Д-р Павел Рашков работи от 15 години в системата на „Спешна помощ“. Казва, че отговорността за всеки от специалистите, който работи там, е много голяма, а решенията понякога се налага да се вземат светкавично. Това изисква голямо хладнокръвие, много умения и смелост. Затова не е случайно, че именно лекарите в спешните звена на болниците, в линейките и хирурзите умират ненадейно и млади. От 7-8 години специалистът придружава през лятото деца от домове за сираци и от помощни училища, които участват в ековаканциите, организирани от Фондация „Природа и здраве за България“. Тази година той отговарял за здравето на 36 деца с нарушен слух и от SOS селището в с. Дрен, които се забавляваха на 6-дневна ваканция в Банско.
Ето какво сподели д-р Рашков за дългогодишната си работа в „Спешна помощ“.- Д-р Рашков, какво е състоянието на „Спешната помощ“ у нас?
– Тя е нещо, което гълта най-много пари в цял свят. Това е оказване на помощ на място, диагностициране на всеки пациент, лечението му до достигане в болница. У нас „Спешната помощ“ не получава в момента достатъчно пари за това, което може да извърши. Съответно самите хора не са мотивирани да го работят. Отговорноста е доста голяма, за всеки, който работи в тази система, от друга страна, стои заплащането, както и възможността за работа със съответната апаратура, за спецализации и квалификации. Това са част от причините за това „Спешна помощ“ да не е ефективна в момента. Връзката помежду ни като колектив също куца. Спешните звена на болниците си обслужват своя контингент и хора, които са дошли на място. Не се занимават пряко с транспорт на пациента. Аз работя в спешния център на ВМА и допълнително обслужваме и шокова зала, операционна зала се налага понякога да обслужваме като терапевти. Потокът е около 30-40 човека на дежурство, не е малко работата.
– Шоково ли е да работиш в „Спешна помощ“?
– Имаше статистика, че лекарите в „Спешна помощ“ са най-застрашени от демотивиране, те стават по-цинични, по-груби. Виждаш постоянно неща, към които трябва да претръпнеш, да си сложиш някаква бариера. Невинаги успяваш. Решенията трябва да се вземат бързо, в този момент забравяш всичко друго и гледаш да си свършиш работата както трябва. Всеки има в практиката си случаи, които не може да подмине с лека ръка. Никой от нас не може да каже, че никога не е изпитвал съжаление към пациент. Имал съм случай, когато
момче на 20 години почина в интензивното отделение,
тогава работех там, бях му лекуващ лекар. Той дойде в тежко състояние, на апаратна вентилация, с потисната сърдечна дейност. 20 дни го лекувахме, оказа се, че има напреднал туморен процес с много метастази, който не успяхме да докажем за това време. Аз не можах да кажа на родителите му, че е починал, толкова тежко го приех. Трудно е да кажеш на близките, както и когато виждаш, че не можеш нищо да направиш, за да помогнеш. Не можеш да превъзмогнеш безсилието, което изпитваш.
– Какви са спешните мерки за „Спешна помощ“, които трябва да бъдат взети?
– На първо място мерките са организационни, да има много по-добра координация между екипите, полицията и пожарната, както е по света. Тези хора са обучени да оказват първа помощ на място. Освен това са малко екипите – в София работят около 16-17 линейки на смяна, а населението знаете колко е. Трябва да са поне 55-60 екипа, за да може да се каже, че сме покрили като кадри територията на столицата и околните квартали. Доколко тези кадри ще бъдат обучени, е друг въпрос. Това се случва постепенно. Но никой не иска да работи в „Спешна помощ“. От една страна, пак казвам, защото има прекалено голямо напрежение и отговорност, а това не е подплатено финансово. Освен това оттам лекарят не може да специализира нищо, трябва да напусне, за да придобие специалност.
В цял свят са въведени алгоритми в „Спешната помощ“, по които се работи при дадени оплаквания на пациента. В алгоритъма е описано какви изследвания се правят, за да се определи точната диагноза най-бързо. В България това не е така – поради недостига на средства ние се чудим тази болка може ли да е това или онова. Правим ехография, защото е най-евтиният метод, но тя не ни потвърждава дадена диагноза. След това правим друго изследване, всичко тръгва стъпка по стъпка, което бави пациента. Второ – тук стои човешкият фактор, защото всеки може да сбърка, да пропусне нещо. Няма безгрешен човек.
– Какви са най-честите случаи, с които се сблъсквате на смяна?
– Инфаркти, инсулти, травматизъм, катастрофи, опити за самоубийства, отравяне са най-честите случаи.
Инфарктите и инсултите много се подмладиха напоследък –
отдава се най-вероятно на стреса, нерационалното хранене и нездравословен начин на живот, който водим. Доста зачестиха и инсултите при по-млади хора, 35-40 години, предимно мъже. Това се случва къде заради неконтролирана хипертония, къде заради вродена аневризма. Ние много трудно можем да ги установим предварително. Основните симптоми са гадене, главоболие, които са характерни за редица други заболявания. Всяко главоболие, което продължи повече от 1 месец, имате някаква промяна в зрението, загуба на периферно зрение, поява на неясен шум в ушите са симптоми, които трябва да насочат човек към търсене на процес в мозъка – аневризма или тумор. Често не се обръща голямо внимание на тези оплаквания. Имаме и на по 20 години пациенти с аневризма. Ние, докато разберем, че става въпрос за аневризма, се получава инсулт и човекът остава инвалид в някаква степен. Ако човекът има тези оплаквания, които изброих, трябва да си направи ядрено-магнитен резонанс или скенер, които могат да докажат наличието на аневризма. Но по Здравна каса е трудно да се извърши това изследване безплатно, което възпира хората с оплаквания да си го направят.
– Работите на детски лагери с хлапета от домове – какви са основните опасности за тях през лятото?
– От 7-8 години ходя на лагери с деца от домове, от SOS селища и от помощни училища, където са основно ученици с нарушен слух. Проблемите идват от по-буйни деца, понякога по-трудно се влиза в контакт с тях. Това често са травмирани деца, които са изведени от семействата си и това обикновено е заради сериозни проблеми.
Слава Богу, досега не сме имали сериозни травми по време на тези лагери. Имало е порезни рани, удари от падане, охлузвания на ръце, крака. По-малките деца е възможно да направят ангина, да вдигнат температура заради слънцето и къпането в басейни. Има и алергични реакции след ухапване от оса например. Това са най-честите инциденти при всички деца, отишли на гости или на почивка през лятото. Само че тогава ние, родителите, сами носим отговорност за тях.
Маргарита Благоева
