Метафизика и емпиризъм
28 Май 2009 / 14:22 | Автор: philosophy |
| Категория:
Наука
| Рубрики:
Педагогика и психология
Резюме на час по философия в гимназията
Урокът „Философски решения“ е от Тема 9 „Философско изследване“. Идва след темата „Рационалност“, в която учениците трябва да са наясно, че човек е разумен и кое го прави такъв. Като увод в новата тема четем: Човек живее разумно. Това значи, че редът в света, внасян от интелекта, разсъдъка, разума, е жизнено важен за човека. Философията като рационално изследване създава науката, но е провокирана от нейните успехи в Новото време. Тя се изкушава да стори фундамент на знанието в свят, където няма нищо вечно. От век насам, помъдряла и от своите неуспехи, тя пита за смисъла и формата на своите неуспехи, тя пита за смисъла и формата на своите въпроси. Философските методи са различни, родени в различни мисловни нагласи и традиции. В началото на 21 век философията е кръстопът.
Часът протича като дискусия, като задавам въпросите:
Какви философски методи са развити в Новото време и най-новото време?
Какво е изследването? Вслушване в света или наша проекция?
Има ли форма, в която да можем да изследваме всичко в света? Или всяко нещо си иска своя форма на изследване. Какво е метод?
По какво се различава изследването в ума от изследването в света? Можем ли да постигаме истината по чисто рационален път?
Различията на решения богатство ли е или хаос?
Как се решава дали едно решение е вярно?
Отговорите, след като класът дава предположения за всеки въпрос, даваме с примери от философи, които също се дискутират.
„Няма нищо в ума, което да не е било преди това в сетивата“
Джон Лок. Опит върху човешкия разум
„Разумът разбира само онова, което сам създава по свой план, с принципите на съжденията си според постоянни закони той трябва да върви пред природата и да я принуждава да отговаря на въпросите му, а не да се оставя да бъде воден от нея за поводите, защото иначе случайните наблюдения, извършени не според някакъв предварително начертан план, съвсем не се свързват от някакъв необходим закон, а той е, който разумът търси и от който се нуждае“.
Имануел Кант. Критика на чистия разум
„Обаче изложението на онова, което единствено може да бъде истинският метод на философската наука, спада в трактовката на самата логика; защото методът е съзнанието за формата на вътрешното самодвижение на съдържанието на логиката“.
Георг Хегел. Науката логика
„Правилният философски метод всъщност би бил този: Да не се казва нищо, освен това, което може да бъде казано – следователно – пропозициите на естествената наука, – и тогава, ако някой иска да каже нещо метафизическо, да му се посочи, че на определени значи в своите пропозиции той не е дал никакво значение“.
Лудвиг Витгенщайн. Логико-философски трактат
„Методът за критика на познанието е феноменологическият, а феноменологията е универсално учение за същностите, на което е подчинена всяка наука за същността на познанието“.
Едмунд Хусерл. Идеята за феноменологията
Класът записва точките:
1. Метафизика и емпиризъм:
1.1. Ние изследваме света, в който живеем.
Метафизика – (мета-та-физика – гр. – след физиката). Тази дума, изкована за заглавие на основния труд на Аристотел, означава знание за първите причини. Векове наред философите предлагат най-различни варианти за начало, първопричина, субстанция на света. Абсолютно, всеобщо, необходимо, единно – това са абстрактните названия за субстанция. Метафизиката е рядко явление от началото на 20 век.
1.2. Възприятието е коренът на изследването на света.
Емпиризъм (изследване от опита) – течение във философията, според което цялото човешко знание произхожда от опита и се свежда до него, познанието трябва да се основава на емпирично изследване и индуктивни разсъждения.
2. Дордж Бъркли (1685-1753) – английски философ, създател на стройна метафизична концепция за сетивния характер на света, която се резюмира във формулата „Съществуването е възприемане“. Идеята за външен материален свят е излишна. Написал е силни и остроумни книги в подкрепа на вярата и против скептицизма и материализма: „Опит за нова теория на зрението“, „Трактат за началата на човешкото познание“, „Три разговора между Хилас и Филонус“.
Основни понятия, научени от урока: изследване на света, емпиризъм, метафизика, Бъркли.
За домашно: Каква е разликата между емпирично и метафизично изследване на света?
Учебник:
1. Герджиков, С., Мерджанова, Я. Философия за XI клас, Изд. „Екстрем“, София.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
