Лигата на умерените
Една трета от мъжете в България и една десета от жените в страната демонстрират рисково поведение спрямо консумацията на алкохол на седмична база. Този проблем е осъзнаван от едва 10% от
зависимите към субстанцията, а още по-малка част от тях търсят помощ за справяне с него. Клинична пътека по здравна каса за лечение на такива състояния няма, а местата за
лечение на алкохолна зависимост в страната са изключително малко. Покрай всеки алкохолзависим страдат още между пет и осем негови близки.
На фона на тази черна картина проблясва светлината на надеждата, носена от „Лигата на умерените“ – един благороден проект, който съществува
вече година и има за цел нелеката задача да запознае обществото с проблемите на алкохолната зависимост и нуждата от адекватна реакция спрямо хората, засегнати от този проблем.
Работата с тесни специалисти в областта на зависимостите е една от стъпките предприети от „Лигата на умерените“ за постигане на поставените
цели. Един от специалистите, които действат като консултанти към „Лигата“ е д-р Александър Канчелов – експерт по лечение на зависимости. Именно с него провеждаме задълбочен и подробен анализ на
най-важните и болезнени аспекти, свързани с темата за пристрастеността към алкохола.
От 1993 до 2003 г. д-р Канчелов работи като психиатър, ръководител на отделение и зам.-директор в Националния център по наркомании. През 1996 г. специализира в Чикаго, a през
2002 г. – в Пиза. Д-р Канчелов е лекуващ лекар в първата метадонова програма в България, открита през 1995 г. в Националния център по наркомании, а от 2000 г. до 2003 г. е неин
ръководител. През ноември 2004 г. в Париж му е връчена „Наградата Химера“ – на Европейската асоциация за лечение на опиева зависимост. Той е ръководител на Клиника за лечение на зависимости и
алкохолни проблеми в България „Канчелов“.
Здравейте, д-р Канчелов, първият ми въпрос към вас е: каква е мисията на „Лигата на умерените“ и каква е вашата лична мисия в това начинание?
„Лигата на умерените“ е една доста интересна организация, която се е посветила на това да даде ново разбиране за част от сериозните проблеми, свързани с алкохолната
консумация, като развива и разпространява идеята, че трябва да се пие умерено. Моята лична професионална ангажираност е паралелна и това направи възможно да си съдействаме
взаимно в работата с тези проблеми. Вече 20 години работата ми е посветена изцяло на проблеми, свързани със зависимости, най-вече към наркотични вещества и алкохол. Виждам, че
в настоящия период тези проблеми изискват все повече внимание, тъй като дълги години, традиционно, са били пренебрегвани.
Това е един много важен въпрос за много от нас. И отговорът на този въпрос получава твърде противоречиви интерпретации.
Традиционно в нашата култура, исторически и психологически, със сигурност съществува един контекст, в който алкохолът твърде сериозно присъства в живота ни по всякакви поводи,
или без повод също. Употребата на големи количества алкохол по нашите земи все още се приема като форма на проява на сила на мъжество, на юначество, дори на геройство. Надпиването
също на всякакви празненства присъства като неотменна част от общото преживяване. И това е едно твърде подвеждащо разбиране. Алкохолът е вещество, което е твърде агресивно към
човешкия организъм и употребата на алкохол неминуемо води до поява на здравословни проблеми, макар и не много бързо.
Ефектът на алкохола е дозозависим и това го прави много специфичен. В малки количества директният ефект на веществото е еуфоризиращ, създаващ нагласа за по-активна комуникация,
релаксиращ, създаващ приятно усещане и настроение, правещ хората по-освободени, по-бъбриви, по-свързани. И това е социалната му функция, която по-често се прилага. И този ефект е
положителен.
В човешкото поведение обаче и в алгоритъма на човешкия мозък, това, което носи положителни ефекти, е най-вероятно да се повтаря отново и отново, и отново. И тук алкохолът играе
много лоша шега. Повтарянето отново и отново, т.е. увеличаване на дозата, води до доста неприятни ефекти на психично ниво, в непосредствен план, които всички ние познаваме, а в
годините до едно неотменно увреждане на здравословното състояние. Хората, които пият прекомерно, след няколко години – 5-10-15 – неотменно ще развият хронични здравословни проблеми и то
сериозни. Алкохолът е директно свързан с възникването на поне 60 сериозни заболявания.
Това е изходната позиция, в която възниква въпросът кое пиене е умерено пиене. Ние разграничихме как едно и също вещество, в зависимост от начина на употреба, от
количеството и от продължителността може да има положителни ефекти, може да има и негативни ефекти. В съвременните концепции за разбирането на алкохолните проблеми отдавна вече
нещата се разглеждат доста по-различно от общоприетото виждане за т. нар. алкохолизъм и т. нар. алкохолици. Общоприетото и остаряло разбиране е, че проблем с алкохола имат само
алкохолиците, т.е. пияниците. Какъв е проблемът им? Ами, че те имат слаба воля и не се съобразяват с обществения морал или са някакви изпаднали типове и затова имат поведение, което
е неадекватно и неприемливо за другите. А другите нямат проблем с алкохола. Или иначе казано, светът е разделен на две – ние и те. Те – алкохолиците, които не могат и не трябва да пият и всички
ние, които можем да пием, колкото си искаме, защото нямаме проблем. Тази изходна позиция е катастрофална, защото, ако проследим изследванията в тази област през последните три
десетилетия, се оказва, че проблемът за здравето и за общественото здраве не е свързан основно с т. нар. алкохолноболни хора – те са около 3,5% от населението и за България, и
за Европа. Хора с напреднала тежка форма на пристрастяване на алкохолна болест, които непременно се нуждаят от специализирано лечение. Досега на тях се е приписвал проблемът с алкохола. Оказва
се, че 30% от мъжкото население и около 20% от дамското, за България и за Европа, имат проблемно пиене.
