Не стига, че учат 6 години, за да станат лекари, но за да имат право да практикуват, са задължени да специализират още минимум 3 години за джипита и 4 години за вземане на специалност. При това – без пари. Нещо повече, ако не са по държавна поръчка – много рядка и липсваща за доста специалности, те си плащат, за да имат привилегията да работят. В същото време в чужбина един специализант взима 3000 евро заплата, по свидетелство на наши специализанти в Германия и Испания. И за да се завърши парадоксът – много болници не предлагат места за специализанти. Допреди 3 години така бе и в Града на тополите, но в момента в областната МБАЛ-Хасково работят 20 млади лекари. За трудния и понякога невъзможен път към статута на истинския лекар разговаряме с д-р Гергана Згурева – специализант в хасковското очно отделение.
– Гергана, при какви условия работи един специализант в Хасково?
– При каквито и навсякъде. Ако не си държавна поръчка, си плащаш за специализацията. В моя случай – по 180 лв. всеки месец. Така, докато болницата не ти предложи трудов договор, но това става само ако има свободен щат. От една година работя на договор.
– Каква заплата получаваш, ако не е тайна?
– Около 500 лв. Толкова взимам, заплатата бруто сигурно е повече. И от тях всеки месец давам по 180 лв. за честта да работя като лекар. Слава Богу, от известно време не е така. Хасковската болница се погрижи младите специализанти да имат достъп до европейската програма “Повече възможности за младите лекари”. Чрез нея в рамките на 15 месеца се обучаваме без такса. Програмата поема разходите.
– С други думи започна да става поносимо. Не ти ли се иска да взимаш повече? В чужбина например…
– Иска ми се да работя в България и по-специално с този екип в тази болница, която направи толкова за мен. Но ако не мога да си нахраня детето, естествено, че ще опитам навън. Това е дилемата пред всички от моето поколение, много от които са вече зад граница.
– Какви отговорности поема един специализант? Поставяш ли диагнози?
– Правя изследвания, поставям диагнози. Всичко става под контрола на ръководителя ми. Той носи отговорността. Но на нас се разчита. В крайна сметка съм лекар и е редно да се разчита на мен…
– Би ли се доверила на собствените си познания, ако трябва да си прегледаш детето например?
– Абсолютно. За други болести бих се обърнала към специалисти. Но за зрението съм сигурна в себе си, защото съм очен лекар и специализирам в тази насока.
– Наскоро имаше отговорната задача да изследваш деца от Хасково, заедно с доказан специалист като д-р Данчева. Всъщност от какво се опитвате да пазите децата, какво ги съветвахте?
– За нещо, на което напоследък почти не се обръща внимание. Проблеми със зрението в най-ранна възраст. Най-често срещаните са кривогледство и амблиопия, така нареченото мързеливо око. Знаете ли, по-рано тези изследвания са били част от здравната карта на всяко дете. Децата са се изследвали периодично при лекари на всеки 3 до 6 месеца и при най-малкото съмнение за проблем са се изпращали на офталмолог. Сега задължението за подобно изследване е отпаднало от Здравната каса. Трябва лекар да насочи пациента с направление за специалист. Но ако има дефицит на направления, което впрочем се случва периодично, изследване не се прави. А специално мързеливото око трябва да се хване и лекува до 6-годишна възраст. После заболяването става необратимо.
Георги ХРИСТОВ
