10 причини защо да НЕ си купувате книги
28 May, 2013,
Posted in На парче
Моля, хора оперирани от чувство за хумор и не знаещи значението на думата “ирония”, да не четат следващата статия! И все пак, ако се замислите, доста от “причините” ще ги видите в бита. Това ни кара да се замислим в какви времена живеем…
Времената се менят и вземат своето със себе си. Книгите са част от смяната на ръчното с технологичното. Тази книга, която можеш „ръчно“ да я носиш, вече е излишен товар и освен да подпираш вратата за да става течение, за друго не е полезна. А колкото по-дебела книга, толкова по-добре подпряна врата. Технологиите изместиха книгата (дали “мишката” изяде книжката?) и ако искаш да прочетеш нещо “полезно”, по-голяма вероятност е да го намериш в онлайн списание. Все пак, ако ти е много наложително, нека задължително да е на Ipad. Въпреки това, книжарници още има. Смятам да ви спестя времето до книжарницата и да споделя 10-те причини защо да не си купуваме книга.
Нека направя важната вметка, че теоретичната рамка на експозето изключва рождените дни. Те са от онези специални случаи, когато да купиш подарък е досадно задължение. Препоръчително е сумата за подаръка да бъде минимална. В този момент пред теб стои огромна дилема – дезодорант или книга. Статистиката показва, че книгата е по-предпочитана, защото сега е момента да блеснем, като видни интелектуалци.
1. Книгата е голям разход.
Не бива да се подлъгваме по цената на дадена книга. Издателите са си направили своята сметка. Купиш ли едната книга, в следващите месеци излиза продължение на книгата, а оттам още едно. Така губим пари всеки месец в ненужни продължения. А времето, пропиляно в четене на продълженията, отново може да коства пари. Мина времето, когато книги като „Малкият принц“ бяха без продължение. На негово място дойде другият малък принц-маг Хари Потър.
2. Влияе зле на зрението.
Всеки знае, че от много четене се слагат очила, които трябва да носиш до живот и да ти се присмиват околните. Очилата не са удобни. Лещите пък не са направени за четене. Една книга може да те увреди толкова много, че да не можеш да шофираш, а като остарееш – кой знае. Да не говорим, че трябва да се учат правила за това как се чете и под какъв ъгъл. Почти никой не знае за това, което води до извода, че явно е сложна материя, имаща поредица от формули, които ни отвеждат в математиката. А на кой му е приятна математиката? От едно четене и вече трябва да решаваме формули. Не си е работа.
3. Не изглежда гот да четеш.
От край време тези, които четат книги, са отхвърлени от обществото. Наричани са под различни имена – зубъри, loosers, смотаняци. Преди са били само подигравки, но с развитието на технологиите, можем да си правим и други изводи. Едно е да видиш някой младеж, четящ книга в метрото и друг, който играе на Iphone-a си. Този с Iphone-a веднага грабва женското внимание. Обикновено цъка небрежно и изглежда, че е „неглиже“ тип. Магнит на женското око.
4. Влизаш в ненужни мечти.
Тези, които четат книги редовно, поне веднъж са си представяли типичната американска история – да влезнат в библиотека, да изпуснат книга и когато се изправят да се сблъскат с човека на живота си. Да, но това няма как да стане. За съжаление, поради много изчетени книги, така се получават нещата, че продължаваш да мечтаеш и да се надяваш. А надеждата е брат на тъгата и сестра на нищетата. Въвличаш се в ненужни мисли и оттам си изграждаш друг свят. Това директно те изхвърля от обществото.
5. Света минава около теб за миг.
Често се случва пристрастените към четенето хора да четат една книга на един дъх. „Един дъх“ е метафора, че докато четат дадена книга, нищо друго не ги интересува. Това често влиза в противоречие с изградените вече привички на живот. Понякога, докато четем книга, неусетно попадаме на работното място, което е всичко друго, но не и читалня. В опит да се дочете самата книга на „един дъх“ може да загубим работата си, оттам така желаното социално положение, да се превърнем в едни асоциални животни и до края на живота си да съжаляваме, че сме се обърнали към книгата. Ако не искате това да ви се случи, не започвайте да четете, стига да не сте решили да прекарате остатъка от живота си сами.
6. Превръщате се в най-обикновен консуматор.
Човекът се има за много специално същество, дори по висшe от себеподобните си. Затова смята себе си за екземпляр, който ще промени света, стереотипите и начина на живот. Опитва се да бъде различен от другите, но осъзнава, че е прашинка от пясъка, наречен живот. В последно време се навъдиха достатъчно „мислители“, които да изкарват пари от консуматорите. Те тръбят наляво и надясно в своите семинари, че трябва да променим живота си и че промяната започва тогава, когато престанем да бъдем консуматори и станем производители. Тези „мислители“ са строго почитани от голяма гилдия от хора. Не бива да преосмисляме и преправяме думите им. Ако не искаме да бъдем консуматори, не бива да „консумираме“ книгите на производителите. Бъдете специални и не подкрепяйте книжната индустрия.
