая разликата между алергия и болест. Никъде не съм виждал ветеринарна статия за това, но все пак, познавам това заболяване от 30 години. Много често когато гълъбовъдите заподозрат наличието на някакъв дихателен проблем, те хващат антибиотиците и остават объркани, когато не получат никакъв резултат. Това не е чудно, тъй като малко от тях знаят да този проблем. Сухата настинка е подобна на сенната хрема при хората – кихане, задъхване и т.н., а организмът е напълно здрав във всяко отношение. Причината при гълъбите най-често е твърде сух въздух или липса на въздушна циркулация в затворени помещения, които може да са и пренаселени. Във всички гълъбарници за всяка птица трябва да има поне 2 кубически метра въздух, който може да се опреснява. За да откриете сухата настинка притиснете леко от двете страни на птицата с палец и показалец обичките й и тя ще кихне. Погледнете под обичките и ще откриете мек подобен на карфица израстък. Това е клапанна мембрана и има функция подобна на космите в човешките ноздри – да предпазва от навлизането на прах. При здравите птици той трябва да изглежда леко влажен (не мокър) и чист с лек розов оттенък. При болната птица той ще изглежда по различен начин. При натиск върху обичките тя ще отваря човката си и ще се опитва да завърти главата си. Клапанната мембрана ще изглежда суха и прашна със следи от секреция по нея. Гълъбът ще се опитва да диша само през човката си и всеки опит да му бъде затворена ще се посреща със съпротива. Вътрешната част под обичките трябва внимателно да се почисти с леко навлажнено перо като се премахнат всички натрупвания там. Почистете праха от гълъбарника и повишете влажността на въздуха (поставете още една поилка). Преди години познавах един стар гълъбовъд, който миеше с парцал коридора на гълъбарника и твърдеше, че благодарение на тази влага птиците му остават здрави в помещенията си, които иначе бяха напълно сухи. Предлагат се различни продукти, чрез които да се поддържа чистотата при гълъбите. Хигиена се постига и при използването на бутилка Croston (вж. Novices Social Circle), съдържанието на медицински креосот е достатъчно, а чесънът върши чудеса. По важно е да не пренаселвате помещенията и да гледате в тях да има колкото се може по-малко прах. Това е най-често срещаният дихателен проблем при който антибиотици не са нужни, а не биха и свършили никаква работа.Орнитоза – Пневмония : Тя се причинява от бактерия, microbacterum multiforme, и се среща при гълъби и други домашни и диви птици и животни. Симптомите вече бяха описани при настинките. Допълнителни симптоми могат да бъдат и избледняване на очите, постоянна носна секреция, изгърбване, настръхнали пера по задницата, влажни и сплъстени пера (от бърсане на очите или почесване), кихане. Силно заразно. Това заболяване е подобно на пситакозата, но е по-разпространено и по-безвредно за човека. Нужна е ветеринарна преценка за определяне на заболяването, а лечение не се препоръчва. Болестта нанася поражения на всички жизнени органи, а също слепота или частична загуба на зрението, като слабостта остава. Излекуваните птици никога не стават за състезатели, а може да продължат да пренасят заразата. Дезинфектирайте помещенията и приборите, минете в горелка, дезинфектирайте отново и промийте всичко с варна вода. Много е трудно заразата да бъде напълно изкоренена и е вероятно да се появи отново. Унищожете и изгорете всички заразени птици, а останалите ги поставете под пълна карантина в различно помещение (волиера) със свеж въздух. По своята същност, това е заболяване на недостатъчната чистота или се дължи на недобро наблюдение. Най-вероятната причина е зараза от диви птици (скорци, лястовици или диви гълъби).Паратифоид (Салмонелоза) : При малките птици: на възраст около 4-6 седмици внезапна загуба на тегло, изпъкнали очи, изкривени шии, загуба на баланс, задъхване, трудности при хранене и храносмилане, приемат предимно водниста храна и не могат да полетят до пръчките си за кацане. При възрастните птици: отпуснати криле, извиване на крилете, накуцване, отекъл крак (обикновено левия); женските губят от оперението си и яйцата не се излюпват. Заразените птици може да развият един, няколко или всички симптоми. Поради трудността при диагностицирането от страна на гълъбовъда, това е най-често предполаганата, но и най-неправилно определяна болест. Най-трудния проблем е с разпознаването на първия преносител, който може да изглежда напълно здрав (моето