Пчелна пита.
Перфектната мрежа от шестоъгълници в медените пити може би се дължи по-скоро на законите на физиката, отколкото на уменията на пчелите. Бушан Карихалу и екипът му в Кардиф, Обединеното Кралство доказват, че животинките просто правят кръгли килийки, които са наредени една до друга като слой от балончета. Според проучването им восъкът, смекчен от топлината на телцата на пчелите, се изтегля в шестоъгълници заради повърхностното напрежение на местата, на които се срещат три стени.
Това е поредният аргумент в дългогодишния спор дали медените пити са пример за изтънчено биологично инженерство или просто физика. В обикновен геометричен слой, съставен от еднакви килийки с формата на прости полигони, килийките могат да бъдат триъгълници, квадрати или шестоъгълници. Шестоъгълниците разделят слоя най-оптимално, тъй като обиколката им при една и съща площ е най-малка. В една медена пита това означава, че стените на килийките ще се изградят с по-малко восък.
Тази икономична логика е отбелязана още през IV в. сл. Хр от математика Пап Александрийски, според когото пчелите имат „известна геометрична предвидливост”. Но през XVII в. Еразъм Бартолин споделя друга теория – че не е нужна никаква предвидливост и че шестоъгълниците се получават естествено, защото всяка пчеличка се опитва да направи килийката си колкото се може по-голяма. По същия начин в единичен слой от балончета напрежението между тях води до образуването на шестоъгълна пяна. Този принцип е доказан от различни изследвания миналия и този век.
С проучването си Карихалу и колегите му показват, че пчелните пити наистина започват като мрежа от кръгли форми. Екипът прекъсва пчелите по средата на работата им, изгонвайки ги с пушек и установява, че най-новите килийки имат кръгло сечение, а съвсем малко по-старите са шестоъгълници.
Може би по тази логика за пчелите не остава много работа след като са направили кръглите си килийки. Но все пак те са развили експертни строителни умения. Например могат да използват главата си, за да измерят дължината на килийката и могат да наклонят стените леко от хоризонтала, за да не се излива медът. Способни са и да измерват с изключителна прецизност дебелината на стената.
Дали тогава все пак не участват активно в оформянето на килийките, вместо да изчакват повърхностното напрежение да си свърши работата? Дебатът остава отворен. Според физикът и експерт по балони Денис Уеар от Университетът Тритнити в Дъблин, истината е някъде по средата.
Публикувано с разрешението на Macmillan Publishers Ltd: [NATURE NEWS] (How honeycombs can build themselves), Philip Ball (2013)
Последвай ни в социалните мрежи
Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!