7. Превръщаш се в роб на битови порядки.
Хората обичат да цапат, но не обичат да чистят след себе си. Нерядко се появява някой от неизвестен Еко клуб, който крещи навсякъде колко чисто трябва да е – следва те, изхвърля ти фаса в кофата, заплашва те с акт от общината и накрая се прибира вкъщи, едва отварящ вратата от дрехите на пода и чакащата от 1 седмица купчина чинии. Тези, които цапат навън, чистят вкъщи, защото знаят, че общината няма да се погрижи за тях и в дома им. За съжаление, домакинската работа не е лека задача и всеки гледа да спести каквото се може от нея. Може да спестите енергия от прахта. Събирането на голямо количество книги само по себе си е ярък признак за неистово количество от прах – над и под книгите. За изчистване на прахта трябва да бъдат купени домакински принадлежности като парцал, препарат, ароматизатор и всевъзможни други досадни неща. Накрая, като теглиш чертата, се оказва, че тази книга освен, че ти е навлякла беля със загубено време, докато си я чел, ти навлича домашни проблеми от загуба на място в така или иначе малкия панелен апартамент, както и допълнителни разходи всеки месец, които се равняват на стойността на книгата.
8. Издателите те правят на глупак.
Когато наглостта граничи с безумието, значи те правят на глупак. Много често се случва да отидеш да си купиш книга и да срещнеш 2 цени за една и съща книга. Като се загледаш вече по-старателно в книгите, ще разбереш, че едната книга е с тънки корици, а другата с дебели. От край време си купувам кока-кола и не ми се е случвало да имам избор между две бутилки и цената да бъде различна. Оттук следва и трудния избор. Ако си купиш книгата с мека корица, тенденциозно са я направили да изглежда след първото прочитане на всичко друго, но не и на книга. Както разговорно преди си говорихме: „прилича на баница“. Вземеш ли твърдите корици, ще трябва да дадеш повече пари за същото съдържание. Често книгата с големи корици е по-обемиста, по-тежка и неудобна за носене. Тук идва и голямата дилема – твърди или меки корици. Яснo е, че си губещ и при двата избора, а печеливши са книгоиздателите.
9. Книгите лъжат по корицата и съдържанието.
Задната страничка на книгата, както и корицата, са основните маркетингови стратегии за продаване на една книга. Нека не забравяме, че книгата е продукт, а като такъв трябва да има маркетингова обвивка. Затова много рядко можем да попаднем на лоша корица или на лошо описание за история в книгата. Често корицата изобразява мистериозност, която те кара да се чудиш къде свършва тази мистерия. За да разбереш, трябва да купиш книгата. Друг път е изобразена най-важната сцена от самата книга. И при двете положения нищо добро не ни чака. Рядко са писатели като Агата Кристи, които не се нуждаеха дори от корица за да ги прочетем, а мистерията свършва на последната страница. Мистерия при романтична книга трудно може да има. Когато книгата е от друго естество, тя по-скоро ни обърква кой герой какво е свършил по време на цялата история. Има разлика между объркано съзнание и потънало в мистерия. Често корицата с най-горещата точка на кипене е скучната книга. През цялото време се надяваш корицата да оживее и да стигнеш до развръзката, но в един момент просто осъзнаваш, че тя е минала. След това съжаляваш, че си купил тази книга. За жалост, подвел си се по описанието. Описание, подобно на трейлър за турски сериал. В трейлърите на сериалите тенденциозно показват моменти, в които се случва уж някаква развръзка. Седнеш ли да гледаш сериала разбираш, че точно тези моменти не са така точно пресъздадено в експозето и всъщност и този епизод не е от най-интересните. Така се опитват да ни подлъжат и с краткото експозе в книгата. Във всички случаи оставаме излъгани.
10. Можеш да изгледаш филма.
Тръби се една мълва наляво и надясно, че няма нищо по-добро от това да прочетеш книгата и че филма няма нищо общо с книгата. С две думи – филмите развалят хубавите книги. За съжаление, както казах, времената се менят и тези злословници са с остарели разбирания. Това становище е правилно за великите книги, които не могат да бъдат описани с един филм. Все по-малкo велики книги се пишат и все повече филми излизат по книгите. Дори новата мода е да се пише книга по филма. Няма нищо лошо да изгледаш филма на последната излязла книга. Книги излизат като топъл хляб и рядко някоя книга ще остане в съзнанието ни за дълго. Затова по-добре вместо да си губим времето с безсмислени и еднодневни книги да изгубим значително по-малко време в гледане на филма. Все пак, колкото и зле да е направен филма, ще разберем същината на проблема, заложен в книгата. Има и друг въпрос, че по великите книги са направени много добри старовремски филми, които заслужават да се изгледат. Ще успокоя любителите на филмите, че тези филми не са от нямото кино, но може да ви се наложи да ги гледате черно-бели. Ще го преживеете. Баба ви и дядо ви все цветни филми са гледали, нали?!