предложение е да прегледате първо по-възрастните птици и постепенно да преминавате към младите). Главната причина е храна заразена от гризачи, заразяване от диви птици или контакт със заразен гълъб от друг гълъбарник. Гълъбовъдите често грешат тази болест с парамиксовируса поради симптомите й и обвиняват, че това се е случило по време на ваксинация. При лечение под ветеринарен контрол излекуването е възможно. Въпреки това някои от птиците може да останат преносители, затова проблемите могат да продължат докато не изчезнат или бъдат унищожени всички преносители. Когато е поставена диагноза за тази болест, по-добре се консултирайте с гробаря, отколкото с ветеринаря.Дихателни проблеми : Погледнете при настинките, дифтерита и т.н. Дихателните проблеми имат много форми: бактериални, гъбични, вирусни, вдишване на токсини. В по-тежките случаи това е вторична инфекция. Всички гълъби носят в себе си патогена на настинките и при обикновени условия те са имунни към него. Вирусните форми могат да се контролират, но не и лекуват с антибиотици. Лекарствата са ефективни единствено срещу вторични бактериални инфекции. Те подпомагат на имунната система, а не действат срещу вируса при когото имат нулева ефективност. Преди да се дадат антибиотиците е нужно болестта да бъде точно определена. Много от дихателните болести могат да бъдат лекувани (да не се разбира неправилно), облекчавани (това е по-точно казано) като състоянието се подобрява с осигуряване на чист въздух, изолация и по-добра хигиена в гълъбарника. Дифтерит : Това е силно заразна форма на въздушна дифтерия, като симптомите включват настинка, носна секреция, възпалени очи, катар, суха сиреноподобна материя в гърлото и ноздрите, понякога има поражения които приличат на шарка, сиво-синкава мембрана в гърлото или на езика, сиви обички. Консултирайте се с ветеринар и лекувайте като дихателно заболяване. Изолирайте болните, увеличете вентилацията, пречистете гълъбарника и гледайте лекуваните птици да са колкото се може повече на чист въздух. Това заболяване се причинява главно от пренаселване на помещенията, лоша вентилация или се прихваща от диви птици.
СалмонелозаСалмонелозата представлява остро инфекциозно заболяване, което се причинява от бактерии от рода салмонела. При разпадането си те отделят ендотоксин, който уврежда нервната система и вътрешните органи /бял дроб, черен дроб, далак, бъбреци и други/. Някои от тези бактерии отделят и ентеротоксин, който причинява диария с отделяне на голямо количество течности и електролити /калции, натрий, хлор и други/ с изпражненията. Салмонелните бактерии се развиват и размножават в домашните и диви животни, птици и риби. Заразяването на човека става при консумиране на недопечено месо, мляко, яйца и продукти, приготвени от тях. По-рядко заразяването се предизвиква от здрави бактерионосители, които замърсяват хранителните продукти. По-типични болестни форми са: 1. Стомашно-чревна форма. След кратък инкубационен период от няколко часа до 2-3 дни се развива остър гастрит и ентерит. Телесната температура се повишава, появява се повръщане с болка в горната част на корема, а малко по-късно – коликообразни болки около и под пъпа, с диарични изпражнения; 2. Дизентерийно-подобна форма. Тя протича с повишена телесна температура, обща слабост, повръщане, коликообразна коремна болка и диария с множество болезнени изхождания. Изпражненията са течно-кашави, слузести, понякога примесени в кръв; 3. Грипоподобна форма. Тя наподобява грипно заболяване, протича с повишена телесна температура, втрисане, главоболие, ставни и мускулни болки, зачервено гърло, редки изпражнения; 4. Тифоидна форма. Тя наподобява коремен тиф. Налице са повишена телесна температура, обща отпадналост, главоболие, повръщане, коликообразна коремна болка, диария, увеличение на черния дроб и далака; 5. Септична форма. Тя се характеризира с бактериемия /разпространение на бактериите чрез кръвта по целия организъм. Болестта протича с тежки усложнения /пневмония, менингит, отит, холецистит, пиелонефрит/. При тежките случаи се развива токсичен и хиповолемичен шок, с явления на сърдечно-съдова слабост и рязко понижение на артериалното налягане. При задълбочаване на токсичния шок може да настъпи коматозно състояние. Лечението се провежда в болнично заведение в спешно интензивно отделение. Прилагат се антибиотици и химеотерапевтици, кортикостероиди, субституиращи коктейли, съдържащи солево-глюкозни разтвори, витамини, спазмолитици, болкоуспокояващи и други средства, с които се възтановява водно-солевия баланс в организма. Назначава се строг щадещ диетичен режим с течно-кашава храна. Прогнозата е сериозна. При закъсняло лечение и при тежка септична и шокова форма на болестта прогнозата е неблагоприятна. След преболедуване 1-2% от прекаралите заболяването остават бактерионосители, които се нуждаят от допълнително антибактериално лечение. Профилактиката се състои в строг санитарен контрол върху хранителните продукти и питейната вода, правилна кулинарна обработка на храната, поддържане на висока лична и битова, обществена и професионална хигиена, особено на работещите в хранителни и детски заведения. Особено внимание заслужават здравите бактерионосители, които трябва да се издирват и системно лекуват до бактериологично оздравяванеТ. нар. псевдочума по гълъбите е остра, силно контагиозна болест, която засяга главнодомашните гълъби, независимо от тяхната възраст. Освен при гълъбите, парамиксовирозата е наблюдавана и при кокошките, пуйките, фазаните, яребиците, токачките, гъските, патиците, враните, врабците, скорците, папагалите, бухалите. Причинителят на болестта е вирус. Смята се, че той се развива обикновено в определени органи (т.нар. невротропизъм, пневмотропизъм, ентеротропизъм). С тези колебания във вирулентността на щама може да се обясни различната степен на смъртност, която да се наблюдава в различни огнища, появяващи се в една местност, но в различен интервал от време. Освен това, могат да се появят и усложнения поради вторични бактериални инфекции (коли, салмонели, пастьорели). По принцип, азиатските щамове имат много по-висока вирулентност и причиняват доста по-ясно изразени изменения с хеморагичен характер. Много от тях притежават доста по-силно изразена имуногенна способност в сравнение с европейските и американските щамове. Болестта се разпространява чрез пряк и косвен контакт, чрез ексудати, екскрети и останки от инфектирани или умрели птици (пера, месо, вътрешности). Инфекцията прониква през храносмилателния апарат, чрез замърсена храна и вода и през дихателния апарат. Често болестта се пренася чрез пряк контакт посредством мукозите на очите, носа и клоаката.Наред с болните птици, носител на вируса може да бъде замърсена вода, остатъци от храна и всички предмети, които се използват за обслужване на болните птици. Особено опасни за разпространението на болестта са труповете на умрелите птици, които се изхвърлят на улицата, на сметищата, в локвите или реките. Източници и фактори за разпространение на инфекцията могат да бъдат също и някои свободно живеещи птици – врани, врабци, скорци, които след изяждане на труповете могат да станат механични преносители на инфекцията.При днешните условия на интезивно гълъбовъдство пренасянето на инфекция от заразени на здрави птици може да стане на изложения, при покупко-продажба и др. Немаловажно е и значението на ектопаразитите – кърлежите, кокошинките и др., които могат да са механични преносители.КЛИНИЧНИ ПРИЗНАЦИИнкубационният период е средно 4-7 дни. Трудно е да се обрисуват в една фиксирана схема клиничните прояви на болестта – това се дължи на вариациите на вирулентността на щамовете, на многообразния тропизъм на вируса, на различната възприемчивост на отделните видове птици и на отделните индивиди от един и същи вид, както и усложненията от бактериален или паразитен характер.Според начина на протичане, в клиничен аспект се различават 3 форми на болестта.СВРЪХ ОСТРА ФОРМАТя се характеризира с внезапно появяване и с бързо протичане -често гълъбите умират, без да са проявили типични признаци на заболяване. При по-бавно развитие, заболяването засяга предимно пиленцата. Признаците засягат най-вече предимно дихателния апарат и се проявяват с трудно дишане, дишане с отворена човка, при пиленцата – с постоянно пиукане. Общите признаци са много тежки: силна хипертермия, отпадналост, липса на апетит. Смъртта обикновено настъпва в продължение на 24 – 36 часа.ОСТРА ФОРМАТя се среща най-често у нас. Респираторните признаци са ясно изразени: те започват с често тръскане на главата, придружено с пърхане – веднага след това се появяват признаците на ларинготрахеит. Тези нервни признаци са придружени винаги с тежка сънливост на птиците. Гълъбите са омърлушени, имат повишена температура, не приемат храната, застават в „пингвинова стойка“, снасят яйца на земята.Поради действието на бактерии, причиняващи вторична инфекция (салмонели, коки, пастьорели), клиничната картина се усложнява и от проблеми с храносмилателния апарат (диария със зеленикави вонящи изпражнения).При тази форма, в известен брой птици могат да се наблюдават също и нервни признаци: еластични контракции, парализа на крайниците и тортиколос. Смъртността е много висока – над 90%, и почти всички птици умират в продължение на 3-5 дни след появата на първите признаци.ПОД ОСТРА ФОРМАХарактеризира се с внезапно настъпване на нервни прояви. Наглед гълъбите са в добро състояние, но проявяват внезапни смущения в движението: птиците стоят сгушени на едно място, наблюдават се запитания, атаксия, нарушение на равновесието. Гълъбите се подпират на опашките си. Наблюдават се едно- или двустранни парези на крилата и краката.Боледуването при тази форма е по-продължително и смъртността е по-ниска, отколкото при другите форми. При една част от птиците може да настъпи спонтанно оздравяване – при някои възстановяването е пълно, при други остават трайни дефекти на краката, шията и крилата.ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКАКато се има предвид вирусният характер на заболяването, то трудно се поддава на лекуване. Но трябва да се знае, че колкото по-рано започне лечението, толкова по-голям е шансът за оздравяване. Някои автори съобщават, че са получили чувствително намаление на смъртността чрез даване на фармазин Пулвис във водата за пиене или фармазин 200 (инжективен), в комбинация с витамин В комплекс и Селед. След 5 – 6-дневно лечение състоянието на гълъбите се подобрява значително. Ние пък получихме много добри резултати с инжективен разтвор на Спектам, витамин В комплекс и Селед, в продължение на 3 дни.Строгото спазване на профилактичните мерки при чумните инфекции сред птиците позволява да се намалят значително източниците на инфекция и се ограничава разпространението на болестта. Най-добре е всеки стопанин да вземе самозащитни мерки. Те се състоят главно в максимална предпазливост при закупуването на птици -новодоставените птици се държат под карантина в специално отделени места най-малко 10 дни.
На второ място, системно трябва да се прибягва до ваксиниране – особено в районите, където върлува болестта. Ваксината Nobivac Paramyxo се използва за ваксиниране на гълъби; дозата е 0.25ml на птица, инжектирана подкожно в задната част на врата. Препоръчва се ежегодно реваксиниране. Всички млади птици трябва да бъдат ваксинирани поне веднъж 14 дни преди влизането в контакт с птици от друго ято. Трябва да се ваксинират само здрави птици.Гълъби, инжектирани с маслено-емулсионни инактивирани ваксини, в много редки случаи показват странична реакция, проявяваща се като шок. Ваксината се съхранява на тъмно при +2 – +8 градуса. Не се замразява. Преди използването тя енергично се разклаща. Когато веднъж се отвори, съдържанието на шишенцето се използва напълно. Действа се само със стерилни инструменти.Един път месечно гълъбарниците трябва да се дезинфекцират с 5% разтвор на формалин, 5% разтвор на хлорамин, 5-10% разтвор на сода каустик, хлорна вар и др. Посещението на чужди хора в помещенията трябва да е ограничено до минимум, а при покупко-продажби да се обръща внимание на здравословното състояние на птиците. При промяна в поведението им незабавно се търси помощта на ветеринарен специалист
Надявам се, че този списък от заболявания ще бъде полезен както за начинаещите, така и за по-напредналите гълъбовъди. Това са основните проблеми, които се срещат при гълъбите и независимо от поддръжката и грижите, някои от тях се появяват навсякъде. Други, като E. Coli, ротавирус и др. могат да се появяват от време на време, но в общия случай всичките се третират като част от заболяване заедно с него самото. Прилагането на антибиотици трябва да става под ветеринарен контрол и не по препоръка на приятели. Поради разликата в щамовете на една и съща инфекция предпазните и лечебни действия срещу нея могат да варират от район в район. Някои антибиотици, които постигат успех в Есекс, например, може да не вършат никаква полезна работа в Ланкашир. Различното име не означава, че това е различно лекарство и следователно може и двете да се окажат неефективни. Различните лекарства действат срещу различни причинители, затова е задължително да се използва правилното лекарство срещу съответния вредител. Единствено ветеринарят, който следи развитието на медицинската наука може да посочи правилното действие в този случай.
